Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
10.04.2007 :: партньор

Промяната

от Мила Попова :: Коментари (3) :: (3622 прочитания)

Промяната към зелено мислене отнема доста време. И все пак екологичната загриженост не се е появила в последните месеци. Ето малко повече за хронологията на промяната.

Тази статия е част от зеления брой на списание Едно, който излезе през март 2007.

Ако сега повечето ти интелигентни приятели по време на вечерната биричка отперват по един средно-задълбочен разговор за глобалното затопляне, това вече е напредък. Защото преди време не беше така. Когато на едно семейно събиране преди две-три години ми беше поставен въпроса "ти мислиш ли все пак да се ожениш и да ни родиш внуци", а аз за да избегна пряк отговор заявих, че не знам искам ли да имам деца, които на 15-20 години няма да имат питейна вода и може би ще ходят в скафандри, родните се спогледаха уплашено, а баба ми измънка нещо в смисъл «това новото поколение само глупости говорят». В началото на този февруари обаче чух същите тези роднини да си говорят и те за парникови газове и се обнадеждих. Не само в личен план.

Промяната в масовото съзнание обаче отнема доста време. Ако баба ти е гледала на разделното изхвърляне на отпадъците с почуда, то за теб това (надявам се) е нещо съвсем нормално. Истината е, че екологичната загриженост не се е появила в последните месеци. Естетиката на димящите комини отдавна е забравена, хората искрено се възмущават като чуят за петролен разлив по Дунав и май вече никой не лови риба с динамит.

Голямата промяна има горе долу следната хронология: след първоначалната еуфория от индустриалната революция, едни по-напредничави, по-информирани и загрижени хора започват да се събират на групички, да чертаят нерозови прогнози за бъдещето и плахо да предупреждават "отговорните личности". Ключова е срещата през 1972 г. в Стокхолм, на която учени от цял свят излизат с над 100 препоръки и конкретни мерки към световните лидери как да спрат замърсяването, свръхзаселването на планетата и изчерпването на ресурсите. Тогава на срещата присъства един единствен министър по екологията, защото една единствена страна (Швеция) има такъв министър. За по-голяма част от хората еколозите са просто поредната разновидност на хипитата.

Десетилетие по-късно някои от ранните предупреждения на учените вече започват да се сбъдват и съответно да им се обръща повече внимание - терминът киселинен дъжд, например, се официализира и се приемат разни конвенции за ограничаването на причинителите му. Първото изследване, което доказва, че натрупването на въглероден двуокис и други вредни емисии ще доведе до глобално затопляне, е публикувано преди 24 години. Никой извън научните среди не му обръща внимание, а обикновените хора пускат по една усмивка като слушат изводите на еколозите. През 1992 г. учените отново се събират (вече има и политици) и се стига до решение, предхождащо Протокола от Киото - емисиите на СО2 през 2000 г. да са на нивата от 1990 г. От това решение обаче нищо реално не се случва. Сбирката се повтаря след пет години. Тогава се подписва въпросният протокол, но от това отново не следват никакви действия, тъй като Европейският съюз (смятан за двигател на развитите страни в екологично отношение) склонява да го приеме още пет години по-късно - през 2002 г.

Със САЩ, които произвеждат близо една трета от емисиите на СО2 в света, това така и не се случва. През 1997 г., когато е подписан протоколът, пресата изобилства от коментари, осмиващи идеята за глобално затопляне. Президентът на голяма екологична организация Фред Зингер, за който по-късно се разбира, че е спонсориран от петролната компания ExxonMobile, крещи нервно от различни медии, че "безумната параноя за глобалното затопляне и климатични бедствия замърсява пресата и ефира". А на въпрос дали глобалното затопляне е добро или лошо, авторът уверено заявява, че вероятно затоплянето има своите лоши страни, но като цяло е много добро. Автомобилните компании доволно потриват ръце и продължават да произвеждат ненужно огромни, много харчещи гориво автомобили за игнориралите климатичните си угризения граждани на Канзас.

Схемата се врътна отново десет години по-късно. Преди месец Междуправителственага група по промените в климата обяви края на дебата има или няма глобално затопляне - "има и за него са виновни хората". Тогава отново ExxonMobile беше обвинена, че дава по 10 хил. долара на публикация, която критикува изводите на учените. Моделът в поведението на големите играчи е привидно същият, но промяна в мисленето положително има (казват оптимистите). За десет години настроенията и по света, и в САЩ са се изменили.

До голяма степен промяната идва от осъзнаването, че ресурсите свършват. Кардиограмата на цените на петрола, концентрацията му в отделни страни (някои от тях трудно контролируеми като Венецуела и Иран) и в крайна сметка яснотата, че в един момент ще бъде изчерпан, накараха бизнесът да инвестира в алтернативни източници на енергия. В Европа нервната зависимост от Русия прави тези алтернативи още по-примамливи. В Америка притеснение поражда несигурността в Близкия изток. Фактът, че етанолът е по-евтин от бензина също не е за подценяване. Както и това, че с едно зареждане електро-бензиновите автомобили (макар и скъпи при закупуване) могат да пропътуват повече километри от нормалните коли.

Отношението към климата е малко като към собственото здраве - докато не започнеш да кашляш сутрин, не мислиш сериозно да спреш цигарите. Отиваш на лекар едва когато нещо те заболи. Натрупването на бедствия, свързани с климата, напомня ако не цирозна криза, то поне чести болежки вдясно под ребрата (черният дроб, да, намалете ежедневната употреба на алкохол). Факт е, че ураганът Катрина в САЩ преди година и половина подейства на американците както 11 септември - в смисъл "никой не е застрахован, май".

Хубавата новина е, че част от американските компании вече са наясно, че скоро светът ще предприеме някакво решение за екологични стандарти. Затова пробват изпреварващ ход - натискат правителството да вземе позиция, за да си предвидят разходите с години напред. Фирми като General Electric, които открито лобират администрацията на Буш да ограничи емисиите на СО2, разчитат на това, че ще изпреварят конкурентите си с алтернативни производства.

Видима промяна в мисленето настъпва и в друга голяма група на американското общество - религиозната републиканска средна класа. Промяната този път идва от църквата - религиозните водачи примесват обичайните си социални послания с екологични. Посланието, че човек няма право да унищожава природата, която Бог е сътворил, попива бавно, но сигурно в общностите на Средния Запад, точно там, където процъфтява нефтената индустрия и всички карат пикапи.

В България промяната настъпва ... бавно. Имам показателна история за пропуснатия реален шанс на едни хора да си променят живота, пък ако ще само за да пробват как е. В кметската надпревара във Велинград през 2004 г., когато освен местният феодал Фидел Беев и опонента му, подкрепен от всички останали партии, се яви и трети кандидат, на който малко хора обърнаха внимание. Предизборната му платформа се състоеше от реални проекти - уличното осветление на града да мине изцяло на геотермална енергия (Велинград буквално бъка от горещи минерални извори), отоплението на обществените сгради и на повечето домове да не е на въглища или дърва, а пак от минералната вода, слънчеви клетки да осигуряват ток за детски градини и т.н. Ходеше човекът, показваше схеми на проектите, към всеки вървеше подробно описание за това откъде ще се вземат средствата, обясняваше екологичните и икономически ползи от тях и въпреки, че на пръв поглед изглеждаше малко утопичен, всъщност беше десетки пъти по-смислен от опонентите си. Политическите и финансови интереси в града обаче бяха толкова оплетени, че за него гласуваха семейството на брат му и две три късогледи бабички.

Ленността, с която хората в България се настройват на зелено личи по много други неща - по опаковките от вафли и фасовете по пътеките в Рила (много пушат туристите, лоша работа), презастрояването на морето, приетият от правителството минимален списък от територии в европейската програма за запазване на биоразнообразието Натура 2000 и т.н.

Хубавото е, че промяната идва и със сигурност няма да подмине и хората тук. А добрите примери винаги са добре дошли.





Фото галерия

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (3)

11.04.2007 :: 17:39 :: от jordana_sh
#1
Re: Промяната
Когато преди година чувах думата еколог се питах:"Еколог?! Някакъв изперкал който се опитва да се пребори сам срещу политици и уш "защитници" на природата като им обеснява че това нещо е важно за нашата планета!" Но сега... сега за мен еколог означава един много важен човек. Ако ги нямаше кой ли щеше да помисли за природата и кой ли изобщо щеше да себори за нея.
Уш старите баби най-много се "тревожат" за екологията, особенно на България. Така... обаче явно че само мрънкат и изобщо не се помръдват! Ето например в нашия град всички кофи за смет са за разделно събиране
на отпадъци. Е като толкова искат да има чистота и ред,защо не хвърлят пластмасата в отдела за пластмаса, стъклото в отдела за стъкло и хартията вотдела за хартия?!?!?!?!?!? Поне това могат да правят със сигурност!
И да. За промяната. Не мисля , че трябва много време. Който иска - свиква бързо,който не - значи не го интересува изобщо!!!
14.04.2007 :: 10:22 :: от Iliyana
#2
Екология
Какво като хвърляме разделно, щом ги събират общо, в един камион? И защо няма кофи за органични отпадъци...?
Нямам против да изключвам телевизора от копчето , за да пестя енергия ; или да спирам водата , докато си мия зъбите - за да спестя малко вода.... Нито да си хвърлям боклука...(не от прозореца, а разделно- и в кофата). Но докато това бъде усвоено от целокупния народ ще минат десетилетия.

Много се радвам, че имате форум , и издавате списание. Това ми дава нова надежда. За света , и за мен. И за това, че има хора в България, които ги е грижа. Благодаря Ви.
16.04.2007 :: 15:40 :: от kukus
#3
Re: Iliyana
Абсолютно всяко нещо има значение, защото става дума точно за промяна в мисленето от "няма смисъл щото другите еди какво си" към "какво мога аз да направя". А иначе за камиона - един е защото прекалено малко хора ползват казаните за разделно и не се събира достатъчно, за да обикалят три камиона - ползата от тях ще е да пърпорят и да мърсят въздуха. После събраният боклук го разделят в завода или мястото за складиране - това е проверено от сигурен източник, споко
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg