Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
16.04.2007 :: партньор

Грешки на системата

от Марк Босани :: Коментари (5) :: (4056 прочитания)

Познатият ни модел на икономическо развитие, основан на тезата за неизчерпаеми природни богатства, издъхва. Каква е алтернативата?
Тази статия е част от зеления брой на списание Едно, който излезе през март 2007.

Лавинообразно, един след друг, световните научни институти стигат до един и същ извод: моделът на икономическо развитие, с който светът свикна през миналия век, вече стига тавана на това, което планетата ни може да поеме. Забиват се последните пирони в ковчега на традиционните икономически канони, основани на тезата за неизчерпаеми природни богатства.

Какъв тогава е пътят за по-нататъшно икономическо развитие? Въпросът никога не е бил толкова болезнен, колкото сега. Основният принцип на пазарната икономика е да се стреми към максимално увеличаване на брутния вътрешен продукт. Но брутният вътрешен продукт (БВП) дори не е замислен като показател за благосъстоянието на хората. И въпреки това той продължава – по-скоро по инерция - да се използва като мерило на това дали нещата вървят добре или не.

Най-общо казано БВП е мярка единствено на паричния обем на всички сключени сделки. С други думи при висок БВП се обръщат много пари. А това значи ли, че населението живее по-добре? Ето няколко примера вместо отговор:


Списъкът може да продължи още дълго, но картината е ясна. БВП се качва не само при висока продуктивност, но и при висока разточителност и сътресения. Освен това той по никакъв начин не отразява дали са задоволени извънпазарните потребности на хората - пространство, човешка компания, уважение и свобода, пряк достъп до природата и водата, спокойствие – без които няма нито щастие, нито достойнство.

Акцентът върху БВП в икономическите анализи е характерен за начина на мислене, при който природните ресурси (горивата, суровините и пр.) както и „услугите”, предоставени от природата, без които човешкият вид не може да живее (чистия въздух, чистата вода, условията за производство на храна) са смятани за неограничени. При този начин на мислене цели инфраструктури се изграждат на принципа, че е по-евтино да гребем още по-дълбоко в казана на природата, да изхвърляме на воля и пак да гребем, отколкото да отделим внимание за разработване на интелигентни, елегантни решения – решения, позволяващи икономиката да действа като затворен цикъл вместо непрекъснато да черпи от ограничените ресурси на планетата.

Например при разработването на остарелите градоустройствени инфраструктури от миналия век се допуска, че горивата и пространството необходими за движението на колите са нескончаеми. Градовете съответно се зонират в отдалечени индустриални райони, предградни жилищни квартали и централни бизнес-административни части. Наличието на евтини горива създава масова зависимост от моторизиран транспорт, тъй като работните места са отдалечени от домовете. Градовете се задръстват и замърсяват. Сплотените общности се разпадат. От социално същество, активно взаимодействащо с непосредствената си социална среда, човекът става отчужден и неудовлетворен. Истинският му живот вечно е другаде. Кварталът му е стерилно място за спане и телевизия, обслужващо „по-важните” части от града.

За разлика от тази картина, съвременните, зелени градоустройствени концепции предвиждат сбор от самостоятелни, сплотени квартали, с работни места, офиси, жилища, обществени сгради, заведения и места за отдих приближени едни до други така, че всичко е лесно достъпно пеша или с колело. Градът придобива облик на място за обслужване на хората, вместо обслужване на коли. Електронните връзки чрез интернет допълнително премахват необходимостта от безкрайното и досадно пътуване на работа. Създават се възможности за „техно-чергарство” – при което лаптопът е работното ти място и може да го вземеш със себе си, дори когато отиваш на риболов.

Друг отчетлив пример за разликата между старото, лакомо за ресурси развитие и новото, зелено развитие, е в проектирането на сградите. При остарелия модел сградата се проектира като се разчита на непрекъснато снабдяване с енергия – за отопление, за климатизиране, за осветление. Всички находчиви хватки за осигуряване на приятна стайна температура и светлина, натрупани от хилядолетен опит, безогледно се изместват настрани, защото енергията е изобилна и евтина. Съзнанието, че ресурсите са ограничени принуждава архитекта наистина да си върши работата – да измисли как оптимално да ползва светлосенките в различните части на деня, как да се използват термичните качества на складирана и течаща вода, да познава не само вековните, доказани технологии за енергийна ефективност, но и множеството нови хватки, изобретени чрез компютърно моделиране. И така с повече внимание се проектират по-съвършени, по-елегантни, по-приятни, по-естетични и по-евтини за поддръжка сгради.

Примерите са безброй. Но общото между тях е това, че разбитата вече илюзия за безкрайно изобилие от природни ресурси през индустриалната ера, е пренасочвала изобретателността и находчивостта на всички работещи за икономическо развитие в посока към прахосничество на бързи обороти, без това да допринесе за благосъстоянието и щастието на човешкия вид. Премахвайки от цял век всякакъв стимул за разработване на щадящи екосистемата технологични, организационни и житейски решения, досегашният процес на икономическо развитие оставя неразработен огромен потенциал за затваряне на цикъла на човешката дейност в рамките на поносимото за планетата, без да се върнем в някаква „каменна ера”. Моментът да реализираме този потенциал е дошъл. Ако чакаме да настъпи масова екокриза и последващ обществен разпад, ще изгубим завинаги шанса да си научим урока.

Фото галерия

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (5)

16.04.2007 :: 15:47 :: от stefka grigorova
#1
Re: Грешки на системата
Материалът който прочетох ми прозвуча като камбанен звън за законотворците,които създават законите в нашата страна.Защото до този момент изобщо не се коментира на такова ниво за екологичното бъдеще на България.Едва тази година под натиска на европейският съюз се подхвана темата за опазване по-сериозно на природата и то под натиска на еколозите.Иначе държавата се прави на ощипана госпойца.
16.04.2007 :: 23:32 :: от Eleonora
#2
Re: Грешки на системата
Mnogo hubava statia.

Stefka, mnogo ste prava. Zatova mislia che e dobre che Bulgaria veche e chast ot EU, taka se nadiavam pone malko ot malko da ima dobri promeni za hubavo ekologichno budeshte na stranata. No naistina e tujno che promenite idvat pod natiska na EU a ne dobrovolno.
17.04.2007 :: 11:27 :: от Nature Keepers
#3
Re: Грешки на системата
Много неща трябва да се променят. Вярно, че замърсяванията идват от колите, заводите и т.н. и държавниците ги обвиняват, но въобще не гледат законите!!! Така доникъде няма да се стигне.
22.04.2007 :: 11:01 :: от activegan
#4
Re: Грешки на системата
комунизмът си отиде, капитализмът се завърна...няма грешки в системата. самата система на капиталоцентризъм е грешна. само се питам от какво ли ще правят банкноти като изсекат всички дървета.
09.05.2007 :: 11:20 :: от Павчуко
#5
Re: Грешки на системата
Стефке, тя държавата се прави на ощипана стара мома всеки път като трябва нечие кранче да се завърти, а пък в случая с невъзобновяемите енергийни източници кранчето няма да е едно и засегнатите все ще са разни "влиятелни" (върху политиците ни, разбира се) особи... activegan, проблемът с банкнотите са започнали да го решават май още през 50-те години на ХХ век - ще се плаща навсякъде с дебитни и кредитни карти - те поне може да се правят от царевица с малко силиций и злато (за чиповете).
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg