Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
01.05.2007 :: партньор

От люлка до люлка

от Веселин Трандов :: Коментари (0) :: (3930 прочитания)

Принципът Reduce, Reuse, Recycle все още е най-добрият възможен масов избор. Поне докато системата Cradle To Cradle не се премести от бъдещето в настоящето. Запознай се с бъдещето.

Миналата седмица попаднах на една много готина дума. Хомеостаза (не ме питай какво съм чел, за да попадна на такава дума). Прозвуча ми някак уверено, респектиращо и много ми се прииска да я употребя някъде, за да впечатля някого. Вярно, че думата хомеостаза не е много подходяща за речника на човек, чието хоби е да свързва компании: “Хей, к’во става, не сме се скивали отдавна. Как ти е хомеостазата?” Или в Билка към бармана: “Пич, наруши ми хомеостазата с тоя Роби Уилиамс, аре пусни пак Бийсти!”

И след като почти се бях отказал да впечатлявам някого по този начин, внезапно се сетих къде бих могъл да употребя думата. Понеже си припомних, че имам да пиша текст за една новаторска, почти утопична концепция, която се казва Cradle To Cradle и на практика е решението на всичките ни проблеми. Или поне на тези свързани с нарушената хомеостаза на планетата.

Дължа ти обяснение, ако разбира се не си микробиолог (а ако си – престани да ми се присмиваш, използвам я метафорично) – хомеостаза, това е най-общо способността на една жива система да се саморегулира. Казано по друг начин – това е свойството на една система да поддържа постоянна среда - температура, количество на този или онзи биохимичен елемент и т.н. Човешкият организъм - както и всички останали многоклетъчни организми – изисква хомеостатична вътрешна среда, за да съществува. През последните години става все по-очевидно, че той (както и всички останали многоклетъчни) има нужда и от хомеостатична ВЪНШНА среда, за да съществува.

Толкова е елементарно – при нарушен баланс на веществата се нарушава здравословното състояние на организма. Макар терминът  (обещавам, че го използвам за последен път) хомеостаза да е измислен само преди седемдесет и пет години, учените знаят за тези прости принципи още от средновековието. А и не само учените – всеки знае какво се случва с главата, на сутринта след злоупотреба с някое от веществата, с които хората злоупотребяват в днешно време. И ако тази злоупотреба вреди само на твоята глава (и по-късно на някои твои вътрешни органи), то злоупотребата с външната среда вреди на всичко живо, което се намира в нея.

Цялата жива и нежива природа на планетата битува в една перфектна отворена система, в която всяко нещо си е на мястото и всичко, което се случва (или не се случва) помага за общия баланс. Знаем за въглеродния двуокис, който издишаме и който е “храна” за зелените  растения, за животинските екскременти, които обогатяват почвата, за кръговрата на водата и т.н. В известен смисъл Cradle To Cradle представлява своеобразно завръщане към най-простите принципи ръководили Земята през няколкото милиона години откакто съществува животът на нея, до индустриалната революция. Но само в известен.

Теорията на Cradle To Cradle е описана в едноименната книга на американския архитект Уилям Макдона и германския химик Микаел Браунгарт. Самото заглавие говори достатъчно – Cradle To Cradle (от люлка до люлка) се явява опозиция на сегашната ситуация (от люлка до гроб), в която сами сме се поставили. Двамата специалисти изграждат своята теория логично и аргументирано, без да звучат налудничаво, въпреки на пръв поглед фантастичните идеи. А те са: всичко е въпрос на дизайн; системата, която “взима, създава и изхвърля” може да се превърне в ситема, която единствено “създава” и то блага с екологична, икономическа и социална стойност. За да бъда по-конкретен ще взема един частен пример. Оставям настрана проблема с изкопаемите горива, въглеродния двуокис, както и наскоро навлезлия в България спор “има ли или няма глобално затопляне и ако има – дали наистина човекът е причината”. И взимам един друг очевиден и неоспорим проблем – боклука и ресурсите. Значи системата, която си ползваме със здраве в момента, е: взимаме ресурси (складирани в продължение на милиони години) от земята, произвеждаме нещо, употребяваме го (понякога то има буквално няколко минути живот, например пластмасовата кутия, с която си отнасяш обяда от ресторанта до офиса) и го изхвърляме. Системата, предложена от двамата учени, е: нещата, които произвеждаме са проектирани и създадени така, че могат да се използват много дълго, след което могат да се рециклират  напълно. Те дават и блестящ пример чрез самата книга – отпечатана е върху специална “синтетична хартия”, но за това малко по-надолу.

В света на Cradle To Cradle опаковките и пазарските пликчета са от биопластмаса, което означава две неща: ресурсът, използван за направата им, е най-обикновена царевица; след като ги употребиш и изхвърлиш, направените от такъв материал неща се разпадат за около 1 година (сравни с 500-те нужни на нормалното найлоново пликче), като при този процес дори обогатяват почвата. Това е само малък детайл от цялата картина и е тук, за да покаже посоката на мислене – еколозите и природозащитниците се опитват да намалят вредата. Целта  на Cradle To Cradle е да увеличи ползата.

“Why Being Less Bad Is No Good Enough”

Сега ще кажа едни неща и ще ги кажа само защото разчитам на това, че ти се ослушваш отдавна и си вече достатъчно запознат с темата, за да не ме разбереш погрешно. Cradle To Cradle отрича еко-ефективността. Според нейния почти утопичен модел намаляването на цената не води задължително до печалба. За да бъда по-конкретен ще перифразирам самите автори. Представи си три книги. Книга номер едно е обикновената книга, която си свикнал да държиш и четеш от дете. Тя е проектирана така, че да бъде интересна за гледане, приятна за пипане и удобна за четене навсякъде. Направена е от отсечено и обработено дърво, животът й не е безкраен и когато приключи, книгата отива на бунището, където се разгражда и предава на почвата хеви метълите (в смисъл на тежки метали), които съдържа в себе си. Книга номер две също е по-скоро позната в днешно време – тя е напечатана върху тънка и грубовата бежова хартия и корицата й е едноцветна. На нея има лого “еко-ефективна”, “рециклирана хартия” или нещо такова. Това не е точно най-приятната за читателя книга. Добрата новина – тя е приятел на природата. Дали? За да се избели рециклираната хартия се използва хлор, който вреди ужасно на водата. Значи – да замърсяваме водата или да сечем гори? А и хартията може да се рециклира няколко пъти, след което се разпада и все пак умира. Уилям Макдона и Микаел Браунгарт наричат това down-cycle. След което изваждат от ръкава с фокусите принципа up-cycle.

Книга номер три е книгата на бъдещето. Нейният дизайн е създаден така, че тя да съществува завинаги. Направена е от синтетична хартия, която е водоустойчива, не може да бъде скъсана (освен ако не си й набрал много, де), а ако се наложи – може да бъде лесно рециклирана на 100%. Cradle To Cradle е напечатана точно върху такава хартия и това е най-доброто възможно доказателство, че концепцията е реална и осъществима. Примерите за продукти или сгради създадени на принципа Cradle To Cradle стават все повече. Самият Макдона казва с подобаваща доза реализъм: “Проектите ни не са по-скъпи – иначе никой няма да ни ги поръчва.”

С всичко това, както вече подчертах, не искам да те отказвам от сегашните ти полезни навици - reduce, reuse, recycle все още е най-добрият възможен масов избор. Поне докато системата Cradle To Cradle не се премести от бъдещето в настоящето.



Фото галерия

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg