Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
13.09.2006

Въпроси и отговори: Промените в климата

от gorichka.bg :: Коментари (0) :: (8084 прочитания)

10 отговора, които отдавна искаш да чуеш, на 10 важни въпроса за промените в климата, глобалното затопляне, парниковия ефект и това как и ти, като вече много от нас, можеш да направиш нещо по въпроса.

1. Промяната на климата някога беше наричана "глобално затопляне". Има ли разлика между двата израза?

Терминът "глобално затопляне" се използваше първоначално, за да опише покачващите се температури на повърхността на планетата. Този термин обаче не успя да обхване всички последствия от "затоплянето" - бури, наводнения, суша и горещи вълни. Затова в момента понятието "промяна на климата" означава едновременно глобално затопляне и всички последствия от него.


2. Възможно ли е да грешим относно промяната на климата и можем ли да вярваме на твърденията, че климатът се променя заради човешката дейност?

Вече е налице ново и то по-солидно доказателство, че глобалното затопляне от Индустриалната революция насам се дължи основно на увеличаващите се емисии на парникови газове от човешките дейности. Добро обобщение на всичко, което се знае по въпроса до сега, направиха на международната пресконференция "Как да избегнем опасните климатични промени" през февруари 2005 г. в Англия. Все по-усъвършенстваните компютърни модели, както и нарастващият брой доказателства за покачващи се температури, зачестилите случаи на бедствия и други странични последствия съответстват на научните прогнози за промяна в климата. Компютърните модели показват също, че най-вероятно температурите ще продължат да се покачват през 21 век и ще повлияят на природата и хората.

Ключов момент за сътрудничеството между учените, занимаващи се с климата, бе създаването на Междуправителствена група по промените в климата (IPCC) от Обединените нации през 1988 г. Организацията излиза с три основни доклада - от 1990 г., 1995 г. и 2001г., а следващият се очаква на 2.2.2007 г. Заключението е, че температурите ще продължат да се покачват с 1.4C до 5.8С до 2100 г. Основната причина са увеличените емисии на парникови газове, причинени от човешката дейност.


3. Няма ли едно леко затопляне да има положителен ефект - изобщо или поне за Северна Европа?

Едно леко затопляне може да има положителен ефект върху земеделието в Северна Европа, но то ще се компенсира от последвалото покачване на температурата. Изчисленията показват, че земеделската реколта в ЕС ще нарастне при евентуално покачване на средната температура с до 2С и ще започне да намалява, ако покачването продължи. Освен това, увеличеното водно налягане и по-високите температури в Южна Европа ще компенсират тази позитивна тенденция в северната част. По време на горещата вълна през 2003 много южноевропейски държави претърпяха спад на реколтата с до 30%!

Глобално последиците от променянето на климата ще са предимно негативни. Повишаването на морското равнище ще постави в риск милиони жители по крайбрежията. Тази промяна ще увеличи и честотата на бедствията (суша, наводнения, горещи вълни и бури), които освен това ще станат и по-сурови. Ще нарастне недостигът на вода в много региони, където тя вече е оскъдна. Ще се повиши дефицитът на храна и разпространението на тропически болести в определени райони. Това на свой ред може да увеличи както конфликтите за намаляващите ресурси, така и миграцията. Температурата, покачваща се с повече от 2С над пред-индустриалните нива, също увеличава риска от катастрофални и необратими събития (например изчезването на топлоемната циркулация на океаните или рязкото покачване на морските нива с няколко метра).


4. Засяга ли ме лично промяната на климата?

Ако живееш в Европа, най-вероятно си преживял или горещата вълна през 2003 г., или някой от горските пожари в Южна Европа, или едно от наводненията на континента през последните години. Макар че е невъзможно да твърдим, че тези събития са били директно причинени от промяната на климата, те отговарят на прогнозите на учените.

Най-вероятно през следващите години все по-често ще преживяваш бедствия или най-малкото ще забележиш увеличаване на застрахователните премии за защита на собствеността ти от щети, причинени от бури.

Очаква се завбъдеще в държавите в Южна Европа да има все по-малко дъжд за сметка на по-високи температури (около 4.5С над средната за Испания до 2080 г.), докато в Северна Европа температурите ще се повишат по-малко (с около 1.5-2.0 до 2080 г.) и ще има повече дъждове.

Ако живееш по крайбрежието, може да забележиш покачване на морското равнище.

Възможно е също така да бъдеш засегнат от някои други влияния на промяната на климата в случай, че работиш в сферата на земеделието, лесовъдството или естествознанието, тъй като растенията и животните мигрират от типичните за тях региони към такива с по-хладен климат.

Ако си скиор, може да наблюдаваш как с годините местата за ски и ледниците постепенно изчезват.

Когато избираш къде да почиваш, сигурно ще се спираш на съвсем различни места от любимите ти, защото се предполага, че някои от обичайните туристически дестинации ще станат прекалено горещи или с прекалено променлив климат. По всяка вероятност ще усетиш и мерките, взети от правителството, за адаптиране към промените на климата - засилване политиката за защита от наводнения, въвеждане на нов тип строителство, подкрепа за фермерите за отглеждане на различни от досегашните земеделски култури.

Ако обаче положението стане наистина сериозно - ако обществото не вземе необходимите мерки за ограничаване на промяната на климата или пък ако нещата станат дори по-лоши отколкото предвиждат учените - възможно е да бъдеш засегнат от общия икономически спад, а държавата ти вероятно ще решава между това да участва в конфликти за хранителни или водни ресурси в третия свят, да доставя хуманитарни помощи или да пуска бежанци.


5. Не е ли вече прекалено късно да се направи нещо по въпроса?

Категорично не е късно! Всъщност , точно сега е моментът да действаме, ако искаме да ограничим промяната на климата. Първо, защото ще отнеме време да се приложат мерките за намаляване емисиите на парникови газове и второ тези газове са с дълъг живот и вредните емисии, които се отделят сега ще влияят на климата десетилетия напред.

Европейските лидери, като се позовават на научните проучвания, твърдят, че за да се справим с промените и последствията, покачването на глобалната средна температура трябва да се ограничи до максимум 2С над пред-индустриалните нива. През последния век глобалната средна температура вече е нарастнала с 0.6С, така че ние сме на ход. За да останем в границите на тези 2С, глобалните емисии на парникови газове трябва да спрат да се покачват до 2020г., най-късно до 2025г., а след това да започнат да спадат. Според учените, тези емисии трябва да се съкратят с поне 15% и може би с 50% до 2050 г. Това ще изисква съществени промени в енергийните и транспортните ни системи, както и ангажирането на цялото общество, на всички нас.


6. Може ли един човек да промени нещо?

Промяната на климата със сигурност е проблем на всеки един от нас. Всеки е част от решението. За да спечелим битката срещу промяната на климата, всяка една част на обществото ни и всеки индивид поотделно ще трябва да дадат своя принос.

За пример, домакинствата използват една трета от енергията, консумирана в ЕС (и така са отговорни за около 20% от европейските вредни емисии). 70% от енергията, използвана от домакинствата, се харчи за ототпление на домовете, 14% за затопляне на вода и 12% за осветление и електрически уреди. Използването на частна кола пък добавя още 10% от емисиите на парникови газове в европейската общност. Освен това хората си купуват продукти, за направата на които е употребена енергия, използвани са самолети, създаден е боклук, изядено е месо... изобщо извършват се всички дейности, които индиректно причиняват вредните емисии.

Всеки обикновен гражданин има възможност да влияе на тези емисии и в нашия сайт има доста идеи и хрумки как да стане това без да се отрази на качеството ти на живот. Всъщност така хората дори спестяват пари!

С общи усилия отделните индивиди могат да постигнат значително намаляване на вредните емисии.

В по-широк план, обществото ще има нужда от различни варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Това включва по-широко използване на възобновяеми източници на енергия, по-добра ефективност на енергията, по-чисти начини за производство на енергия от изкопаеми горива, нови горива за транспорт, по-добра изолация на сградите, а в дългосрочен план - нови чисти технологии като водород и технология с водородни клетки.

Задължение на политиците остава да създаде рамката, която да позволи използването на тези опции. Изследователите и учените пък трябва да разработят и усъвършенстват чисти източници в третия свят.


7. Какво прави бизнесът по въпроса?

Бизнесът и индустрията започват да разбират, че съкращавайки вредните емисии, те не само се борят с промените в климата, но освен това могат да спестят пари, да подобрят конкурентността си и да работят за доброто си име. Все повече компании сами се ангажират да намалят емисиите си.

Асоциациите на европейските, японските и корейските автомобилни производители доброволно се ангажираха с намаляване на средните емисии въглерод (СО2) на новите си пътнически автомобили, продавани в Европа, с приблизително една четвърт от 1995 г. до 2008 (или 2009 г.)

Близо 11,500 предприятия и инсталации в ЕС, които много интензивно използват енергия и съответно отделят голямо количество СО2, също участват в търговията с емисии в ЕС. Позволено им е да отделят само ограничено количество СО2 безплатно и това ги окуражава да подобрят енергийната си ефективност и да инвестират в нови технологии, благоприятстващи климата.

Освен това разработването на благоприятни за климата технологии дава нов тип работа и отваря нови пазари. Благодарение на помощните схеми за експлоатиране на енергията добивана от вятър в някои ЕС-страни, в момента европейските компании са основният доставчик на такова оборудване (90% от световния пазар).


8. Има ли поражения за индустрията в ЕС заради ограничението на емисии предвид факта, че икономиките на САЩ и Китай процъфтяват без подобни ограничения?

Не! Индустрията е само един от секторите, който трябва да намали емисиите, за да успее ЕС да постигне целите на протокола в Киото, свързани с вредните емисии през периода 2008-2012. Другите сектори са транспорт, домакинства и земеделие, т.е. предизвикателството е споделено. И на всичкото отгоре, правителствата в ЕС могат да постигнат част от изискванията за намаляване като инвестират в проекти за спасяване от емисии на парникови газове в третия свят (според гъвкавите механизми на протокола в Киото). Така че усилията за намаляване на вредните емисии не са ограничени само до териториите на ЕС.

За да увеличи максимално възможностите за намаляване на емисиите и същевременно да намали до минимум щетите за индустрията, ЕС създаде Схема за търговия с емисии през 2005 г.
Тя работи по следния начин: правителствата в ЕС са установили ограничения за това колко въглероден двуокис могат да отделят годишно 11,500 ядрени завода и фабрики, използващи голямо количество енергия. Тези заводи са отговорни за почти половината от емисиите на СО2 в ЕС. Предприятията, които отделят по-малко СО2 могат да продават неизползваните квоти емисии на други заводи, които не се справят така добре. Това е и финансов стимул за намаляване на вредните емисии. За това обаче системата изисква да са налице със сигурност купувачи - компании, които превишават техните емисионни ограничения и в случай, че не закупят необходимте квоти ще заплатят тежки глоби. Схемата за търговия с емисии подсигурява намаляването на емисиите там, където е най-евтино и понижава с около 1/3 общите разходи по намаляването на емисиите за индустрията.

Според заключенията на Европейската комисия, целите на протокола в Киото могат да бъдат постигнати за 2.9 до 3.7 милиона евро годишно, което е по-малко от 0.1% от БВП в ЕС. Без тази Схема за търговия с емисии цената би стигнала и до 6.8 милиона, сочи едно от проучванията на общността.

Освен това намаляването на емисиите има положителни страни - по-висока енергийна ефективност, намалени цени на енергията (особено важно за периодите на високи цени на петрола, като сега) и по-добро качество на въздуха.

Еврпейската общност обаче не може сама да реши проблема с климатичните изменения. ЕС-емисиите са около 14% от глобалните такива. Необходими са усилията на всички основни причинители на този проблем . Те трябва да опитат да се справят с вредните си емисии, ако искаме ефикасно решаване на проблема с промяната в климата.


9. Не е ли по-рационално за икономиката да не се борим с климатичните промени, а просто да се адаптираме към тях?

Налице са все повече научни доказателства, че икономическите изгоди от ограничаването на глобалното средно ниво на покачване на температурата до максимум 2С (целта на ЕС) ще надвишат разходите за намаляване на емисиите до наложените граници. Макар че в промяната на енергийния сектор и намаляването на парниковия ефект първоначално ще се вложи известна сума, печалбата ще е под формата на спестените суми от избегнатите щети от покачване нивото на моретата, от бедствията вследствие промяната на климата, от недостиг на вода и храна и нефункционираща екосистема.

Например, глобалното затопляне може да се намали с 50% на цена от едва 1% от световния БВП, докато цената на неовладяната промяна на климата би намалила БВП с до 10% (според заключението от проучването на Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата, публикувано през март 2006).

Освен това, има редица позитивни последствия от борбата с промяна на климата, които са от икономическо значение - намаленото използване на енергия и природни ресурси спестява разходи; подмяната на енергийните източници, в това число и засилена употреба на възобновяеми източници на енергия, прави икономиката по-независима от покачването цената на петрола; 50% от разходите за постигане целите от Киото могат да се компенсират от спестените разходи за контрола върху замърсяване на въздуха.

Играчите на пазара, пионери в разработването на технологии, благоприятстващи климата, ще са значителна крачка напред сред конкурентите си. Тук Европа има истински шанс да стане световен лидер (както стана с оборудването за овладяване на енергията на вятъра, където европейските компании в момента доставят 90% за световния пазар).


10.Какво се случва след постигане на целите на протокола в Киото през 2012 г.?

Политиката на ЕС срещу промяната на климата не свършва през 2012 г. Много от политиките, които вече са на ход, ще влияят съществено и след обвързващия период на протокола в Киото 2008-2012. Схемата за търговия с емисии ще продължи и след 2012 г. Втората фаза от Европейската програма срещу промяната на климата беше стартирана през октомври 2005. Целта й е да установи следващите мерки за спестяване на разходи. Програмата се фокусира и върху изпълнение на вече стартирани мерки, справяне с вредните емисии от обществения транспорт и авиацията и разработване на технология за улавяне и съхраняване на въглерод, стратегии за адаптиране към неизбежните ефекти от промяната на климата.

Паралелно, 188 нации участват в световно обсъждане на бъдещите действия свързани с промяната на климата под шапката на Рамковата конвенция за промяната на климата на ООН от 1992 г . Разговорите стартираха през май 2006 г. в Бон. Целта е да се стигне до споразумение за бъдещите международни действия за спиране на промяната на климата. Европейската комисия изведе няколко ключови елемента за добрия глобален климатичен режим - необходимостта от широко участие на държави и сектори с високи нива на емисии, политика спрямо всички видове емисии на парникови газове, разработване и използване на технологии с ниско съдържание на въглерод, продължително и всеобхватно използване на пазарни похвати и адаптирани мерки.

Източник: Еuropean Commission

Фото галерия

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg