Mnogo dobre, radvam se da vidia che i v Bulgaria pochvat da se praviat takiva proekti.

Arh. Nikolov, a ima li zavursheni takiva jilishta veche v Bulgaria, ili za sega sa samo proekti? I ima li goliam interes kum energiino nezavisimi jilishta v Bulgaria?

Blagodaria za statiata.

Mnogo dobre, radvam se da vidia che i v Bulgaria pochvat da se praviat takiva proekti.

Arh. Nikolov, a ima li zavursheni takiva jilishta veche v Bulgaria, ili za sega sa samo proekti? I ima li goliam interes kum energiino nezavisimi jilishta v Bulgaria?

Blagodaria za statiata.

Много отдавна трябваше да се мисли по този въпрос,но по-добре късно отколкото никога.Тези проекти са много интересни,но ми прави впечатление,че се използат много стъкло и материали,за чието производство е изразходвана много енергия.Нека арх.Николов каже своето мнение за използване на материали за изграждане на сгради като слама,остатъци(отпадъци от коноп) и други подобни, за които се знае,че са с изключителна топлоизолационна способност.Ще се радвам ако науча нещо по-вече по този въпрос, защото съм заинтригувана от други подобни материали.

Ето още информация.

http://en.wikipedia.org/wiki/Green_building

Като търсих нещо на български повечето неща които намерих в мрежата бяха за сглобяеми еко къщи. Има много по-интересни неща които правят из Европа и САЩ.

Тези проекти на арх. Николов са хубави, имат много енергоспестяващи неща в тях.

Стефка, само искам да добавя за стъклото. Аз съм разглеждала няколко проекта на еко-къщи, бях си взела една книга от библиотеката само с такива проекти. Та използват много стъкло понеже искат да използват слънцето за отопление през зимата. Знам, че също използват подходящи сенници които пък правят сянка лятото. (Нали лъчите падат под различен наклон различните сезони).

И на мен ми е интересна тази тема :-) арх. Николов надявам се пак ще пишете в Горичка.

Здравейте Елеонора и благодаря за интереса!

Рискувам с незнанието си, но ако има вече построени такива сгради, то те са много малко и явно не са добили дори минимална популярност, защото аз не знам за тях. Това е тъжно и много бих се радвал ако други мои колеги, които се интересуват от темата и имат успехи с построени сгради да публикуват работите си, сигурен съм че Горичка ще им даде тази възможност. Лично аз започнах реален такъв проект за комплекс от пасивни къщи край София, надявам се скоро да Ви запозная с него. Голям интерес към пасивната сграда от колегите ми обаче за съжаление няма. Може би това е така, защото архитектите отговарят на търсенето и изискванията на възложителите на проектите, а именно интереса на възложителите към темата в България е много слаб. Все още енергоефективността изисква по-големи капиталовложения, както за проектиране така и като себестойност на сградата, може би това е причината за трудното прохождане на този тип мислене. Смятам обаче, че истински бум на енергоефективното строителство ще има тогава, когато финансовия интерес ще принуди инвеститорите да се замислят за това, за което говорим, т.е. докато не им стигне до джоба нещата няма да се развият. Вярно е, че мерките за енергоефективност спестяват средства в годините, но първоначалните вложения са повече. Ако Вие решите да построите къща ще вложите ли примерно 50% отгоре...?

Относно възобновяемите строителни материали и тези, които са получени при рециклиране на продукти:

Използването на такива материали е много важно и за баланса между това колко енергия е вложена при производството на даден материал и колко енергия ще бъде спестена в бъдеще ако същия този материал се използва трябва винаги да бъде взимано в предвид. Наистина стъклото е много енергоемко при производството му, но са много малко материалите като стъклото, които пропускат слънчевата енергия през себе си - именно това го прави незаменимо. Стоманата също се произвежда с доста вложена в нея енергия, но пък и се рециклира много лесно за разлика от стоманобетона например. Извода за мен е, че проблема за това какви материали трябва да бъдат залагани в сградите е комплексен и аз не знам за ясна рецепта кой е най-екологичния подход. Сигурно е, че дървената конструкция е най-добрата в смисъла, за който говорим, но в България няма качествен дървен материал, а и този който го има е с неясен произход, т.е. не е сигурно дали бройката дървета, която се сече е равна на бройката, която се сади - напротив сигурен съм, че рязането е много повече, дървената мафия при нас е много силна, защото държавната политика е такава.

Благодаря на арх.Николов за дадените допълнителни разяснения,които ме задоволиха напълно.Вярно е ,че в България нещата вървят с десетилетия назад,но да се надяваме,че и тук нормативно ще се промени процеса проектиране-строителство.Аз ровейки се в Интернет попаднах на един сайт,в който доста професионално хората са разработили система за изграждане на къщи от балирана слама и от слама разбъркана с кал.Цената на такива къщи е много по-евтина от сегашните стъклени сгради които се предлагат на нашият пазар.И изглеждат съвсем съвременни със всички необходими удобства и с използване на слънчева енергия.Не е никак лошо и архитектите да се запознаят с този начин на строителсво.Пожелавам успех на арх.Николов в неговата творческа работа.

Арх. Николов, и аз ви благодаря за допълнението.

Надявам се да им аповече реализирани проекти в бъдеще в България. И дано повече ваши колеги проявят и разпространят интереса към жилищтни и административни и други сгради с по-дора енергийна ефективност. За съжаление наистина първоначалната цена на такива проекти е по-висока, и не само в България. За да окуражат строежите на такива неутрални сгради, в Бостън например са въвели такова законодателство че новите административни сгради които се строят трябва да покриват някакви от стандартите да са по-енергийно ефективни. Не знам подробностите. Дано и в България рано или късно има по-добри условия за 'зелено' строителство. Успех.

Стефка,

права сте, къщите от слама можа да имат всички удобства и да са енергийно независими. Много университети в САЩ заедно с традициония материал който се преподава по архитектура, също включват и класове за 'зелено строителство'. Дали има нещо такова и в Българските университети? Вижте също тази страница, http://www.solardecathlon.org/ ,
на нея има проекти правени от студенти, за състезание за енергийно независими къщи.

Някога задавали ли сте си въпроса защо в България хората не си слагат соларни панели. Още по-странен става този вьпрос като се сетим, че от първи юли в целия ЕС беше либерализиран пазара на електроенергия (така, че всеки да може да купува и продава от/на когото иска). Отговорът е прост: както много други работи (борбата с престъпността, екологичната мрежа, либерализирането на комуникациите, архивите на ДС, и т.н.) в България тези реформи са извършени само на хартия, като задължените лица и огранизации систематично отказват да приложат новоприетите регулаторни рамки, а в държавата няма кой да ги задължи. Цялото правителство и държавна администрация функционират извън рамките на закона, но това не впечатлява никого - хората не се интересуват от политика.

Така е, но освен че администрацията е зле, много хора не са информирани или по скоро се интересуват от по-належащи неща в техен личен план и не виждат голямата картина (това звучи малко смешно на Български, но разбирате какво имам в предвид).

Елеонора,благодаря за посочените сайтове на които може да се види още нещо интересно.За съжаление в България институциите,които трябва да се равняват по световните екотенденции не го правят,защото други интереси ги вълнуват(личното облагодетелстване).Мъчно ми е за нашите деца и внуци,какво ли ще ги сполети след нашата безотговорност.

Здравейте арх. Николов,
Възможно ли е проектирането и узаконяването на пасивна къща от естествени материали (камък, дърво, слама, кал/пръст, глина, хоросан), както това се прави на запад.
Благодаря предварително