Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
14.06.2007 :: партньор

Климатични игри

от Олга Апостолова :: Коментари (5) :: (3724 прочитания)

Глобалното затопляне и последвалите промени в климата са феномен, причинен от модерния човек. Как човекът успя да обърка природата?

Тази статия е част от зеления брой на списание Едно, който излезе през март 2007.

Най-лесно би било да се опитам да обясня промените в климата с липсващата зима и с разочарованите скиори в Банско. Но точно в това е проблемът. Земята не ни дели на софиянци и банскалии, на българи и румънци, на европейци и южноамериканци. Докато си живеем тук или там и се кахърим за това или онова, планетата диша под собствения си мощен ритъм. Много харесвам една снимка на Африка, направена от космоса – зелени тропици, жълти пустини, сини реки. И нито следа от граници, градове, човешко присъствие. Много цивилизации са се имали за вечни, но сега търсим останките им по джунгли и пустини. До скоро за планетата не е имало особено значение дали ни има или не. За добро или лошо обаче ние, нейните 6 688 356 932 съвременни жители (на 13 февруари в 12:50 часа на обяд), живеем в по-различно време.


Глобалното затопляне и последвалите промени в климата са феномен, причинен от модерния човек. Да объркаш природата не е толкова просто. Обикновено тя е факторът, който „обърква”. Нашата цивилизация изглежда е първата, която постига това. В най-новия си доклад Междуправителствената група по промените в климата (
IPCC), която обединява световноизвестни учени и експерти и се финансира от Обединените нации и Световната организация по метеорология, написа, че учените са между 90 и 95% сигурни, че глобалното затопляне се дължи на човешка дейност.


Как се озовахме в тази ситуация? Механизмът на затопляне е много прост. Слънчевите лъчи, които достигат атмосферата, затоплят Земята. Тя на свой ред излъчва топлина обратно в космоса под формата на инфрачервени лъчи. Част от тези лъчи остават в атмосферата, абсорбирани от така наречените парникови газове. Парниковите газове са важни, защото поддържат температурата на земята. Въпреки че съставляват едва 1% от атмосферата (останалите 99% са водород и кислород), те са главният регулировчик на климата. Без тях, земята щеше да бъде с 30 градуса по-студена. Но другата крайност - наличието на твърде много парникови газове – също е проблем, защото се абсорбира повече топлина. Получава се обратният ефект - глобалното затопляне.


Парниковите газове - въглероден двуокис, метан, озон – се отделят при всички елементарни, ежедневни човешки дейности, които изискват изгарянето на изкопаеми горива. Животът на съвременния човек зависи изцяло от въглища, нефт и газ. Но при тяхното изгаряне се отделят огромни количества въглероден двуокис – основният виновник за промените в климата. До неотдавна растителният свят и океаните са можели да поемат и неутрализират излишните газове, но днес количествата са колосални, а и както знаем, голяма част от горите са изсечени. Резултатът е глобално затопляне - от Банско до Арктика и после до Антарктика. Най-тревожен е фактът, че сме преситили атмосферата с парникови газове за няколко поколения напред. Дори да спрем парниковите емисии още днес, не само нашите деца, но и техните деца, ще живеят с ефекта от затоплянето.


А той вече се усеща. Заради покачващите се температури океаните се затоплят, ледниците се топят, нивото на моретата се вдига, наводненията зачестяват, пресъхват реки и езера, Гълфстрийм получава по-малко студена вода и заплашва да забави хода си, ураганите освирепяват, някъде настава суша, другаде се изсипват порои. В момента светът на хората отделя в атмосферата 26.5 милиарда тона въглероден двуокис годишно. Всяка година това количество се покачва с 0.5 милиарда тона. След десет години промените в климата, причинени от парниковия ефект, ще са необратими. Планетата се променя, нагажда се към новите условия – търси нов природен баланс, който съвсем не включва нас.


Но със заплахите дотук. След като човекът е способен да вдигне цивилизация, която да обърка природата и по-късно да констатира проблема с научна прецизност, той е способен и да намери решение. Всъщност, точно като цялата история дотук, решението съвсем не е сложно. Понеже всичко тръгва от изкопаемите горива, разплитането започва оттам. Чистите, при това възобновяеми източници на енергияслънчева, вятърна, геотермална енергия - не са нищо ново. Използват се отдавна, просто трябва да навлязат масово. За тази цел е нужна сериозна мобилизация – от страна на политиците, индустрията, на развитите и развиващи се страни, на всеки един от нас.


Докато това стане, намаляването на емисиите ще бъде приоритет номер едно. Протоколът от Киото задължи повечето индустриализирани държави да намалят парниковите газове до нивото от 1990 г. или с 8% под това ниво. Срокът за действие е 2008 – 2012 г. Протоколът все още не е ратифициран от най-големия замърсител, Съединените щати, които са отговорни за над 30% от парниковите емисии. В резултат на много притеснителни нови проучвания и доклади, в началото на 2007 г. Европа пое лидерството като предложи в годините до 2020 г. в Европейския съюз да съкратим емисиите с поне 20%, като в същото време увеличим енергията от възобновяеми източници с поне 20%. Подобни инициативи стават наложителни.


Все по-усилено се говори и за индивидуални въглеродни квоти. Според изследване, публикувано във вестник „Гардиън”, за да спре глобалното затопляне, годишната квота на всеки жител на планетата не бива да надхвърля 1.1 тона въглероден двуокис. Проблем с тази квота имат само икономически развитите страни. В изследването се казва, че средният жител на Великобритания е изчерпал личната си квота още на 10 февруари.


Намаляването на личния въглероден отпечатък
е най-лесният начин да помогнем. В началото на годината световният шоу бизнес подкрепи тази идея с инициативата
Global Cool. Идеята е, че ако всички заедно успеем да спестим един милиард тона въглероден двуокис годишно, това ще ни даде още малко време да въведем чисти източници на енергия. Планът на Global Cool е с концерти и публични изяви да накарат един милиард почитатели да намалят емисиите си с един тон годишно. Очевидно знаем как, сега остава само да спасим планетата... а покрай нея и себе си.


Статистика:



CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (5)

14.06.2007 :: 18:54 :: от Kiril
#1
Re: Климатични игри
Ами така е , като сме толкова зле ще си сърбаме попарата
15.06.2007 :: 12:01 :: от Vladi
#2
Re: Климатични игри
много добре е обяснено, имах нужда, мерси :)
15.06.2007 :: 16:58 :: от Павчуко
#3
Re: Климатични игри
Това е като преразказ на "Неудобната истина" :)
15.06.2007 :: 17:26 :: от stefka grigorova
#4
Re: Климатични игри
независимо от това,че нещата се повтарят от статията е необходимо да си го повтаряме непрекъснато докато нещата започнат да се случват.
18.06.2007 :: 16:15 :: от tabasa
#5
Re: Климатични игри
Много ме радва Горичка, защото една моя мечта е осъществена - портал който дава информация за зелен живот във всички области. Пътят е ясен - и началото е поглед към себе си, одит на собствените ни навици и търсене на възможности за намаляване въздействието ни върху земята. Има много такива - просто е въпрос на промяна на мисленето, спиране на инерцията и съзнателно поемане на отговорност за действията ни.

Относно статията - искам да отбележа, че задължението на така наречените Анекс I страни (или развитите държави) е 5% намаление спрямо нивата от 1990г. Всяка страна Анекс I има индивидуална цел, която за България е 8%, от където може би идва и объркването.
Повече информация на http://unfccc.int/kyoto_protocol/items/2830.php

За България и за другите държави от Източна Европа в преход, референтнaта година е различна от 1990г. За България референтната година е 1988г. По силата на чл. 3.5 от Протокола от Киото се дава възможност на тези страни да използват референтна година, когато икономиката на съответната страна не е била повлияна от намалението на БВП в резултат на прехода. Така страните в преход разполагат дотолкова доколкото още не са достигнали нивата на производство и съответни CO2 емисии разполагат с излишек от AAUs (Assigned Amount Units). Именно този излишек е известен под името "горещ въздух" - hot air. Съществуват проекти за създаване на схеми за търгуване с този излишек - GIS (Green Investment Schemes), като приходите се използват стриктно за финансиране на проекти за намаление на емисиите.

Още един коментар, относно статията когато говорим за емисии на парникови газове, не е подходящо да се говори за замърсяване. Вредният ефект е затопляне, но иначе тези газове за безвредни.
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg