Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
24.09.2006

Зелени пехотинци

от Елица Банчева :: Коментари (1) :: (4586 прочитания)

Освен да пестим ток и вода, да рециклираме в ежедневието, можем да се грижим за планетата и в свободното си време. Това лято Елица Банчева избра да тръгнe пеша из Европа.
Признавам, избрах не особено популярен начин да изкарам лятната ваканция. Реших да извървя 1 600 километра пеша по стъпките на средновековните поклонници, от Орлеан във Франция до Сантяго де Компостела в Испания (известният Камино Сантяго). Исках да изкарам възможно най-екологичната ваканция. Ако съм решила да спасявам планетата, това важи и за почивните дни. Трябват ми само време, здрави обувки, пътни карти и малко пари. Човекът е първият двигател с вътрешно горене, друг транспорт няма да ми трябва.

От Лондон, където живея, до Орлеан отивам с влак. От там продължавам пеша през френския прованс, като избягвам супермаркетите. Все пак е лято и пазарите са пълни с местна продукция, докарана от близките поля и градини. Не, няма да си купя ябълки от Чили, които са пътували хиляди километри с тонове петрол.

Хляб си купувам само от малките фурни. Често вървя из огромни полета с царевица, а привечер си купувам прясно изпечени царевични питки.  Специално се отбивам в мандра за сирене, дори снимам козите, които са осигурили най-големият деликатес в менюто ми. Купешкият кашкавал задължително е “регионален”, за повече “зелени” точки.

Франция преминавам почти сама, но 800-те километра в северна Испания се оказват доста натоварен туристически маршрут. Край мен се потят стотици европейци и американци с раници на гръб.

Пътят често минава през напълно изоставени допреди десетина години села, съживени само от интереса към "Камино Сантяго". Много стари къщи са възстановени според екологични принципи – с местни материали, в традициите на района, със слънчеви колектори за отоплението на водата, с плодородни градини. Понякога се спи и в манастири. Монасите са постигнали перфектен еко баланс – рядко напускат обителта и отглеждат всичко необходимо в прилежащите земи - една напълно самоиздържаща се общност. Явно и Бог е зелен.

Пристигам в Сантяго и съм щастлива, че съм направила нещо за себе си и за планетата. Ако бях вярна на традицията, щях да тръгна пеша за вкъщи, но нямам време и се налага да направя компромис. Повечето "съпилигрими" се  качват  на самолети, но аз няма да се предам и решавам да се върна с влак. По този начин ще спестя доста въглероден двуокис на планетата. Много по-бавно и скъпо е, но искам да спечеля “зелената” купа. А сега накъде? За никъде не бързаме.

Фото галерия

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (1)

31.07.2007 :: 10:24 :: от Denski
#1
Re: Зелени пехотинци
Страхотно звучи, но колко време ти отне?
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg