Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
10.11.2007 :: партньор

Стабилни решения

от dnevnik.bg :: Коментари (1) :: (3304 прочитания)

Енергийната безопасност и борбата с промените в климата са приоритет на всяко отговорно правителство и нямат негативен ефект върху националните икономики, смятат външните министри на Кралство Дания и Естония.
От Пер Стиг Мьолер, Министър на външните работи на Кралство Дания и Урмас Пает, Министър на външните работи на Естония. Текстът е публикуван в "Зелен фокус" на "Дневник".

Повишаването на енергийната безопасност и борбата с промените в климата са две от основните безпокойствa и предизвикателства пред света. И двете са неизменно свързани с начина, по който произвеждаме и консумираме енергия. Както енергийната безопасност, така и промените в климата имат съществени последици в областта на външната политика и политиката по отношение на безопасността.

Доставките на стабилна и достъпна енергия са предварително условие за по-нататъшен икономически ръст и развитие. Нарастващото потребление на енергия и продължаващото изгаряне на изкопаеми горива обаче представлява дългосрочна заплаха за нашия просперитет и благополучие, чрез приноса си към климатичните промени и свързаните с тях явления, като например суша, наводнения и увеличаването на киселинността на океаните.

Тези рискове за климата, особено в уязвимите части на света, могат да изострят последиците от други причини за напрежение, като бедността или конфликтите. Освен това можем да забележим предварителните последици във външната политика от промените в климата по-близо до нашето полукълбо. Разтопяването на морския лед и вечната замръзналост в Арктика могат да доведат до появата на нови водни пътища и да предоставят достъп до недостъпни досега ресурси. Ако ние не намерим устойчиви и договорени решения, основаващи се на международното право, това би могло да предизвика спорове за морски територии и ресурси.

Особено належаща е задачата, пред която сме изправени в борбата си с промените в климата и енергийната безопасност, тъй като е налице все по-нарастващо търсене на енергия в световен мащаб, особено от Китай, Индия и развиващите се страни. Разбираемо е, че те имат нужда от енергия, за да развиват своите икономики.

Трябва да бъде направен труден избор с цел осигуряване на надеждна и евтина енергия и смекчаване на последиците от промените в климата. Държавните глави и Правителствата на страните членки на ЕС ясно демонстрираха решимостта си да поемат по този път, като договориха по-рано през годината амбициозен пакет мерки в областта на климата и енергията. Изпълнението на тези цели обаче изисква сериозни съвместни усилия, предвид факта, че много европейски държави продължават да бъдат зависими от въглища, петрол или други изкопаеми горива като основен енергиен източник.

Нашият отговор на безпокойствата и предизвикателствата представлява многостранна стратегия, чийто основни елементи са повишена енергийна безопасност, разнообразяване на доставките на енергия, повишена употреба на възобновяеми енергийни източници и ново споразумение за глобалния климат.

В момента ЕС е източник на около 14% от емисиите на CO2 в световен мащаб. Бихме могли да помогнем на другите да осъзнаят, че чрез по-ефикасно потребление на енергията може да се постигне съкращаване на въглеродния двуокис и да се спести енергия. Това се отнася особено до държави, които доскоро са разчитали предимно на евтина енергия. Усилията за увеличаване на енергийната ефективност могат да имат съществен принос за намаляването на зависимостта от външни доставчици, постигане на икономически печалби и предотвратяване на промяната в климата. Ролята на ЕС в тази насока е важна. Тя трябва да включва подпомагане на разработването на екологични технологии и мерки за насърчаване на потребителско поведение, транспорт и сгради, които са по-ефикасни по отношение на енергията.

Друга съществена част от решението за съкращаване на емисиите въглероден двуокис е възобновяемата енергия. Значителни инвестиции и подходящи стимули се изискват за постепенното увеличаване на дела на възобновяема енергия. От особена важност е и участието на частния бизнес. Преди да извършат мащабни инвестиции инвеститорите във възобновяема енергия и бизнес общността като цяло се нуждаят от силен политически ангажимент. Държавните глави и Правителствата от ЕС отправиха еднозначния си сигнал през март 2007, когато постигнаха договореност, че към 2020 една пета от общото потребление на енергия в ЕС трябва да бъде от възобновяема енергия.

Постигането на тези амбициозни цели представлява голямо предизвикателство. Комисията трябва да покаже решителност и даде своя принос за постигането на тези цели, а нашата надежда е, че през пролетта на 2008 година ще бъде финализирано споразумение за споделяне на тежестта. Също така трябва да се предприемат решителни стъпки към реализиране на потенциала на един вътрешен енергиен пазар, в който за всички участници на пазара са в сила едни и същи правила. Вносът на енергийни източници и електроенергия от трети държави трябва да бъде извършван в съответствие с принципите на реципрочност, изискванията за екология и ядрена безопасност, с цел повишаване на нашата обща енергийна безопасност. Формирането на общ Скандинавско-балтийски енергиен пазар и пълната интеграция на региона с останалата част от ЕС изисква създаването на повече взаимни връзки, поддържани от ЕС.

Съществуват опасения, че съобразените с климата политики ще имат негативно влияние върху националната промишлена конкурентноспособност и ще забавят икономическия ръст. Ние имаме по-различен опит. Както Естония, така и Дания отбелязаха устойчив икономически ръст през последните години без да отбелязват повишено потребление на енергия. Непрекъснатите инвестиции в енергийна ефективност ще имат огромно въздействие върху нашето енергийно бъдеще.

Въпреки че Европейският съюз може да направи много чрез общите си политики, не съществува приложима алтернатива на новото амбициозно международно споразумение за климата, подкрепено от алианса между индустриализираните и развиващите се страни. Има нужда от всеобхватни дипломатически усилия за изграждане на мостове между националните позиции и за улесняване на общи разбирателства. Основната цел е да се избегне повишаване на средната температура в глобален мащаб с повече от 2 градуса. Новото споразумение трябва да доразвива и разширява Протокола от Киото и да предвижда справедлива и гъвкава мрежа за възможно най-широко участие. Настоящият Протокол от Киото изтича през 2012 г. Без амбициозно глобално споразумение, натискът върху правителствата да следват съобразени с климата политики ще отслабне и ще изчeзнат стимулите за инвестиране в по-чиста енергия.

Има основания за оптимизъм. Всички отговорни правителства считат, че ние трябва да действаме сега, за да намалим глобалното затопляне. Изглежда се заражда международен консенсус за нуждата от стартиране на официални преговори за ново международно споразумение за климата през тази година с оглед на финализирането на преговорите към декември 2009 по време на XV Конференция на ООН посветена на климата, която ще се проведе в Копенхаген. За постигането на тази цел се изисква много сериозна работа и ангажимент. Дания и Естония ще работят заедно, за да осигурят това.

За авторите

Пер Стиг Мьолер е Министър на Външните работи на Кралство Дания от 27 ноември 2001 г. Преди това е бил министър по въпросите на околната среда (1990-1993). Пер Стиг Мьолер е бивш председател на Консервативната партия (1997-1998), депутат от Копенхаген (1984-1988) и три мандата представител на Дания в Съвета на Европа. Министър Мьолер има множество публикации и книги, като особено през 90-те години те са свързани с екологията. Той е носител на редица датски и международни ордени и награди, включително на българския Орден "Стара планина", Първа степен. Роден в семейството на бившия министър Поул Мьолер и журналистката Лис Мьолер, той има кариера в пресата и медиите, както и в институции за регулиране на дейността на радиостанциите в Дания.

Урмас Пает е Министър на външните работи на Естония от 2003 г., а преди това в продължение на две години е министър на културата като член на либералната Естонска партия на реформите. Роден през 1974 г., той завършва политически науки в Университета в Тарту и специализира Международни отношения в Университета на Осло. Министър Пает също има опит в журналистиката - от 1992 до 1998 г. той работи в националното радио в отдела за международни новини, а след това и в "Постимеес", където достига позиция отговорен редактор преди да навлезе в местната власт на столицата Талин, а после и в голямата политика.

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (1)

10.11.2007 :: 14:21 :: от woods
#1
Re: Стабилни решения
Искам да кажа на Горичка че няма да им ям био сиренето докато не го пуснат в опаковки по 250 грама.
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg