Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
26.10.2006

Найлонски истории

от Босилена Мелтева :: Коментари (5) :: (4932 прочитания)

Макар грозния найлонов пейзаж да изглежда застинал за момента в България, явно има много лесни начини да го изчистим и оцветим. Отново зависи от нас. Ето няколко идеи.
Възход и падение на найлоновите пликчета:

- найлоновите пликчета се правят от суров петрол, природен газ или пък друг химикал, добит от нефт или газ;

- за пръв път найлонови торби се появяват в САЩ през 1957 г. и в момента 80% от този тип опаковки се използват в Северна Америка и Западна Европа;

- всяка година американците изхвърлят около 100 милиона полиетиленови найлонови торбички и едва 0.6% от тях се рециклират;

- през 2002 г. се произвеждат 4-5 трилиона найлонови торби. Бум!

- пак тогава правителството на Южна Африка задължава производителите да правят по-издръжливи и по-скъпи найлоновите торби, за да намалят продажбите им. Резултатът е 90% спад в употребата им; 

- Ирландия въвежда такса от 15 цента за употреба на найлонови торбички през март 2002г., което също води до спад от 90%;

- през 90-те неправителствени организации в щата Индиана успяват да забранят найлоновите торби, а 1 май става "Ден без пластмаса";

- Австралия, Канада, Нова Зенландия,  Филипините, Тайван и Великобритания също обмислят подобни стъпки;

- някои супермаркети сами насърчават клиентите си да се откажат от найлона (както и да си носят торби от вкъщи), като например дават пликчетата срещу заплащане. Изведнъж всички започват да си носят. Не било трудно;

- някои производители вкарват вече биоразградими найлонови торби, но те все още са по-малко от 1% на пазара.



Фото галерия

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (5)

10.04.2007 :: 23:05 :: от alexevtimov
#1
Re: Найлонски истории
Днес в света се произвеждат над 120 милиона тона пластмаси, базирани на петролни продукти. Ако приемем, че средно-годишно землянинът ползва 50 полиетиленови торбички, и всяка една тежи 0,004 кг (толкова тежи най-разпространената торбичка по магазините) и всички хора са 6,5 милиарда, това означава, че в света се ползват 1,3 милиона тона торбички. На фона на 120 милиона тона пластмаси, това е много малко, а на фона на потреблението на петрол, това е нищожно количество.

Горната сметка е логична, защото, ако разгледаме какви пластмасови опаковки има в стоката, която слагаме в една торбичка, ще установим, че теглото на опаковките на продуктите е многократно по-голямо от теглото на самата торбичка.

Истината е, че полиетиленовите торбички се превръщат все повече в културен проблем. Те имат голяма площ и нищожно тегло, поради което се разнасят от вятъра надалеч, нарушавайки сериозно визуалното ни обкръжение. В същото време, други 98% пластмасови продукти запълват сметищата и изчерпват ресурсите ни от петрол, но без много хора да ги виждат.

Политиците обичат да решават проблеми, които избирателите виждат. Затова темата за полиетиленовите торбички е злободневна тема за много правителства. Някъде ги забраняват, накъде слагат такси, някъде изискват да са платени, или биоразградими.

Освен отрицателните си качества, полиетиленовите торбички са сериозно улеснение за търговията на дребно. Търговията на дребно от своя страна е един от двигателите за индустрията и въобще за развитието. Следователно, трябва да се търси решение, което да намали драстично изхвърлените в природата торбички, но също така и да позволи на търговците на дребно да обслужват клиентите си.

Решенията, които предлагат политиците не винаги са най-удачните. Те обикновено от една страна са популярни, а от друга пълнят джобовете на определени хора/лобита, но много рядко решават конкретния проблем. Аз съм посетил повече от 30 държави от Европа и Азия, за други имам сведения от мои приятели, които живеят там. Най-сериозни проблеми има на местата където:
а) културата по принцип е ниска, и хората хвърлят отпадъците където им е удобно;
б) местната култура е висока, обаче има много емигранти, които не следват местните порядки;

Решение 1. Повишаване на културата на изхвърляне и събиране на отпадъци
Това най-много би допринесло за ликвидиране на "популацията" на торбичките в природата. Култура трудно се променя, но ето някои подходи:
- сериозни глоби за изхвърляне на отпадъци на непозволени места;
- разяснителни кампании, ТВ Реклама;
- избягване на използването на открити сметища; Заводи за изгаряне или компостиране на отпадъци;
- поддържане в изправност на контейнерите за отпадъци (капаците им);

Решение 2. Използване на здрави, големи, платени полиетиленови торбички във супермаркетите.
Това отдавна се практикува в много страни на Европа. Наскоро имаше едно съобщение, че Икея е спряла безплатните полиетиленови торбички в САЩ. В България Метро и Била никога не са ...
10.04.2007 :: 23:06 :: от alexevtimov
#2
Re: Найлонски истории
...имали безплатни торбички. Освен тях, подобна политика в Европа имат много вериги, така че, Икея не са новатори. Това решение, го оценявам много положително, но то трябва да се прокара от големите търговци на дребно, а не от правителствата.

Решение 3. Използване на чанти за многократна употреба
Няколко от най-големите вериги в България предлагат чанти от тъкан полипропилен (пак нефтопродукт) които наистина са здрави, и могат де се ползват поне 1 година (от личен опит). Тези чанти имат най-малко въздействие върху околната среда. Ако търговците насърчават употребата им, биха спечелили, защото тези чанти са добри като рекламен носител. Кеърфур (Франция) иска да премине само на такива чанти. Проблемът с тях е, че не винаги са най-удобни. Например, ако не излизаш от къщи да пазаруваш, няма как да вземеш чантата. Ако пазаруваш повече - трябва да си купиш още една. Добро решение за супермаркетите, но недостатъчно за 100% от нуждите на потребителите.

Решение 4. Използване на хартиени чанти
Предимството на тези чанти е, че в природата се разлагат и са толкова тежки, че вятъра не ги разнася (особено ако се намокрят). От друга страна в началото на жизнения им цикъл има някои неприятни моменти: необходима е дървесина за производството им, много енергия и вода за производството на хартията. Също така, 1 хартиена чанта тежи и заема 4-6 пъти повече място от една полиетиленова. Проблемни са дистрибуцията и съхранението им. Според мен те са много подходящи за по-бавно оборотни стоки, като например дрехи, обувки и луксозни стоки.

(Забележка: Много в Европа хора вярват в холивудското клише, че в САЩ се използват предимно хартиени пликове за пазаруване. Това не е така, а по-скоро обратното, защото там се ползват най-много полиетиленови торбички на глава от населението)

Решение 5. Използване на разградими полиетиленови торбички.
В последните 10 години няколко Канадски, Американски и Английски фирми разработиха технологии и адитиви, чрез които мога от полиетилен да се произвеждат разградими торбички (оксо-деградация). ( Обърнете внимание "разградими", а не биоразградими). Тези торбички се саморазпадат на малки фрагменти, като за 24-30 месеца изчезват визуално. В същност остават малки парченца полиетилен, които деградират в последствие. Недостатъците на тази технология според някои учени-еколози са два: 1) малките парчета полиетилен, биха могли да заблудят малки морски обитатели, които да ги погълнат; 2) произведени са от петролни продукти, които са невъзстановими. В миналото имаше и трети (най-сериозен) недостатък - че съдържат тежки метали над допустимите норми. От няколко години фирмите усъвършенстваха технологията и тежките метали са под строгите европейски норми. Обърнете внимание, че при разлагането си, полиетиленът не отделя вредни вещества, а такива, които са подобни на парафина от свещите.
Моята оценка за тази технология е, че е много добре приложима особено за тънките торбички. В България изглежда Шел ползва подобни торбички, но не ...
10.04.2007 :: 23:08 :: от alexevtimov
#3
Re: Найлонски истории
съм 100% сигурен. Във всички случаи, торбичките които се използват за самопретегляне на зеленчуци и плодове в Супермаркетите, трябва да са по тази технология.

Решение 5. Използване на биоразградими торбички
Група от фирми, предимно от "стара" Европа разработиха материал, много близък по свойства до полиетилена, но в същото време 100% биоразградим. Нещо повече, в условията на индустриално компостиране, този материал се разгражда за най-много 6 месеца. И още - около 60% от материала се произвежда от растение - царевица и др. Водач на групата фирми е италианската Новамонт СпА, но в групата която промотира този материал участват Немски, Френски и Белгийски фирми. Всичко това прави материала много переспективен. Аз лично съм убеден, че това е бъдещето не само на полиетиленовите торбички, но и на много други пластмасови продукти (все пак нефта не е безмерно много). Обаче, има следните проблеми:
- групировката от фирми така се е окупирала с патенти и сертификати, че независими производители трудно ще излязат на пазара.
- цената, която държат италианците е 2-3 пъти по-висока от тази на обикновения полиетилен, въпреки, че естествените суровини от които се произвежда този материал са по-ниски. Не съм запознат с технологията на производството, възможно е процесите да са енергоемки, но не ми се вярва. По всяка вероятност, високата цена се оправдава с разходите по лобиране;)
- материала съдържа около 30% нефтопродукти;
- материала не е подходящ за много тънки торбички;
Моята оценка на "компостируемите" полимерни материали е най-високата, като изключим състоянието с производството и патентите. Италианците за 2006 г. са произвели 35 000 тона материал, и въпреки огромното търсене на пазара, не предвиждат сериозно увеличение на капацитета. Очакванията ми са, че ако китайски фирми получат лиценз, или по друг начин започнат производството на този материал, много от проблемите с торбичките ще бъдат решени. Впрочем в Европа има силна политическа подкрепа на този материал (явно лобирането работи). Във Франция приеха закон, според който от 2010 г. всички торбички трябва да са биоразградими (от къде ще вземат материала?), а в Германия освободиха от такса "оползотворяване на опаковките" всички опаковки произведени от този материал.

Освен по-горните решения има и някои други, прилагани по света:
- пълна забрана на полиетиленовите торбички (няколко щата в Индия, Бангладеш). Лесно, звучащо добре политически, но едва ли ще им помогне. Има сведения, че забраните се нарушават срещу дребни рушвети. Впрочем полиетиленовите торбички са забранявани през 1987 г. от кмета на Ломбардния (богата област в Италия). Тогава за две години 1) местните производители за затворили; 2) търговците (вносителите) са натрупали огромни печалби.
- забрана на полиетиленовите торбички под 50микрона ( Южна Африка). Още едно глупаво политическо решение, което е обогатило тези, които не го спазват (и разорило тези които го спазват, защото 60 микр. торбичка струва 3 пъти повече от 15 ...
10.04.2007 :: 23:11 :: от alexevtimov
#4
Re: Найлонски истории
...микроновата). Освен това се изразходва повече полиетилен за един и същи полезен обем. В интерес на истината, намалял е визуалният ефект от торбичките, понеже по-дебелите торбички се разнасят по-трудно от вятъра.
- държавна такса върху всички полиетиленови торбички (Ирландия). Това също би могло да работи, но само в общества където търговците честно декларират продажбите си, а държавата честно разпределя парите от таксите. Иначе става само едно преразпределение на пари и голям процент намаляване употребата на полиетиленови торбички, но по документи.
- задължаване на супермаркетите с по-голям от определен брой каси да продават торбичките, а не да ги подаряват (Тайван). Не мога да коментирам това решение, струва ми се, че ако пазара е доминиран от такива супермаркети, това ще проработи.

В заключение мога да кажа, че учените, индустрията, правителството и търговците по-лесно могат да намерят решение за проблемите породени от полиетиленовите торбички, и доста по-трудно за опаковките като цяло.

( Към администраторите на Горичка: много хубав сайт, но защо позволените коментари са толкова къси ;)
19.04.2007 :: 12:33 :: от Dessie
#5
Re: Найлонски истории
Ле-ле, не бях виждала толкова дълъг коментар. Браво АлексЕвтимов! Наистина съм впечатлена от познанията ти въху полиетиленовите торбички. Съвсем скромно бих искала да добава още едно решение:
... № - .... найсе
Всеки може да си ушие, или да помоли баба си да му ушие торбички от ленен или конопен, а и от памучен плат, ЕКО - разбира се. Могат да са с различен размер. Важното е в случая да са няколко и да ги имаш под ръка в кухнята, гаража, колата (ако още караш такава) или другаде, от където минаваш, когато отиваш на пазар.
Предимството им е че се перат и могат да се ползват по-дълго от една година.
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg