Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
19.12.2007

Годината на компостирането

от Диана Иванова :: Коментари (12) :: (3908 прочитания)

Компостиране, минало, история, спомени. Ставаме ли по-екологично отговорни? Личен поглед на журналистката Диана Иванова към отиващата си 2007 г.
Диана Иванова е културолог и журналист, 1995 - 2003 работи в радио „Свободна Европа“ в Прага, инициатор е на "Фестивал на спомените" в Бела Речка.

През тази година минах през различни състояния.

Изплаших се сериозно, че няма да мога да функционирам, ако зимата изчезне. Домъчня ми за снега, който нямахме.

Започнах да компостирам за първи път през юни в Бела Речка, благодарение на вдъхновението и опита, който ни предаде Светла от Агролинк с един уъркшоп. Запалиха се и други приятели. А няколко души от Бела Речка си спомниха как техните родители са правили същото в началото на миналия век! Без уъркшопи!

Засадих лавандула в двора. Научих се да плевя и обръщам картофи. Посетих няколко дома за деца и възрастни в България и оставих дрехи, които години наред стояха неупотребявани в къщата на баща ми.

Помогнах на приятелка на майка ми - бивша дружинна ръководителка, бивша партийна секретарка на училище, учителка по литература – да напише книга със спомени за живота си и не настоявах, че тя трябва да е ценна за обществото, както си мислех в началото.

Лешникът и дюлите родиха повече плодове от друг път. За първи път през ноември наблюдавах внимателно отрупаната мушмула в двора в Бела Речка, където вече всички други дървета бяха прозрачни и оголени – струва ми се, че за първи път откривах ненатрапчивата красота на това дърво, щедростта в клоните му, несмущавана от самотата и празнотата наоколо, скромното достойнство на някой, който те дарява с плодовете си тогава, когато няма нищо друго, прелъстяването и желанието - да се посветиш изцяло на вкуса им. Цяла вселена от мои чувства в една мушмула!

През тази година започнах да живея наистина в настоящето. Досега прекарвах част от живота си в миналото – толкова силно беше желанието ми да си наваксвам спомени, които никой не ми е разказвал или които не са могли да бъдат разказани. Разбрах, че работата със спомените е като компостирането – само когато не гледаш на тях като на ненужни боклуци, а като на живи остатъци, можеш да си истински свободен по отношение на тях. Само когато знаеш законите на компостирането и ги прилагаш в настоящето, можеш да променяш миналото.

Така че 2007 е една много важна година – компостирането ме накара по коренно различен начин да видя себе си, миналото, историята. Записала съм в тефтерчето си една мисъл на Ървин Ялом, американски писател и психотерапевт, който открих също тази година: Човек трябва първо да се научи да си прости за настоящето и бъдещето. Защото докато се отнася към себе си по същия начин като в миналото, няма да може да си прости за него.

Фото галерия

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (12)

19.12.2007 :: 11:19 :: от mandarinka
#1
Re: Годината на компостирането
Добре, не мога да разбера....в България има ли възможност за компостиране?! И по-специално - в София? Ще съм благодарна ако някой ми даде повече информация за това.
19.12.2007 :: 11:54 :: от Tony_
#2
Re: Годината на компостирането
Здравейте,
имам питане, възможно ли е да се дават някъде органичните отпадъци, за хората които нямат възможност да компостират - поне органичните отпадъци да не се трупат на сметището? В Германия има места за предаване/оставяне на трева, листа, клони - те вярно, че са много напред с разделянето и събират органичните отпадъци отделно. Но нали и ние от някъде трябва да почнем?
Ако има такива места за събиране на органични отпадъци за компостиране, бих се възползвала от тях.
Благодаря предварително за инфото.
19.12.2007 :: 12:00 :: от gorichka
#3
Re: Годината на компостирането
Здравей, общинско компостиране в София няма, но при наличие на двор, човек може сам да си изгради компост http://www.gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=226

Продават се и компостери за домашно ползване, виж тук http://www.fair.bg/NR/rdonlyres/86B15F2E-BABF-4A97-A924-A19A342FD330/0/CatFlowerautumn07.pdf
19.12.2007 :: 13:48 :: от krem
#4
Re: Годината на компостирането
:)))))))))))))

Имало и други "луди" като мен, които могат по половин-един час да сърцезават някое дърво и да го "усещат", да чустват жизнената енергия която сякаш витае около него.

И аз тази година отделих 2-3 часа през септември да снимам отрупаната с плод ябълка, асмата натежала от грозде, малки стари къщички затиснати от зеленината в дворчетата и други такива зелени красоти докато бях на вилата и трябваше да помагам на майчето с компотите :). Е помогнах и естествено, но установих колко съм зажядняла за природа и колко не ми се прибира в прашната сива София. И колко е красива есента, когато от всеки двор на село се носи аромат на сладко, на печени чушки, на вино. Сякаш цялата природа ни дава енергията си преди да заспи ....... ох, размечтах се :)))))

прекрасна статия, благодаря
19.12.2007 :: 16:19 :: от Руси.Атанасов
#5
Re: Годината на компостирането
http://www.biotor.hit.bg/
19.12.2007 :: 19:23 :: от ранополия
#6
Re: Годината на компостирането
много готин и зареждащ текст
на всекиму такваз година пожелавам!
20.12.2007 :: 19:02 :: от woods
#7
Re: Годината на компостирането
#1, Има - вкъщи и после изсипваш на улицата.
20.12.2007 :: 19:08 :: от woods
#8
Re: Годината на компостирането
#5, Червеите боли ли ги като ги разрязват на две с лопатата?
21.12.2007 :: 17:13 :: от Руси.Атанасов
#9
Re: Годината на компостирането
Еми на този въпрос само един червей изпитал това може да ти отговори :)
26.12.2007 :: 23:28 :: от Василена
#10
Re: Годината на компостирането
Наистина страшно красиво дърво е мушмулата - аз й съм стар фен и съм разцъквала из нета специално за нея. Отглеждали са я за декорация някога в Англия, било е модерно да има мушмула във всяка изискана градина. А плодовете ги съхранявали в дървени стърготини, докато придобият вкус на вино с ябълки.
Мушмулите са ми някакъв символ на примиряване със започващата зима и замиранета на всичко живо - не само че са последните плодове за годината, ами даже трябва да погният някъде на тъмно, за да могат да се ядат.
Май все по-малко хора ги отглеждат и са станали плод само за ценители, поне в Англия прочетох, че е така. Радвам се, че някой е написал нещо за тях. А и за компостирането и спомените много ми хареса също.
27.12.2007 :: 12:21 :: от allex
#11
Re: Годината на компостирането
Добра година.
08.01.2008 :: 16:22 :: от woods
#12
Re: Годината на компостирането
#9, Въпросът е сериозен.
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg