Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
04.01.2008

Чудна работа

от Силвия Тулева :: Коментари (8) :: (5727 прочитания)

Променящият се климат на Земята вече предизвиква бъркотии, някои от които доста неочаквани. Приготви се за по-странните ефекти от глобалното затопляне.
Ето го и топ 10 на изненадващите резултати от глобалното затопляне:

10. Влошаващи се алергии
Ако се чудиш защо носът те сърби, очите ти парят и кихаш като луд от ранна пролет та чак до зимата, да знаеш глобалното затопляне има пръст в тази работа. В последните няколко години случаите на различни алергии и астма бележат стремителен ръст. Забързаният начин на живот и замърсяването са направили хората по-чувствителни към различни алергени. А каква е ролята на глобалното затопляне? По-високите нива на СО2 и покачващите се температури подтикват растенията да цъфтят по-рано и да произвеждат повече полен. Така сезонът на алергиите трае доста по-дълго. Най-добре си приготви носните кърпички.

9. Все по-нагоре
Много животни като катеричките например могат да се видят все по-нависоко (разбирай надморска височина). Най-вероятно това се дължи на промените в следствие на глобалното затопляне, които настъпват в тяхната естествена среда. Подобно нещо се случва и с полярните мечки.

8. Северният полюс цъфти, та връзва
Топенето на ледовете на Северния полюс може и да причинява проблеми на растенията и животните от екватора, но арктическата флора и фауна избуява. Растенията на Северния полюс обикновено остават в капана на леда през по-голямата част от годината. Сега обаче, тъй като ледът се топи по-рано през пролетта, растенията са нетърпеливи да се покажат. Изследванията на почвата показват по-високи нива на хлорофил сега отколкото преди век, а това е предпоставка за биологичен бум на Северния полюс в бъдеще.

7. Без запушалка
125 големи езера на Северния полюс са изчезнали през последните няколко десетилетия. Проучванията показват, че най-вероятно замръзналата основа под езерата се е разтопила и това е позволило на водата да се просмуче през почвата – всичко това много прилича на пълна с вода вана, на която някой е издърпал запушалката.

6. Голямото топене
Покачващите се температури са отговорни не само за топенето на ледниците, но и за топенето на неизменно замръзналия слой земя под земната повърхност. Това топене причинява неравномерни потъвания на земна маса и може да нанесе щети върху някои урбанистични структури като железопътни линии, магистрали и пътища.

5. Оцеляват най-приспособимите
Тъй като заради глобалното затопляне пролетта идва по-рано, а заедно с нея и източниците на храна, прелетните птици и мигриращите животни могат да не уцелят момента, а заедно с това и да не успеят да предадат гените си на следващо поколение. Тези от животинките, които пренастроят вътрешния си часовник и мигрират по-рано, имат по-голям шанс да оставят поколение, което ще може да оцелее и да му предадат генетична информация, която ще промени генетичния профил на цялата популация.

4. По-бързи сателити
Главната причина за затоплянето на планетата – покачващите се емисии СО2 имат странен обратен ефект, когато достигнат космоса. Въздухът в най-външния слой на атмосферата е много разреден, но въздушните молекули създават съпротивление, което забавя сателитите и се налага инженерите периодично да ги насочват към правилните орбити. Но количеството на СО2 там горе се увеличава. И докато в по-долните слоеве на атмосферата, молекулите на СО2 отделят енергия под формата на топлина, когато се сблъскат една с друга и това води до затопляне на въздуха, оскъдните молекули в по-горните слоеве на атмосферата се удрят по-рядко, а въздухът около тях се охлажда. Колкото повече СО2 има там горе, толкова повече молекули се сблъскват и освобождават хладина, а така въздухът се успокоява. Атмосферата е по-рядка и се създава по-малко съпротивление.

3. Планините се съживяват
Макар че средностатистическият турист едва ли е забелязал, Алпите и други планински вериги изживяват бурен растеж през последния век, благодарение на топящите се ледове по върховете им. Стотици години наред тежестта на тези ледове е притискала земната повърхност. Но сега, тъй като ледовете се топят и тежестта си отива с тях, повърхността на планините бавно се покрива с живот и се съживява.

2. Разруха за руините
По цялата Земя останки от храмове, древни селища и други артефакти устояват на времето, за да ни напомнят за отминалите цивилизации и култури, но глобалното затопляне може да ги довърши. Покачващите се нива на моретата и океаните и екстремните климатични условия могат да повредят и разрушат ценни културни паметници.

1. Горите горят
Докато топи ледовете и създава все по-внушителни урагани, глобалното затопляне върши и друга работа – подсилва горските пожари. Учените свързват буйните пламъци с по-високите температури и по-ранното топене на снеговете. Когато пролетта идва по-рано, снегът се топи по-рано, а така горите стават по-сухи и то за по-дълго време, с това нарастват и шансовете да се възпламенят.

Източник: Live Science

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (8)

04.01.2008 :: 01:56 :: от ohhla
#1
Re: Чудна работа
все хубави неща... карайте и си пийте колите повечко че да не се забавят тези процеси случайно
04.01.2008 :: 11:21 :: от pavon
#2
Re: Чудна работа
Тай е ще се радвам ме на промените за кратко и после какво.......няма да дадем шанс и на други да му се порадват, зашото всяко чудо трае 3 дена !!!!
04.01.2008 :: 23:23 :: от spart
#3
Re: Чудна работа
>125 големи езера на Северния полюс са изчезнали през последните няколко десетилетия. Проучванията показват, че най-вероятно замръзналата основа под езерата се е разтопила и това е позволило на водата да се просмуче през почвата

Каква почва, какви пет лева! То бива неграмотност бива, ама това не го ли чете някой грамотен преди да се пусне за четене. Че и с болд шрифт написано. Не е ли поначало ясно, че флагманите на зелената трябва да са компетентни по темите, за които пишат. Иначе стават смешни и компрометират идеята!

За всички, които са забравили - на северния полюс няма почва, няма континент, няма остров, нищо освен ледове. Фауната, която се състои от 3-4 животински вида е забелязвана по рядко от "от дъжд на вятър". Руската експедиция, която забоде знаме на дъното на океана през 2007 споменава че не забелязват морски обитатели в океана. Най-близкото парче земя е почти на 1000 км от географския полюс. Средната дебелина на леда е 1-2 . Е за какви езера говорим на полюса.

> но арктическата флора и фауна избуява. Растенията на Северния полюс обикновено остават в капана на леда през по-голямата част от годината. Сега обаче, тъй като ледът се топи по-рано през пролетта, растенията са нетърпеливи да се покажат. Изследванията на почвата показват по-високи нива на хлорофил сега отколкото преди век, а това е предпоставка за биологичен бум на Северния полюс в бъдеще.

Искам едно растение на северния полюс да каже авторката Силвия Тулева. Едно! Защото аз твърдя че там няма нито едно! И каква почва кой е изследвал след като там няма никаква почва.

Очаквам скоро време да ни се поднесе със стряскащи факти новината че водорода във водата е достигнал 66% и трябва да вземат спешни мерки.
04.01.2008 :: 23:36 :: от spart
#4
Re: Чудна работа
> Колкото повече СО2 има там горе, толкова повече молекули се сблъскват и освобождават хладина, а така въздухът се успокоява

Има ли смисъл да се коментира липсата както на знания от прогимназията, така и на елементарна мисъл.
Не може ли да се пишат статии по въпроси по които авторите са компетентни, и така сайта да добие тежест и аторитет вместо да се витае из горната част на атмосферата, където очевидно прилича на молекула СО2, чудеща се къде да освободи хладината си.
05.01.2008 :: 01:01 :: от silvia
#5
Re: Чудна работа
Цитат от Wikipedia:
Since trees cannot grow in the Arctic climate, the vegetation is composed of plants such as dwarf shrubs, graminoids, herbs, lichens and mosses, which all grow relatively close to the ground, forming tundra. As one moves northward, the amount of warmth available for plant growth decreases considerably. In the northernmost areas, plants are at their metabolic limits, and small differences in the total amount of summer warmth make large differences in the amount of energy available for maintenance, growth and reproduction. Colder summer temperatures cause the size, abundance, productivity and variety of plants to decrease. In the warmest parts of the Arctic, shrubs are common and can reach 2 m (6 ft) in height; sedges, mosses and lichens can form thick layers. In the coldest parts of the Arctic, much of the ground is bare; nonvascular plants such as lichens and mosses predominate, along with a few scattered grasses and forbs (like the Arctic poppy).

Отговор на другите въпроси, които те тревожат, можеш да намериш тук http://www.livescience.com/environment/top10_global_warming_results.html
05.01.2008 :: 11:50 :: от spart
#6
Re: Чудна работа
В този текст става дума за арктическия климат, не за северния полюс. Говори се за растения в тундрата, която всъщност е на 1300+ км от полюса. Все едно да питам за растения в България, а да ми давате примери с растения от Египет или в Сахара!
Не знам в livescience дали са наясно че най близкта почва е на почти 1000 км от полюса, но ми се струва че в горичка.бг е задължително да се прави разлика между полюс и арктически климат.

За хладината която се свобождава, при сблъсъка на молекулите СО2 - бихте ли пояснили какво всъщност имате предвид
07.01.2008 :: 18:03 :: от Footman
#7
Re: Чудна работа
Англия ще строи 20 АЕЦ-а http://www.investor.bg/?cat=0&id=58846
08.01.2008 :: 10:11 :: от arven
#8
Re: Чудна работа
лелеееееееееее, мацка, голяма излагация тая статия
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg