Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
01.02.2008

Изгубени в превода

от Десислава Белева :: Коментари (3) :: (3683 прочитания)

Когато става дума за екология, много от нас не са на ясно с принципни правни положения, които регулират обществените отношения, свързани с опазването на околната среда.
Деси Белева е юрист в Пловдив и активен читател на Горичка.

Много често езикът на правото остава неразбран и в умовете на хората има неяснота след "срещата" им. Истината, обаче, е съвсем друга. Или поне би трябвало да бъде. Правото, или по-точно законите, се създават, за да регулират вече възникнали обществени отношения и с оглед на това те трябва да са напълно разбираеми за хората. Всъщност, нещата в правото не са нищо повече от нещата от живота.

Както в много други области, и в правото по-тясната специализация вече е препоръчителна, защото количеството и обемът на приеманите закони и подзаконови нормативни актове е огромен.

Голямото бъдеще на обществените отношения, свързани с опазването на околната среда, както и навлизането им в сферата на икономиката, е огромно предизвикателство. Първо, защото е сравнително ново и второ, защото е идеалното съчетание за професионалисти, които искат да работят в тази сфера, и в същото време като личности вярват, че всяко усилие в тази посока е безценно.

От друга страна, едно е да слушаме в новините, че страната ни е направила това и това в изпълнение на поетите ангажименти пред Европейския съюз или че е приложен някой от механизмите, залегнали в Протокола от Киото, и съвсем друго е тези фрази да бъдат наистина разбрани.

Вероятно историята на екологичното законодателство е дълга и много богата, затова извадих само някои интересни факти от наши дни, които ще се опитам да преведа на съвсем разбираем човешки език - нещата от сложните иначе закони, конвенции и протоколи, така че следващия път, когато стане въпрос за Протокола от Киото, поне да знаем за какво иде реч.

Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата
Вече изглежда далеч в миналото годината 1992, през която е проведена Световната среща за Земята в Рио де Жанейро, Бразилия. На тази среща всички държави „решени да опазват климатичната система за сегашните и бъдещите поколения” се споразумяват да намалят емисиите на парникови газове до ниво, “което няма да доведе до опасно изменение в климата”. Така поетите ангажименти са отразени в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. В България тя е ратифицирана със закон приет от 37-то НС на 16.03.1995 г. и е в сила от 10.08.1995 г.

„Страните по тази конвенция приемат, че изменението на климата на Земята и неблагоприятните последици от него са обща грижа на човечеството, загрижени са, че човешката дейност води до значително нарастване на концентрацията на парникови газове в атмосферата, че това увеличение усилва естествения парников ефект и че то ще доведе до допълнително затопляне на земната повърхност и атмосферата, което може неблагоприятно да засегне естествените екосистеми и човечеството...” Това са само част от уводните мотиви към конвенцията и си звучат съвсем ясно и разбираемо, нали?

Легални дефиниции в Рамковата конвенция на ООН
В тази конвенция са дадени определения (легални дефиниции) на много често използвани днес термини и словосъчетания, които представляват определен интерес. Макар, че тези дефиниции са въведени, за да послужат за нуждите на самата конвенция и нейното прилагане, любопитно е да погледнем и тях, защото те представляват своеобразен терминологичен превод.

"Неблагоприятни последици от изменение на климата" означава промени във физическата среда или флората и фауната в резултат от изменението на климата. Тези последици имат значителни вредни въздействия върху състава, устойчивостта или продуктивността на естествените и на управляваните екосистеми или върху функционирането на социално-икономическите системи, както и върху човешкото здраве и благосъстояние.

"Изменение на климата" означава изменение на климата, пряко или непряко свързано с човешка дейност, което променя състава на атмосферата и се явява в допълнение към естественото вариране на климата, наблюдавано за сравними периоди от време.

Въведени са легални дефиниции и на някои понятия, които не се употребяват особено често, но се надявам в най-скоро време да станат неизменна част от медийния речник, а и от речника на обикновения човек:

"Поглътител" означава процес, дейност или механизъм, който абсорбира парникови газове, аерозоли или прекурсори на парникови газове.

Цел на Рамковата конвенция на ООН
Крайната цел на тази конвенция е формулирана в нейния чл. 2, а именно стабилизация на концентрацията на парникови газове до ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса върху климатичната система. Такова ниво трябва да бъде достигнато в рамките на период от време, който да е достатъчен за естественото приспособяване на екосистемите към изменението на климата, да не застрашава производството на храни и да дава възможност за осъществяване на устойчиво икономическо развитие.

На срещата в Бразилия държавите се съгласяват и да проведат нова среща, където да бъде изготвен задължаващ всички страни протокол. Идеята е този протокол да обвърже развитите страни, които по подразбиране са отговорни за големия дял от емисиите, да намалят своите емисии от парникови газове.

Протоколът от Киото
Цели пет години по-късно, през 1997 г. срещата е проведена в Киото, а документът става известен като Протоколът от Киото. Протоколът е изготвен на 11.12.1997 г. Според него индустриалните страни се ангажират през 2008 - 2012 емисиите от газове, които изпускат в атмосферата, да се съкратят с определен процент в сравнение с регистрираните през 1990 г. количества. Точните проценти за всяка страна са записани в приложение към Протокола от Киото.

Протоколът от Киото и България
В това приложение България е отбелязана със звездичка, което означава че е страна в преход към пазарна икономика и е задължена да намали или ограничи емисиите като процент спрямо базовата година на 92%. Това означава, че намалението на отделяните парникови газове в сравнение с тези, изпускани през 1990 г. трябва да намалее с 8%. Само като се сетя за многобройните ТЕЦ-ове и факта, че в страната ни се регистрират около 1000 автомобила на ден, това намаление ми се струва нереалистично.

Отделен е въпросът как се изчислява размерът на парниковите газове. За съжаление термини като „оптимизиране” на градския транспорт често си остават само в сферата на теорията, а реалното им осъществяване зависи от управляващите, които трябва да насърчават, финансират и подкрепят по всякакъв възможен начин, инициативите, свързани с по-лесното придвижване на хората.

Предвидените намаления могат да бъдат постигнати по няколко начина - чрез намаляване на емисиите от производството, както и чрез инвестиции в пречистващи технологии в други страни, така наречената търговия с емисии от парникови газове. Тези възможности се наричат механизми от Киото. За тях по-подробно можете да прочетете тук.

Един от тези механизми е финансов. Нарича се "Международна търговия с емисии" и представлява на практика изкупуване на квоти вредни емисии. Едва ли обаче точно този механизъм би могъл да бъде ключ към ефективно решаване на проблема.

Особено важен за нашата страна като страна в преход, е механизмът „Съвместно изпълнение”, посредством който развитите страни инвестират в страните в преход, но инвестицията трябва да е в екологичен проект и в замяна на това донорът получава дял от спестените от проекта въглеродни емисии.

Приложение на Протокола от Киото
Добрата новина е, че вече има формирано единно мнение по въпроса, който е фундаментален, когато става въпрос за бъдещето ни – става дума за това, че не друг, а сам човекът е отговорен за последствията и измененията в климата. Лошата новина е, че за да влезе в сила Протоколът от Киото, макар и с някои несъвършенства, но при всички положения по-добър от нищо, на политиците им трябваха осем години.

Протоколът влиза в сила на 16 Февруари 2005 г., след като са го ратифицирали страните отговорни за 55% от парниковите емисии в световен мащаб. САЩ и Австралия не го ратифицират. При идването на власт на новото австралийско правителство в края на миналата година, обаче, Австралия най-после ратифицира Киото. Австралия е и първата страна, в която беше забранено със закон използването на обикновени електрически крушки.

В своето изявление на 17 Февруари 2005 г. в Ню Йорк, бившият заместник-председател на Департамента за икономически и социални работи (DESA) към ООН, Хосе Антонио Окампо поднася поздравление по повод влизането в сила на Протокола от Киото. Той подчертава, че с Киото вече е направена първа огромна стъпка към устойчиво развитие, но също така отбелязва, че намалението с 5% на парниковите газове, сравнено с количествата от 1990 г. до 2012 г. са нищо пред необходимото 50% намаление до 2050 г. В речта си Хосе Антонио Окампо  говори и за нещо, което е много, много важно – ролята на всеки един човек. Защото ние, избирайки какви продукти купуваме и притискайки своето правителство да предприема мерки, можем всекидневно да допринасяме за намаляване на парниковите емисии.

Пътна карта Бали
На срещата на остров Бали неотдавна, подобно на тази в Рио де Жанейро, се подготви пътят към срещата в Копенхаген. Копенхаген ще бъде новият Киото. Срещата там също ще завърши с исторически протокол – Протоколът от Копенхаген.

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (3)

01.02.2008 :: 00:25 :: от woods
#1
Re: Изгубени в превода
"
11.08.2007 :: 19:28 eй wooody
Понеже си писал, че само Стефка и Кремена не са "са сектанти с промити мозъци за които всичко се изчерпва до разделното събиране на отпадъците" аз се чувствам лично засегната. Ако не си прочел, върни се по-горе и прочети въпросите ми. Ако не се лъжа те са доста конкретни и обхващат освен разделното събиране на отпадъци (което е до голяма степен в компетенциите не кмета и общинкия съвет), биологичното земеделиие, компостирането, засягам въпроси като избягване на корупционни практики, търговия, а и други, но очевидно не са стигнали до твоето съзнание.
И ПРЕДИ ДА РЕШИШ ДА ОБИЖДАШ НЯКОЙ В ИМПРОВИЗИРАНИЯ НИ ФОРУМ - ПОГЛЕДНИ ПЪРВО СЕБЕ СИ! НЕ ВИДЯХ ДА ЗАДАДЕШ НИТО ЕДИН КОНКРЕТЕН ВЪПРОС!
... И ЗАПОМНИ - БЪЛГАРИЯ НЕ Е СОФИЯ!
И СПРИ ДА МРЪНКАШ И ДА КРИТИКУВАШ - НЕ СИ КАПАЦИТЕТ - ДАНО НИКОГА НЕ СТАНЕШ КМЕТ
АЗ ИДВАМ В СОФИЯ НЯКОЛКО ПЪТИ ГОДИШНО И ОТ ПЪРВИЯ ПЪТ СЕ СЕТИХ ЧЕ ЖЪЛТИТЕ ИВИЦИ, НА КОИТО ПИШЕ BUS СА САМО ЗА АВТОБУСИ, А ТИ ЯВНО ЖИВЕЕШ ТАМ И ОЩЕ НЕ СИ СЕ СВЕТНАЛ! БРАВО НА ТЕБ, УМНИКО! ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ НИКОГА НЕ СИ ЧЕЛ И ЧАСТ ОТ ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. ЧАКАМ ИЗВИНЕНИЕ "


И продължавате да ме занимавате с тая.
01.02.2008 :: 14:12 :: от spart
#2
Re: Изгубени в превода
Протоколът в Киото е една недостатъчна стъпка, която СЕ ОПИТВА да сложи началото на тенденция. Роден с 300 зора и много компромиси, този протокол според мен има повече символично, отколкото реално отражение върху климата.
Австралия най-после подписала протокола.
Е, че то за Австралия в протокола пише, че може да увеличи производството на парникови газове :)
Па какво да кажем във връзка с протокола за САЩ, Русия, Индия, Китай. Едните не го подписали, от другите не се иска да понижат нивото, а за последните две при положение, че не са в системата а търговия си е чисто пожелание да направят нещо.
Та протокола ... е само за протокола.
02.02.2008 :: 17:34 :: от Dessie
#3
Re: Изгубени в превода
Действително е така, но наред с множеството въпроси, които се поставят и проблемите, които остават нерешени не може да се отрече, че има световно обсъждан проблем, за решаването, на който ключова роля играе Европейския съюз. Съединените щати също са готови вече да поемат лидерството и бъдещето е там. За нас, като хора, които не могат да повлияят особено съществено в глобален аспект, остава възможността в ежедневието си - у дома и в работата си да направим всичко по силите си, за да помогнем, избирайки с портфейла си и гласувайки.
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg