Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
04.02.2008 :: партньор

Стига клишета

от Василена Доткова :: Коментари (15) :: (6885 прочитания)

Родителството е пълно с митове, от които е хубаво да се отървем час по-скоро.
Първия път наистина може би не ми е било съвсем ясно в какво се забърквам. Докато си бременна чуваш навсякъде разни махленски предупреждения и бабешки акъли, но ги приемаш като нещо любопитно, принадлежащо на отминали епохи – когато бебето се появи, все ще се намери някой, който е в час с актуалните неща, да ти каже какво да правиш. А ти инстинктивно ще разпознаеш правилното напътствие.

Е, не стана точно така при мен. В първоначалния хаос някои позакърнели инстинкти трудно се събуждат. И понеже гледането на деца е супер важно нещо (власт), всяка култура, всяко поколение, всяко семейство и всяка леля в трамвая има какво да каже за него. Затова и доста бебешки рев се изрева, докато се ориентирам в тоя поток от мъдрост. Добре обаче, че го има бебешкият рев. Вместо да слушам противоречащите си гласове, в един момент се светнах, че мога да се водя по него. Не съм открила топлата вода де – прочетох, че някои майки правели така. Бебето най-много ми помогна.

Сега съм вече мама на две хлапета и ми става все по-ясно защо отношението на толкова много хора към отглеждането на децата ме е дразнило от самото начало. Ето ги десетте ми най-“любими” клишета за родителството – някои от тях ми вгорчиха първите няколко месеца от майчинството и от живота на сина ми, други просто обитават пространството наоколо и тормозят други родители и бебета. Представям ти нещо като десетте топ чалга хита в гледането на деца:

Да имаш дете е скъпо
Така е, но само ако се надяваш предметите от списъка за пазаруване за бъдещи родители да гледат детето вместо теб. Тогава можеш да похарчиш супер много пари за дрешки, колички, шезлонгчета, столчета, мебели, детска стая, проходилки, шишета и млека. И накрая бебето ти пак да не е доволно – то не е цивилизована личност и не очаквай да оцени високо екстрите на цивилизацията, които му предоставяш, те са за родителите.

Какъв е номерът всъщност? Бебето предпочита да го носиш, вместо да го буташ в количка. Предпочита да спи в леглото на мама и татко, вместо в креват с балдахин. Предпочита да проходи босо, вместо с корави обувки и да си играе на пода, вместо да е постоянно вързано в количка или шезлонг. Не предпочита, ами направо е насъщна негова нужда да се гушка с жив човек, а не с разни плюшени сладури, предназначени да го заместят. Има нужда да суче живо майчино мляко от жива майчина гръд, вместо промишлено произведен заместител от пластмасово шише. Нещо повече – доказано е научно, че всички тези негови предпочитания са изключително правилни и полезни за физическото, умственото и емоционалното му развитие. Това означава, че трябва само да се отпуснеш и да бъдеш до бебето, да му се довериш, че знае кое е добро за оцеляването му. Да се довериш и на инстинкта си и просто да бъдеш родител, вместо да си пазаруваш родителски неща и да важничиш колко скъпо ти излизат.

Да гледаш деца е тежко и уморително
Тежко и уморително е най-вече ако детето плаче прекалено много и по този начин те кара да се чувстваш некадърен родител, а и не те оставя да поспиш или да свършиш нещо друго. Много по-лесно и приятно е да го прегърнеш, да го накърмиш, да покажеш уважение към нуждите му. Ако го правиш редовно, ще плаче много по-малко и всички около него ще са по-спокойни. Това е твоето дете – ако се стискаш в грижите за него, то ще го усети, а и за кого тогава ще се грижиш всеотдайно?

Вярно, че много от нас са пораснали във време, в което родителите са били насъсквани да водят борба за надмощие с децата си (“Не го вземай на ръце, то само това чака, за да ти се качи на главата форевър. Нека поплаче, да разбере, че няма да стане на неговата.”) И ето какви сме станали. Някои от нас се опитват да компенсират с нежни грижи за децата си, други пък все още гледат да изклинчат до последно при всяка възможност.

Да гледаш деца е скучно и досадно
Дори рекламите обикновено представят майките на малки бебета като отрудени домакини, заети с безкрайно пране, простиране и гладене, докато детенцето лежи зарязано в разточително обзаведаната си детска стая.

Хората, които мърморят, че гледането на деца им е скучно, обикновено имат предвид, че не е достатъчно престижно. Или поне не толкова престижно, колкото ходенето на работа. Затова и не всеки е готов да си признае, че да се занимаваш със собственото си дете може да бъде много стимулиращо, интересно и удовлетворяващо. По-интересно и удовлетворяващо от прането във всеки случай.

Децата изискват прекалено много внимание
Превръщането на детето в непрестанен център на внимание не му прави кой знае колко добра услуга. То има нужда по-скоро да наблюдава как родителите му се занимават с нещо смислено и продуктивно. Ако му осигуриш възможност да се чувства включено в твоята дейност (например като е привързано към тялото ти в слинг), едва ли ще ти се налага да “се занимаваш” постоянно с него.

Децата са обратното на кариерата
Любопитното е, че това много често може да се чуе от хора, чиято кариера се състои във вдигане на телефони и пиене на кафета на някое бюро от 9 до 5, при това срещу не особено висока заплата.

Прието е от жените в България да се очаква да ходят на работа – поне такива са традициите от последните няколко десетилетия. За разлика от други места по света обаче, при нас кариерата не е точно проява на еманципираност. Майките и бабите ни може да са лекари или юристи, което никога не им е пречило да поемат изцяло грижата за децата и домакинството си, че даже и да шият, плетат и да затварят компоти. Затова много ми се иска жените, които държат на кариерата си и правят компромиси заради нея, поне да не се съгласяват с несправедливо разпределение на задълженията в семейството.

Защото отглеждането на собствените ни деца също си е работа – работа, която никой не може да свърши като нас и една от малкото, в която сме абсолютно незаменими. Да гледаш детето си означава да работиш за себе си – да вземаш самостоятелно всички важни решения, да носиш цялата отговорност и да инвестираш силите си в нещо, което е лично твое.

И разбира се, ако точно сега си на косъм да откриеш ваксина срещу СПИН или да откажеш Иран от ядрената им програма, може би трябва да помислиш върху семейното планиране и да изчакаш с раждането на дете. Но за повечето от нас, които не се занимават с толкова съдбоносно важни неща, паузата от две-три години за гледане на собственото ни бебе може да има супер освежаващо действие. Поне моят личен опит е такъв.

Децата са обратното на секса
Това май ми е любимото. Ще рече, че гледането на деца е нещо, което се върши от лелки с пеньоари и ролки. Много кофти нагласа в нашата култура, така нареченото разделение madonna/whore, според което женските образи се делят на два вида – майки (добри, грижовни и самопожертвователни, но непривлекателни и лишени от сексуалност) и уличници (лоши момичета, разгонени сладурани, които стават само за секс).

Естествено никой съзнателно не вярва, че жените се делят на такива ясно разграничими категории, но всъщност този стереотип е дълбоко залегнал в съзнанието на прекалено много хора. Затова съм длъжна да напомня, че добрите момичета, които обожават децата си, също обичат секса, а привлекателните жени са не по-малко сложни личности, които могат да копнеят за любов и семейство. Между другото, бременността, раждането и кърменето обикновено носят на жените нови, страхотни усещания и познание за собствените им тела. Всички тези телесни преживявания могат да направят чудеса с тяхната сексуалност, стига само да има свестен партньор, който да ги придружи в това пътешествие.

Гледането на деца е женска работа
Така и така заговорихме за партньора. Никой няма открито да си признае, че изповядва гореспоменатото убеждение. То обаче е дълбоко залегнало в съзнанието на твърде много хора, при това далеч не само мъже. Мъжете се грижат за децата по различен начин, тъй да се каже имат неповторим собствен стил. Децата пък имат огромна нужда да получават и от двата типа грижа.

В България от доста години съществува възможност за отпуск по бащинство. Това означава, че майката може да се върне на работа след раждането, а бащата да поеме грижите за детето или двамата да си разделят времето, полагащо им се за отглеждане. А колко мъже познаваш, които са се възползвали от това право? Това лято аз се запознах с първия, който съм срещала. Въпреки, че опцията съществува от години и всички са чували за нея, колегите и работодателят му са потресени от неговото решение.

Всички ние сме отгледани от жени – вкъщи, в детската градина, в училище. Има ужасно много бащи, които никога не са държали бебе в ръцете си. Сигурна съм, че това е огромна загуба и за двете страни, и даже за обществото.

С деца не може никъде да се ходи
Предполага се, че бебетата шумят и цапат, рушат обществения ред и никаква сила не може да ги накара да мълчат възпитано между 14 и 16 и след 22 часа. Не е ли странно, че една жена може да бъде майка и професионалист едновременно, но тези две функции сякаш никога не трябва да се пресичат? Например би било скандално жена-съдия да се яви с детето си в съда и вероятно авторитетът й силно ще пострада от това. Сякаш за да бъде възприемана като професионалист, жената трябва да остави майчинството вкъщи, да се държи пó като мъж може би и следователно да не демонстрира никакви връзки с домашната сфера, в която се отглеждат децата.

Между другото, каквото и да си мислиш, това съвсем не е естественото положение на нещата. В повечето култури жените чудесно съвместяват отглеждането на деца с останалата работа, която имат да вършат. Надявам се това да става все по-възможно и в нашия свят – например доста американски университети вече имат писмена политика по отношение на присъствието на деца на лекции, за да се даде възможност на майките-студентки да ги кърмят.

Докато и при нас стане възможно да се кърми на лекции в СУ, моите адмирации към майки, които ходят с бебетата си на “сериозни” събития като обществени дискусии, работни срещи и други подобни.

А иначе, когато става дума за забавление, с деца може да се ходи почти навсякъде.

Най-доброто за децата са грижите и съветите на специалистите
Не казвам да не отиваш на лекар, когато нещо те боли, но все пак да си бебе не е болестно състояние.

Отглеждането на деца не е академична специалност – хората го правят успешно от милиони години, благодарение на инстинктите си и на подкрепящата общност от други родители около себе си. “Професионализирането” на родителството някак си омаловажава уникалния опит на всяка отделна майка и баща и превръща споделянето му в несериозно дрънкане между лаици. Специалистите обаче са много и мненията им често се разминават, така че споделянето с други родители и увереността в собствените родителски сили са от огромно значение.

Всичко трябва да се изтърпи заради продължаването на рода.

Това изобщо не е задължително. Първо, хората на тази планета са твърде много и ако не те влече, не е нужно да се възпроизвеждаш само защото всичките ти познати правят така. Ако пък родителството е твой собствен, съзнателен избор, не се поддавай на клишето. Има и други като теб, можем да променим много неща.

Блогът на Василена

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (15)

04.02.2008 :: 15:19 :: от vrabche
#1
Re: Стига клишета
много е приятно да видиш усещанията си облечени в думи.и да почувстваш,че човек, който никога не си срещал мисли като теб. благодаря на василена за което и за свежия изказ също.и аз сам мама от година и малко и ми е много добре.даже обмислям дали това си занимание да не превърна в кариера :)
водила съм го по работни срещи,организирали сме ги у дома..отскоро се уча и да плета,искам да кажа - искаш ли да се занимаваш с нещо,все си намираш как,а и времева пролука също.дори той ме стимулира още да се уча на нови неща,та да съм майка му,която може... и ...,че даже и ...
по време на кърменето прочетох толкова книги,че съм заредела бебето и с думи и с мляко.прави ме щастлива,много ми е интересно да му наблюдавам промените,харесва ми как се отрази на връзката ми с баща му(във всичките и аспекти).участвах в съзидателната магия... какво повече да се каже,а и как да не поискаш още
04.02.2008 :: 23:29 :: от IvanRadev
#2
Re: Стига клишета
На мене още ми е доста рано да мисля за деца, но винаги мисля как бих ги възпитавал и отглеждал. Благодаря за полезната статия! И един въпрос от непросветените: Не е ли по- добре да оставиш бебето да пада и да става, вместо да се използват онези къишки, които сякаш наскоро станаха популярни?
Поздрави на всички майки! :)
05.02.2008 :: 09:34 :: от Василена
#3
Re: IvanRadev
Така е, ако децата просто се оставят да се движат свободно, те ще се развият по най-правилния начин. Само че някои родители прекалено много се тревожат детето да не се изцапа, да не лапне нещо от земята и да не се удари. Освен всичко друго и малко обидно ми се вижда да се дърпа детето като кученце.
05.02.2008 :: 16:59 :: от Hlorofil
#4
Re: Стига клишета
Съгласна съм с всичко в статията - браво, полезна е и много хуманна.
05.02.2008 :: 17:41 :: от Whiskey
#5
Re: Стига клишета
Много добра статия, благодаря! Аз искам да обеля дума само за работата и майчинството, без да съм много запознат със законите у нас, за което се извинявам, ако се изказвам некомпетентно.

Според мен на една жена трябва да й се дава минимум по 12 месеца отпуск по майчинство. Не ми е ясно защо не е така. А и това същото трябва да важи в малка или голяма степен и за мъжете. Както каза Василена, едно бебе има нужда както от майчина грижа, така и не по-малко от бащина. Просто си мисля когато някой ден си имам бебе, и като работя както сега на пълен работен ден, как това бебе изобщо ще ме познава? Това е абсурдно да си виждаш бебето само вечерно време и стурин. Имам някои колеги във фирмата, в която работя, на които им се родиха бебета, но бях доста узадачен, че не им бяха дадени по-големи отпуски от обичайното. Не ме притеснява нито това, което сигурно ще се изтърпи, нито големите разходи, а това, че няма да мога да бъда постоянно при бебето си. Е, Василена, как ще коментираш това, че дори и при голямо желание, аз едва ли бих могъл дори 6 месеца да получа.
05.02.2008 :: 18:46 :: от arven
#6
Re: браво
Васкес, поздрави от Варна за хубавата статия! Разгледах ти в блога снимките на дечинки, много усмихната младеж отглеждаш.Тези неща които пишеш по-горе, моля те да ги направиш достояние за колкото се може повече майки. Аз ги осъзнах едва когато се измъчих да угаждам на всички около мен освен на сина си.Но както казват, първото дете е опитното зайче, с второто изпитваш наслада от неща, които са те ужасявали преди...Пожелавам на всички бъдещи майки да послушат съветите ти и да си повярват сами колко добри и специални майки могат да бъдат.Защото всяка майка е единствена.
06.02.2008 :: 10:11 :: от vkirilova
#7
Re: Стига клишета
Браво! Хареса ми и на мен! Все едно себе си слушам :) Отгледах сина си по собствените си правила и изпитах истинска наслада от близо двете години, в които бяхме постоянно заедно. Но това не означава, че предварително не се бях "подковала" с изчитането на поне 10 книги за отглеждане и възпитание на деца. Просто номера е да взимаш от тях /и от разказите и съветите на хората/ само това, което на теб ти е по сърце. Иначе ... нека всеки да си говори!
Искам само да споделя, по повод "С деца не може никъде да се ходи", че ми беше сравнително трудно да преодолея модела: "Тихо, маме." В много моменти че чувствах виновна, за това, че детето ми плаче в автобуса, мърмори в магазина и т.н. Глупавооооо! Когато синът ми беше на 1,7г. бях един месец във Франция - бебетата бяха навсякъде! В Лувъра беше пълно с деца на всякаква възраст! Кърмеха ги пред картините на Да Винчи, други спяха върху якета на пода, докато мама разглежда...Прекрасно! Това окончателно ме отучи от безсмисленото на моменти: "Тихо"!
06.02.2008 :: 11:48 :: от Олга
#8
Re: Стига клишета
Страшна статия, Василена! Чак ми се прииска да имам деца :) Чакам с нетърпение книгата ти!
06.02.2008 :: 12:22 :: от Василена
#9
Re: Стига клишета
Благодаря на всички за позитивните коментари - аз си знаех, че не съм единствената, която преживява нещата по този начин :-)

Whiskey,
В момента имаме право на 9 месеца майчинство с 90% от заплата си, а после до 2 години с минимална заплата, ако не се лъжа - но човек си решава колко да ползва. Бащата също може да ги ползва тези месеци вместо майката. Или пък да си ги поделят. Така че възможността да си вземеш 6 месеца по
бащинство е съвсем реална - просто жена ти ще трябва да ходи на работа през това време. Работодателят ти сигурно ще те помисли за луд, ако поискаш подобно нещо, но това не значи, че има право да ти откаже.
Аз страшно се радвам, че има все повече бащи с подобна нагласа, между другото бащинството по света почва "да идва на мода", чела съм статистики, че през последните 20 години британските бащи били увеличили с 40% времето, което прекарват с децата си. Като се има предвид, че повечето от тези бащи не са имали кой знае какъв личен пример в тази област, си е супер постижение. Има надежда за това поколение!

arven,
Я кой бил тука! Много се радвам да те чуя. Кога ли ще се засечем по варненско да поклюкарим?
06.02.2008 :: 12:43 :: от markova_z
#10
Re: Стига клишета
Страхотна статия! Нямам деца, но все пак много се замислих върху нещата. :-)
06.02.2008 :: 17:10 :: от rodoliubec
#11
Re: Стига клишета
Прчетете книгите на Владимир Мегре.Може да ги извадите от www.spiralata.net
08.02.2008 :: 11:52 :: от thumbelina
#12
Re: Стига клишета
Прекрасна статия! Би било чудесно да стигне до повече бъдещи и млади майчета. Съжалявам, че нямаше къде да прочета нещо такова, когато се роди голямата ми дъщеря. Но сега с малкото ми бебче чувствам нещата точно по същия начин.
Поздравления Василена, нямам търпение да прочета и новата ти книга.
08.02.2008 :: 15:12 :: от krem
#13
Re: Стига клишета
И аз много се радвам на тези статии за естествено гледане на бебета в горичка и трупам знания, които да прилагам като му дойде времето :)))
08.02.2008 :: 15:30 :: от dany_vassileva
#14
Re: Стига клишета
I az da kaжа браво! Най-сетне малко разум и светлина по темата!
Василена, много ми харесва начина ти на мислене и те подкрепям изцяло за всичко!
Братята ми и аз сме отгледани така - Мама не е чела никакви книги, нито се е консултирала кой знае колко с някого за това как да ни гледа на времето, сама ни е гледала, без разни баби, лели и т.н. и резултатът, мога да кажа, е много добър - по отношение на здраве и умствено развитие, както и взаимоотношения :)
Майки - бъдещи и сегашни - не се препъвайте в хорските приказки!
11.02.2008 :: 11:19 :: от mandarinka
#15
Re: Стига клишета
Браво за статията!
Василена, това, което каза за дърпането на деца като кученца - и на мен ми е правило страшно впечатление! На плажа редовно се възмущавам от родители, които командват "Ела тука! Не стой във водата! Легно да се печеш! Стой мирен за половин час! Не тичай!" и т.н. Разбира се, детенцето иска да се порадва на плажа, пясъка, морето, да потича и да побеснее... Съответно следват заплахи от бой, наказания... В такива моменти ми иде на мен да стана и да набия родителите :(
В същото време, имам много приятели французи, които имат малки деца. И никога не съм видяла подобно отношение! Децата не се държат за ръка, освен ако те самите не пожелаят. Не им се подвиква, не им се натяква какво мъчение е за родителите да ги "търпят". Вместо това, когато прекалят, или биват игнорирани (след което те сами млъкват за секунди!), или им се прави еднократна, строга забележка (и те пак си взимат поука)... Много ми се иска повече родители да уважават децата си като личности и да ги възпитават, без да ги съдят за това, че са още малки и неразумни...
Колкото до твоя книга - не знаех, че пишеш такава? Ще споделиш ли повече за нея?
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg