Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
04.04.2008 :: партньор

Въпрос на възпитание

от Надя Станчева :: Коментари (3) :: (3522 прочитания)

Клишето за консултант е човек с костюм и куфарче, а не любител на природата и планински водач. Но точно тези два образа съчетава Валентина Данева.
От начина, по който Валя разказва за живота си, става ясно, че той съвсем не се е подредил от самосебе си. Родената в Ямбол консултантка по проекти, финансирани от Европейския съюз, не е част от сърдитите млади хора, които смятат, че всичко отива на зле и с циничен гняв протестират срещу държавата, световния ред и глобалното затопляне. Или по-точно била е част от тях, но се уморява да бъде просто скандираща опозиция срещу неправдата и намира своите малки стъпки към доброто. Най-голямо доказателство за успеха й е, че след като дълги години смята за безотговорно да имаш дете в този провалящ се свят, сега е щастлива и вдъхновена майка на двегодишния Боян. В главата си има много идеи как тя и консултантската й фирма «Провида» могат да помогнат за по-устойчивото развитие на България. Но проектът, който приема най-лично, е изграждането на център за личностно развитие в с. Ягодина, където след две години Валя се надява да посреща гости от цял свят за обучения, фестивали и споделяне на любовта й към планината.

Как живееш в София?
Трудно. Особено с малко дете в центъра е почти непроходимо. Преди да затворят Витошка за автомобили, година и половина нямаше как да стигна с детската количка до градинката на НДК. Затова всяка втора седмица съм в Родопите. Малкият в кенгуруто отпред, отзад раницата и така 25 км на ден през планината. От 2000 г. всяко лято съм планински водач, водя групи в Рила, Пирин и Родопите. Живях в Дания 5 години, там работих в туристическа фирма, но любовта ми към планината ме върна в България. В Родопите срещнах и любовта на живота си. Сега работим заедно по различни проекти там и това е нашият начин да променяме нещата малко по малко.

Клишето за консултант е човек с костюм и куфарче, а не любител на природата. Как съчетаваш тези два образа?
От малка си мечтая да живея в планината и сега съм много близо до сбъдването на мечтата си. Регистрирахме фирмата през 2006 г. и от тогава непрекъснато пътуваме, срещаме се с хора, избираме си проекти главно в Родопите. Ние сме единствената консултантска фирма, която стига до обикновените хора в този регион на България. Опитваме се във всеки наш проект, за всеки клиент да измислим нещо, което да бъде едновременно полезно за бизнеса му и за природата. Например, ако при нас дойде собственик на шивашки цех, който иска да получи евросубсидия за ремонт на сградата, обучение на персонала и закупуване на нови машини, ние ще му обясним и как може да сложи на покрива на цеха си инсталация за генериране на електричество от слънчевата енергия.

Хората не се сещат сами, че могат да направят нещо екологично, енергоспестяващо и устойчиво, защото не се говори за това в медиите
. Когато bTV излъчи филма си «Чудото Калифорния» за тамошните алтернативни енергоизточници, клиентите сами започнаха да се обаждат и да ни питат какво могат да направят. Екотемата все още присъства в медиите ни като куриоз. Сравняват протестите на младите хора за Иракли с протестите на таксиметровите шофьори, които блокираха София. Говори се за това с иронично отношение, а тези, които се палят от идеята за Рила се смятат за въздухари. В България да си модерен и интелигентен означава да имаш цинично отношение към света. А този цинизъм изгаря енергията за позитивно и продуктивно действие.

Едно от твоите позитивни действия е участието в Училището за политика. Защо реши да се включиш?
За да имам допир с максимално голям брой млади политици и да им обърна внимание, че екологията не присъства в дневния им ред. Но огромна част от тях смятат, че тази тема не привлича избиратели и не е интересна за гласоподавателите. Учудващото е, че това е мнение дори на младите десни политици. Но аз съм убедена, че под натиска на младите хора, които излизат на улицата, темата ще влезе в политическите програми, макар и със закъснение. Аз досега много трудно отивах да гласувам, защото в нито една платформа не намирах моите теми. И реших, че единственото решение на проблема е или аз да стана политик, или да вкарам в устата на политиците проблемите, които ме вълнуват.

А кога започна да се вълнуваш от екологичните проблеми?
Разказвали са ми как като малка сестра ми късала цветя да ги подарява на мама, а аз съм плачела защо къса цветята. Сигурно от тогава се интересувам и от съдбата на света. Времето прекарано в Дания също ми повлия. Там хората са много чувствителни на тази тема, защото са преживяли тежка бензинова криза. Къпят се бързо, изгасят лампата като излизат от стаята, карат много велосипеди. Този начин на живот е вкоренен много дълбоко във възпитанието им. Това е страната, която генерира най-много електричество от вятърна енергия. В Дания например няма пластмасови бутилки за еднократна употреба, една бутилка се използва 30-40 пъти. Там осъзнах, че не е трудно да живееш по този начин, напротив, по-лесно е. Но там е имало воля на държавно ниво това да стане, колкото и да е било трудно в началото. Тук също би могло да е така. Например проблемът с трафика в София може да бъде решен много бързо с въвеждане на такса за влизане в центъра. По-малкото коли автоматично ще доведат и до по-редовен градски транспорт.
Просто екологията е въпрос на етика и морал. Човек, който не го дразни мръсотията, не е чист и отвътре. Свестните хора не могат да не правят красиви неща. Нуждата от красота е свързана със зеленото мислене. За съжаление това си личи много повече в малките градове, където има повече зеленина, повече градинки.

Как изглежда твоят зелен ден?
Борба. Организирам всички в офиса и вкъщи да събират разделно отпадъците. Обикалям много, докато си намеря храна без консерванти, липсва ми чистата храна. Избрах си апартамента, защото през прозореца се виждаха дървета. Когато отсякоха третото, спрях да плача и си сложих пердета. Сега се опитвам да намеря почистващи препарати за дома, щадящи природата. Не купувам на сина си пластмасови играчки, но не мога да отуча другите да не му купуват. За найлоновите торбички е ясно.

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (3)

04.04.2008 :: 10:23 :: от Dessie
#1
Re: Въпрос на възпитание
Наистина е въпрос на възпитание, затова и не спирам да уча децата си на всичко, което е важно. Липсата на здравословни храни и кошмарните подаръци, които получават децата ми, вече не само ме ядосват, но и адски ме депресират. Не знам как изглеждам в очите на приятелите си и роднините си, но и те не крият, че понякога прекалявам, а аз даже си мисля, че съм твърде пасивна. Сега пиша писмо на моите родители и родителите на мъжа ми, в което ще се опитам да синтезирам важните за мен неща. Ще се опитам да им обясня защо, ако наистина обичат внуците си ще спрат да им дават меденки и зрънчо при всяка среща, ще се опитам ...
04.04.2008 :: 17:23 :: от mandarinka
#2
Re: Въпрос на възпитание
Деси, успех! Това, за което пишеш, и мен много ме притеснява, макар още да нямам деца. Но само като ми подарят коледни подаръци от грозна пластмаса made in china и се депресирам и аз. Понякога имам чувството, че колкото и да говоря, има хора, които винаги ще останат със запушени уши :(
Колкото до децата, не можеш да им забраниш да бъдат любопитни и да искат от всичко, което се предлага в изобилие на пазара. Опитай да не забраняваш, а просто да не толерираш боклуците, които ядат. Всяко забранено нещо е още по-желано, нали знаеш ;) Поздрав!
06.04.2008 :: 11:37 :: от Деница
#3
Re: Въпрос на възпитание
Малък успех. Синът ми е на четири и като му предложили в магазина промоционален "натурален" сок, той го отказал с думите: "Аз пия сок само от плодове". С пластмасовите играчки, обаче, успехите са почти незначителни, още повече, че в градината категорично ми отказаха закупуването на дървени играчки, защото били опасни, можело да се ударят с тях...
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg