Добър родител ли съм и правя ли най-доброто за децата си? За съжаление не винаги отговорът на този въпрос е положителен, но истината е, че много се старая. Миналата събота най-после се почувствах 100% добър родител. Защо? Ами защото запретнах ръкави и заедно с още петнайсетина ентусиасти почистихме двора на детската градина и засадихме малко цветя и храсти.
Идеята
Идеята е стара, но все не ми достигаше кураж да я организирам. В крайна сметка след като сформирахме родителското настоятелство към детската градина и посъбрахме малко пари и организирахме няколко срещи, стана ясно, че като цяло на родителите не им е приятно да дават пари, без да знаят къде отиват. Имаше всякакви мнения – пълната гама от напълно отричащи съществуването на настоятелството до сто-процентови привърженици.
Другото, което много ми помогна, беше огромното желание децата да играят и растат в среда, която е приятна за сетивата – да мирише на хубаво, да е зелено на очите и да е приятно на допир. Дадености, колкото искаш – огромен двор с прекрасни кътчета за всяка група и чудесни дръвчета и храстчета. Проблеми, също колкото искаш – счупени пейки, празни пясъчници, цветарници обрасли с троскот, опадали листа, задушени храстчета, само спомен от игрушки.
Решението
Васко – единственият татко, член на съвета на настоятелите, с който много се гордеем, е написал на скайпа си „Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще!” Е, реших, че трябва да го послушам и реших да организирам „Пролетно почистване и засаждане в детската градина”.
Имаше една статия пак тук в Горичка, в която се казваше, че градът е идеалната среда за устойчиво развитие. И детската градина е идеална среда за устойчиво развитие. Така смятам, защото повечето семейства живеем в кооперации или жилищни блокове, нямаме дворче, където детето да играе сред зеленина и на въздух, и в най-добрия случай го пускаме на терасата, докато почистваме или готвим. Разходките до парка са свързани с доста време, преобличане, цапане, пране – не че не ги правим, но е много по-лесно да си пуснеш детето в двора, докато приготвяш обяда, нали?
Детската градина има всичко - и покрив, и двор, и храна, и театър, и игри. А когато имате и моя късмет да попаднете на чудесни възпитатели, тогава детската градина се превръща не в място, където трябва да се освободим от присъствието на децата си, за да можем да изкараме по някой лев, а в идеалното устойчиво място за развитие и възпитание.
Естествено за това не може да разчитаме само на общината и на персонала в градините, трябва и ние да дадем своя принос. Поне така мислим аз и още пет майки, които се присъединиха към щурата идея. Мъжът ми я нарече „Ленински съботник”, майка ми отбеляза, че не е съвсем редно да ангажираме персонала в почивния им ден, дъщеря ми много хареса идеята и особено обещанието за награди и изненади. Последното мнение надделя за решението ми!
Организацията
С наведена глава признавам, че организацията ни беше под всякаква критика. Изразяваше се в написването на обява и закачането й на вратите на градината с електронен адрес за заявки за участие. Познайте колко заявки получих? Нула. Следващият път, защото ще има такъв, ще разчитаме на персоналния контакт с родителите и ще вложим повече време в агитация и записване на участниците и възлагане на конкретни задачи според индивидуалните им възможности. Ще помислим и върху обещаните, но неслучили се изненади и награди!
Лично аз врътнах един телефон на мой приятел, който се занимава с отглеждане на декоративни цветя и рози и го запознах с идеята и нуждата от малко обогатена почва. Реакцията му беше изненадваща за мен – супер позитивна. Каза, че щом е за децата, няма никакъв проблем. Само ме попита с колко голяма кола ще дойда, за да знае колко пръст да ми сипе в чувалите. После ми се скара, че не съм се обадила по-рано, за да организира и така желаните от мен магнолии... За следващия път обеща една магнолия и различни декоративни храстчета.
Реализацията
В събота, след като поздравихме малкия ни син за четвъртия му рожден ден, се натоварихме в колата без рожденика, заедно с всичката пръст, храстчета, метла, лопата и гребло. Паркирахме в едно задно дворче, където не бях влизала досега. Оказа се, че там има импровизирана компостна купа, където на спокойствие и сянка си гният от години листата, събрани прилежно от... чичо Стоян.
Дойдоха 80% от персонала на градината, госпожите, лелите и чичо Стоян, още пет майки и три деца, които също активно се включиха в почистването. Децата с радост изринаха пясъка и върнаха това, което можаха обратно в пясъчниците. После пометоха бордюрите, а по-късно играейки пресяха немалко количество пясък с детските сита и го почистиха от боклуците. По-късно някой донесе саксии и децата се заеха да ги пълнят с пръст. За тези саксии сме приготвили коренчета хлорофитум за стаите на децата.
Удовлетворението
Никой не се оплака от това, че съботната сутрин му е провалена. Имахме шанса да се запознаем с другите родители, с чиито деца дружат нашите деца – факт, който в днешния забързан ден много хора подценяват. И не е достатъчно да се видиш с тях сутрин или вечер, за да си кажете "добър ден" или "довиждане".
Бъдещи творчески планове
- Култивиране на компостната купа, така че да може да се използва готовият компост.
- Вертикална планировка и система за поливане с подпочвена вода от сондата, коята има в двора – ако трябва ще затрупаме общината с писма за помощ.
- Керамични саксии за терасите и каскадни мушката от моя приятел - за това ще ни трябват и спомоществуватели, аз вече осигурих пръстта.
- Обещаха ми рози и една магнолия, още храстчета.
- Награди за всички участници – например ленени пазарски чанти за многократна употреба (може с логото на детската градина и свеж надпис, подкрепящ тяхната употреба).
В понеделник дъщеричката ми отиде с нетърпение на градина, за да изпълни обещанието си да разкаже на всички деца от групата, че хич не е лесно да върнеш пясъка от плочника обратно в пясъчника и така да ги мотивира да не го изнасят с кофички и лопатки от мястото му.
Gorichka.bg.