Седнали сме в едно заведение и чакаме да ни донесат чай с черен пипер и лимон. Преди голямата кана с чай сервитьорът ни носи шест чаши, за всеки по една. Чашите обаче не са от комплект, а са различни – има тумбести, издължени, едната дори е във формата на крава. На пръв поглед това може да се определи като кич, но в тази странна еклектика от цветове и форми за следващия половин-един час всеки от нас може да си избере чаша, която с вида си да импонира на моментното му настроение. И докато се чудим кой каква чаша да вземе, Ева (художник и графичен дизайнер), вдъхновена от разнообразието, подхвърля, че би искала да направи нещо такова със столовете у дома. Така всеки гост ще може да си избере стол, който подхожда на настроението му. Явно идеята толкова ме е запленила, че веднага си представям концепцията за столове според настроението и в моя дом.

За романтично настроение бих си избрала стола ORBIT на Ross Lovegrove за Bernhard Design. Самият му вид – с корпус, приличащ на плаващо венчелистче, широка седалка и облегалка, която като че ли „прегръща“ гърба, предразполага към нежни мисли. На пръв поглед този стол прилича на типичен скандинавски стол от шперплат, но всъщност това е стол от ново поколение - профилът му е много по-тънък, а формите – по-гладки. Досега това е било постижимо единствено, ако се работи с пластмаса. Столовете ORBIT са сертифицирани от Институт за околна среда Greenguard, което означава, че при производството им са използвани възможно най-малко вредни химикали.


Когато се колебая в някаква заплетена ситуация бих седнала на някой от столовете ARBOR по дизайн на Peter Danko за J. Persing. Със своята рамка от явор, облегалка и седалка от мрежа от стари автомобилни колани, тези столове са здрави и стабилни, но същевременно и гъвкави. Коланите са изключително яки и могат да издържат тежест до 2200 кг, а тяхната употреба, освен че е интересно и удобно дизайнерско решение, води до използването на от 8 до 10 пъти по-малко дървесина отколкото ако столовете бяха изцяло дървени. Освен това лепилата, с които се слепват отделните елементи, са на водна основа и спестяват на природата доста токсични вещества.


Понякога пък имам чувството, че всичко в заобикалящия ме свят се нарежда от само себе си, няма нужда от сложни размишления, всичко е ясно, разбираемо и някак си просто. Точно такива – ясни и изчистени, са столовете на Viva Terra. Направени са от твърда дървесина, която преди да се превърне в столове е служела за железопътни траверси. Скелетът пък е от метал, но е нежен и ефирен. Следите на времето си личат по дървото, но всичко изглежда така все едно си е точно на мястото.



Столовете от Cain Collection на STAACH пък ме връщат в детството с ярките си цветове и геометрични форми. Свежите цветове се постигат с безвредни бои и лакове, а дървесината идва от устойчиво управлявани гори. Толкова са ведри, че няма как да не се усмихна, колкото и криво да ми е.


В самоуверени и силни моменти бих си избрала някой от столовете на Maku Furnishing, защото със стабилния си вид показват, че си тежат на мястото и както казват от Maku – „те са живи, органични, за страстните участници в живота“. Направени са от тиково дърво, което идва от устойчиво управлявани гори в Индонезия. Maku е и горд член на инициативата „1% за планетата“ и дарява 1% от печалбата си, за да могат океанските води да се запазят сини, а планинските върхове – бели от сняг.

Екзотичните мебели от тик стават все по-модерни и у нас, но е добре да се има предвид, че 90% от индонезийския тик се сече незаконно като по този начин не само се разрушават естествените хабитати на орангутаните, но и се подпомага глобалното затопляне.



Някак земни са столовете TONE на японското дизайнерско студио Leif. Designpark. Направени са от паркет и не са използвани никакви бои. Цветът е естественият цвят на дървото, получил се в резултат на хранителните вещества в почвата, просмукали се в самата дървесина, а разнообразието е наистина удивително. Тези столове съчетават ефективното и устойчиво използване на материалите с богатата японска култура. Може би затова изглеждат толкова земни и живи.



Когато за първи път отидох на гости в дома на моята приятелка, художничка – Ева, столовете бяха едно от нещата, които ми направиха особено впечатление. Тогава тя рисуваше върху тях със същите боички, с които рисуваше и върху платната. Така предаваше по свой собствен начин настроение на всеки стол. Те, освен това, си имаха и история – бяха направени от баща й преди трийсетина години и дали заради самото дърво или заради вложените старание и любов, оставяха усещане за жизненост.

Столовете в моя дом също са самоделни и много стари, но с една ръка бяла боя добиха много модерен вид. Когато пък ми се прииска малко разнообразие в интериора, ги обличам в одежда от плътен лен. Ленът е едно от най-устойчивите растения, а в зависимост от цвета и вида на покривалото, обликът на стаята може да се промени изцяло. Когато платът е необработен, белезникав и груб, обстановката е някак лежерна. Когато е бял и покривалото стига до земята, стаята става изискана. Цветовете пък създават много настроение.

Столовете съвсем не са статични елементи от интериора. С малко въображение дори старите сред тях могат да бъдат напълно преобразени. Какво по-екологично от това?

Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.