Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
12.06.2008

Сватба на тревата

от Босилена Мелтева :: Коментари (5) :: (6316 прочитания)

В сезона на сватбите две български булки ни накараха да се огледаме за добри практики тук и по света.
Статията е публикувана в Капитал Light.

Тази есен Кристина и Филип ще хванaт лопатите и ще залесят с букови фиданки ерозиралия склон до родопското село Горна Арда. Причината за това е купонът, който вдигнаха преди три седмици на близката поляна, малко преди изворите на река Арда, за да отпразнуват с приятели любовта си. Засадените дръвчета ще компенсират въглеродните емисии, изхвърлени от колите на всички техни гости, по пътя София - Горна Арда и обратно.

Картината на тяхната прекрасна сватба е изпълнена основно с впечатляващата природа на местността, дотолкова неповторима, че става основен повод за случването и на празненството. Тържествената трапеза на тревата включва сезонна храна от планинския край - основно зеленчуци и плодове от селските градини. Родопският пататник, баницата с ориз, смилянския боб и прясната пъстърва изместват напълно месото, а айрянът и водата - газираните напитки. Домашното вино и ракия са единственият алкохол на партито. За финал вместо сметанова торта, сервирали домашно кисело мляко със сладко от боровинки. Украсата са цветята от поляните, а булката изненадала всички с неповторимата си рокля от магазин за втора употреба. Боклукът, който така или иначе не бил много, извозили до първото място с разделно събиране, а то за щастие се оказало самото село.

Кристина казва, че точно този празник е начинът тя и Филип да се забавляват истински с приятелите си. Няма как да не й вярвам след първата ни среща, в която освен, че разбирам, че сме от една порода, научавам и че е завършила екология, специализирала е в Централния европейски университет в Будапеща и в Свободния в Амстердам, работила е шест години в Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа. Живяла е пет години в къща с градинка в малки градчета като Берковица и Белоградчик заради най-любимия си проект в Западна Стара планина - целта била да "сприятелят" българската и сръбската общност, за да могат заедно да се грижат за природата в местността си. В момента избистря с какво точно да се захване по-нататък, но знае със сигурност само, че ще е частен бизнес и ще е свързан пряко с грижата за природата.

Според критериите на световната сватбена индустрия тази импровизирана женитба влиза от раз в рамката "зелена", а това на запад си е отдавна отработена практика. Възможностите за женитба с мисъл за природата през последните няколко години стигнаха дотам, че влюбените могат да се чудят сериозно кои точно соеви свещи ще паснат на интериора им, кои органични цветя ще допаднат на тъщата, вкусът на биобирата и виното достатъчно добър ли е, марката на хибридната кола пасва ли едновременно на стила на конопената рокля и на ризата от биопамук, а много фирми предлагат да поемат цялата организация вместо младоженците - достатъчно е да чукнат в google "green wedding". И накрая гостите позеленяват, не от яд - те са на една изпипана и модна екосватба.

Тук модата работи за природата и за младата двойка (направете си една груба сметка колко ресурс, енергия и пари се впрягат заради една стандартна женитба). Когато обаче хора като Кристина и Филип го правят, защото това им е най-близко и приятно, работите минават отвъд модата и сезона и стигат до начин на живот, който в конкретния случай се споделя с най-близките, както и с двегодишната им дъщеря Тина. И макар, че още си нямаме разработен бизнес със зелени сватби, в България има все повече двойки, които сами си спретват екопразненства.

Такъв е случаят и с Мария и Сашо, които на своя сватбен ден миналия 8 декември вместо обичайните розови слончета с бяла панделка, подарили на гостите по едно дръвче за спомен. Сертификатът от Горичка гарантира, че на пролет всички поканени на Боженци пак ще се съберат заедно, за да си засадят подаръците. "Решихме това да е нашият подарък, защото дръвчето е оригинален и забавен начин да накараш някого да се замисли над важните неща," обяснява Мария. Разказва как всички до един приели изненадата с голям ентусиазъм и затрупали младоженците с конкретни въпроси като "кога ще се засажда" и "колко големи ще са дръвчетата". На празненството в местната кръчма булката занесла ябълки, които наредила по масите и прикачила към тях имената на гостите. Взела любимите си свещници от вкъщи, а на приборите сложила панделки и това била цялата украса. Поканите разпратили само по електронен път и така прескочили обичайния розов хартиен известител. Организирали нещата така, че да не товарят "безмислено околната среда, която много ценят" и в крайна сметка сватбата излязла към 2 000 лв. (иначе стандартът или традицията повеляват от 4 до 6 хил.).

Оказва се, че една зелена сватба има доста предимства. Ако сте се решили да направите сериозната крачка към брака, но ви е грижа за природата и за това, което става с нея напоследък, или пък искате да съкратите разхищението на пари и енергия, или просто да избегнете отегчителните и остарели подробности на тежката и масивна традиционна сватба по нашенски и да си направите купона, ето ви идеята и примерите. Как точно го чувствате и как ще го измислите, зависи само от вас, разбира се.

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (5)

12.06.2008 :: 14:04 :: от krem
#1
Re: Сватба на тревата
Съгласна съм, че този въпрос е важен, защото сватбеното безумие е сравнимо по размери единствено с абитюрентското. А резултата освен пропилени ресурси, пари и много излишен боклук е, че ефекта е обратен, вместо да се запомни събитието някакси ти се слива с всички останали и не помниш кое на коя сватба се е случило, всичко ти е еднакво.

Един миналогодишен пример и от мен: сватба на зелено или на плажа, както исках аз, не успях да си направя, защото това е свързано с доста повече разходи, но си спестих някои абсолютно излишни "задължителни за сватба" неща, което ми спести и разходи и излишен боклук за природата.

Не направих сватба с "200-300 най-близки роднини" които не съм виждала никога, а само със семействата и най-близките приятели.
Не сметнах, че имам нужда от покани, късметчета, подаръчета, украса, цветчета по реверите и прочие изкуствени дреболии, на които живота им е колкото на найлонова торбичка.
За всичко останало също избрах най-семплия и изчистен вариант и като резултат се получи, че дори чрез сватбата "ме е грижа за природата и съкратих разхищението на пари и енергия, и избягнах отегчителните и остарели подробности на тежката и масивна традиционна сватба по нашенски и си направих купона" В резултат се получи една по-различна, по-семпла и по-спонтанна сватба, а тези на чието мнение държа оцениха по достойнство тези ми усилия да направя нещо различно :)))
12.06.2008 :: 17:05 :: от vrabche
#2
Re: Сватба на тревата
много приятна статия.
13.06.2008 :: 10:36 :: от Dessie
#3
Рожден ден на тревата
Сватбите са хубаво нещо, но обикновено се веднъж в живота, но когато наближи рожден ден на децата ... Лошо ми става. Тази година, обаче доста се постарах - нямаше пластмасови чинийки и вилички (всъщност, така като се замисля, никога не ги е имало), нито гадно оцветена торта от някоя сладкарница, направих домашна и пожънах невероятен успех.
Когато ни поканят на детски рожден ден, обаче почти изпадам в паника, особено когато е в някой "детски център", натъпкан с пластмасови играчки, неприятни подови настилки, излъчващи миризма, найлонови плакати по стените, пластмасови прибори и чинийки, найлонови покривки, маса опаковки и мн. др., неизменната торта със Спайдърмен - направо ми призлява ...
13.06.2008 :: 16:05 :: от Nelike
#4
Re: Сватба на тревата
Аз бях на сватбата на тревата в Горна Арда и мога да кажа че беше невероятно. Най-непринудената и интересна сватба на която съм била. Веднага се размечтава човек да се ожени по този начин.
23.06.2008 :: 08:24 :: от earth's friend
#5
Re: Сватба на тревата
Имам едно въпросче: Кристина и Филип женени ли са църковно?
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg