Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
07.07.2008 :: партньор

Клонингите атакуват

от Силвия Тулева :: Коментари (12) :: (6369 прочитания)

Време е да разкажем подробно за ГМО и за тревогите, които се крият зад тези три букви.
Статията е публикувана в специалното издание на "Дневник" Спунк 2.

Имало едно време (1855 - 1935 г.) един човек, който решил да посвети живота си на това върбата да роди круши. Той се казвал Мичурин, руски биолог. В своята градина Иван Владимирович експериментирал с кръстоски между растителни видове от различни географски ширини. Той подозирал, че генотипът на всяко растение може да бъде променен под външно влияние. Селекционерът се стремял към нови “модели” плодове и хибриди с подобрени качества. Разработил общо 300 нови сорта, от които Съветският съюз започнал да култивира кръстоската от ябълка, круша, череша и самодивско дърво и нещото, получено от грозде, кайсия и череша.
За своите агроподвизи Мичурин се сдобил с ленински орден на труда и достойно място в народното творчество – според един от вицовете за него академикът умрял, като паднал от една ягода.

По времето, когато руският учен произнасял най-прочутата си реплика: „Не можем да разчитаме на подаяния от страна на природата - нашата задача е сами да си вземем каквото ни трябва от нея“, в Америка прохождала една компания на име “Монсанто”, чийто първи продукт бил изкуственият подсладител захарин. Век по-късно Мичурин е прекръстен на Царево, а “Монсанто” е трансформирана от биотехнологична в агробизнес империя с мрачна слава, която се опитва да контролира природата и жъне страх. През 1996 г. корпорацията за пръв път вкарва в търговска употреба генно модифицирани семена, устойчиви на химията на “Монсанто” (пестицидът Roundup например).

Образоването си по темата за генно модифицираните организми предлагаме да започнете с филма „Светът според “Монсанто“ (Le Monde selon Monsanto) на френската журналистка Мари-Моник Робин и книгата „Генетична рулетка“ на Джефри М. Смит. В майския брой на Vanity Fair също има огромна статия по въпроса. Подзаглавието съобщава, че с генно модифицираните си семена “Монсанто” вече доминира хранителната верига в Америка. Сега корпорацията, в чиято история има безброй случаи на токсично замърсяване, незачитане на норми, изправящи косата казуси и безскрупулни съдебни битки срещу дребните фермери, се насочва към производството на мляко.

Страхотен късмет е, че и ние бяхме намислили да ви разкажем за ГМО.

Какво е ГМО

Генетично модифицирани организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Тези техники са известни като рекомбинантна ДНК технология. С помощта на тази технология ДНК молекули от различни източници се комбинират ин витро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства - например картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове.

Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, но ГМ храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996 г. Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите. Така до 1999 г. 33% от площите, засети с царевица, 44% със соя, 55% с памук в САЩ са вече ГМ.

Видове ГМ култури
„Първото поколение“ ГМ култури носят характеристики като резистентност към определени хербициди или вредители. Това са главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите.
„Второто поколение“ ГМ растения – целят по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. „Фармацевтични“ трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др.

Производство
През 2006 г. - 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури се отглеждат вече на 102 млн. хектара обработваема земя – това е площ, приблизително равна на териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007 г. площта на ГМ растенията се разширява с още 12 млн. ха и достига 114 млн. ха.

Над 90% от площите, засети с ГМ култури, се намират в само четири държави – САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. В САЩ се произвеждат над 50% от ГМ културите, предлагани в целия свят, а 20% се падат на Аржентина.

Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави“, във всяка от които са засети над 50 000 ха ГМ култури. Освен споменатите топ 4 производителки в този списък се намират още Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия, като Индия и Китай отиват на все по-предни места заради експанзивното отглеждане на ГМ памук.

Увеличават се площите, засети с ГМ растения и в Европейския съюз, където се отглежда основно ГМ царевица. Така от 62 000 ха през 2006 г. тези площи нарастват до 110 000 ха през 2007 г., като основните производителки са Испания, Франция, Чехия.

В България през 1999 г. е прибрана първата реколта от ГМ царевица, устойчива на хербициди. Според ISAAA през 2004 г. и 2005 г. патентите в България не са подновявани и не е произвеждана ГМ царевица. През 1999 г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн.

Патентът на “Монсанто”
Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005 г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси.

Всеки фермер, решил да произвежда ГМ култури, трябва задължително да си купи семената от фирмата, притежаваща съответния патент. На фермерите се забранява да използват останали от миналата година ГМ семена или такива, произведени от тях самите. Всяка година Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и в този случай фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите.

Митове и факти:


Вреда за хората
При генното инженерство все още няма начин даден ген да се вкара на точно определено място в клетката. Така гените попадат на случайни места, взаимодействат си с други гени и дори могат да нарушат тяхната дейност. В допълнение на желаната инсекто- или хербицидоустойчивост, голяма част от ГМ растения съдържат и маркерни гени за антибиотична резистентност. Съществува риск тези гени да бъдат пренесени от растението към болестотворни бактерии, при което бактериите ще развият устойчивост към съответния антибиотик, с който биват третирани.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например, макар и неприсъщо, в ГМ царевицата има протеини на бактерии, в ГМ картофите – протеини на вируси, а в ГМ доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за един по-дълъг период от време. Скорошно изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Миналата година учените Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois публикуваха резултати от направения от тях повторен анализ на собственото изследване на Monsanto за влиянието на ГМ царевица MON863 (която е одобрена за човешка консумация в Европа) върху развитието на плъхове. Въпреки опитите на Monsanto да блокира достъпа до информация, фактите излизат наяве. Данните показват, че употребата на MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират устойчивите на хербициди култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.

Вреда за биоразнообразието
ГМО се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО.

Ето един пример: в Мексико царевицата е национална гордост и присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. професор Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

Европа и ГМО
Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМ храни. Повече от десетилетие след комерсиализацията на ГМО само една култура – Bt царевицата MON810 на Monsanto, се отглежда за комерсиални цели. Въпреки че през 2007 г. се наблюдава почти двойно увеличение на площите, засети с ГМ царевица (до 110 000 ха), дългосрочните възможности за развитие на ГМО изглеждат слаби. Главни производители на ГМ царевица в Европа са Испания (70 000 ха) и Франция (20 000 ха ). В края на 2007 г. обаче френското правителство анонсира, че прекратява всякакво комерсиално отглеждане на ГМ царевица, а френският президент Никола Саркози прави изказване, в което признава: „Истината е, че имаме съмнения относно ползите от хербицидо- и инсектоустойчивите ГМО; истината е, че имаме съмнения относно контролираното разпространение на ГМО; истината е, че имаме съмнения относно здравето и ползите за околната среда от ГМО.“

По това време и европейският комисар за околната среда Ставрос Димас прави предложение да не се допускат за култивация в ЕС два нови сорта ГМ царевица (Pioneer на Dow и Bt11 на Syngenta), които вече са одобрени за внос. В подкрепа на това предложение само за месец 100 000 души пишат писма до Европейската комисия.

В края на март тази година и Румъния пое по стъпките на Франция, като наложи забрана за отглеждане на единствената позволена за култивация ГМ култура в ЕС – царевицата MON810. Такава стъпка преди това са предприели и Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург.

Рестрикциите в ЕС за отглеждане на ГМ култури съвсем не означават, че на пазара няма такива. ЕС е най-големият вносител на соя и соеви продукти, а те в по-голямата си част се състоят от RR соята на Monsanto. Досега над 30 ГМО и производни продукти са одобрени за разпространение на пазара в ЕС.

България и ГМО
През пролетта на 2005 г. българският парламент приема закон за ГМО, който забранява полевите опити и освобождаването в околната среда на важни за България култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, памук, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в 30-километровата буферна зона около тях. В България е забранена и продажбата на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.

Иначе българското законодателство позволява на пазара да се предлагат храни със съдържание на ГМО, но това задължително трябва да е обозначено върху етикета. Въпреки това в повечето случаи правилата не се спазват. И макар че не фигурират на етикетите, според изследване на фондация “Мейдей” от края на
2006 г. ГМО могат да се открият в соеви ядки, сосове и шоколадови вафли, предлагани на българския пазар.

Зони, свободни от ГМО
Към началото на 2007 г. над 4500 общини, 236 региона и хиляди фермери, общности и производители на храни в Европа се обявиха за „ГМО свободни“ - иначе казано, те няма да допуснат употребата на ГМО за земеделски и хранителни нужди на тяхна територия.

В България след кампанията на Сдружение “АгроЛинк” има 6 общини, свободни от ГМО - Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. По време на кампанията „Доматът мутант“ през лятото на 2007 г. над 5000 души са се подписали под декларация за обявяване на България за страна, свободна от генно модифицирани организми.

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (12)

07.07.2008 :: 00:49 :: от earth's friend
#1
Re: Клонингите атакуват
НЕ НА ГМО !!!!
07.07.2008 :: 01:13 :: от mitar
#2
Re: Клонингите атакуват
Ще ни трябват указателни табели за пчелите и за вятъра с график кога какво да опрашват, та да не се ГМО-са цялата флора. >:-(
07.07.2008 :: 10:44 :: от vkirilova
#3
Re: Клонингите атакуват
Статията е достатъчно подробна и ми се доизясниха разни неща ... За пореден път се зарадвах, че живея в "изостанала" България, а не в "напреднала" Америка!
07.07.2008 :: 12:05 :: от pstj
#4
Re: Клонингите атакуват
Пфф... направо да ти настръхне косата. Аха-аха и апокалиптична картина. Не мога да повярвам че някой може да прави такива глупости. За пари!!
Това е все едно си мислят: даа, аз са нали ще гушна парите ще имам да ям от неподправените храни, но с това оправшане и разпространяане на гените, рекомбиниране, мутации... накрая няма парите да могат да защитят дори тях - "родителите" ...

Напомня на онзи роман - какавидите, където изгаряха всичко с "отклонения", разни твърде големи пиперки, странна царевица и .... уродливи хора:)
07.07.2008 :: 19:14 :: от Whiskey
#5
Re: Клонингите атакуват
Лошото при големите компании е, че дори и да осъзнават подобни грешки, които изискват коренни реформи, механизмът при тях вече отдавна така е тръгнал и е толкова добре смазан, че никой не се наема да го спре, за да започне да работи по друг начин. Следствието от това е, че никога няма да си признаят, поне докато кокала не упре до ножа. Всъщност в почти всички фирми има голяма бюрокрация и дори и да има хора, дали по високите или ниските етажи, които осъзнават подобни сериозни проблеми, те се страхуват да предриемат каквито и да е действия в разрез с досегашната им фирмена политика, защо това би им коствало работното място. В крайна сметка хората се стремят към материалното, и щом машината за пари може да си работи и така, макар и видно да има някакви проблеми, то няма основания и в бъдеще това да се промени.
07.07.2008 :: 20:54 :: от APChih
#6
Re: Клонингите атакуват
Абсолютно!
Представете си следното-изчезват всички тия компании като "Мак Доналкс",Монсанто ,Кока кола,разни други там-за вафли,чипс и тем подобни!Мислите ли колко хора ще останат без работа?Ако вие сте от тях?
По празниците преди гергьовден бях из родопите.И еко,и природо и всичко там модерно.И пълна разруха от всякъде.В едно прекрасно място като Неделино-с невероятна природа,и много подредено и китно село,с много големи три етажни селски къщи.Когато го погледнах от горе-от хотел-ресторант "Замъка" изглеждаше супер,докато не падна мрак.Тогава виждаш че в тези огромни къщи свети по един прозорец през две-три от тях.Другите са пусти!Защото както каза една позната-"там няма нито една фирма да плаща заплата на седмо число!"
Имам приятелка от Доспат.Преди две години казваше че на тяхната улица живеят само тя и брат и в една къща.Всички други са се изнесли.Сега-тя остана в София,а брат и - както много други - отиде в америка.И двама мои съквартиранти - също от Доспат още в трети курс се изнесоха за там и вече се не върнаха.Защо?Какво им пречи?Нали имат всички условия за здравословен,природосъобразен живот?
Та господа и дами-отново ви питам-какви причини имате да се не върнете по родните места и да произвеждате био-,еко и природо?
09.07.2008 :: 15:59 :: от irina_st86
#7
Re: Клонингите атакуват
Да обаче ген от риба против измръзване не би проработил, ако няма участък наречен промотер (промотор), който клетките на домата да разпознаят.Повечетo компании и учени си спестяват това и дори не си правят труда да потърсят подходящ промотер на домата, което би отнело години, за да се разбере, как работят вътрешно-клетъчните комуникации и регулации. За да се избегне дългото тестване и окомплектоване, в повечето случаи ГИ при растенията се осъществява с т.н. вирусни промотери. Вирусите както е известно са много активни. Те интегрират тяхната генетична информация в ДНК на клетките на хазяина /същите като вашите/, размно-жават се, инфектират съседните клетки и се размножават отново.Този процес нито може да се спре, нито пък да бъде изключен. Растението е вече “лишено от правото” на глас по отношение на експресията на новия ген, дори и тогава, когато постоянното и не доброволно продуциране на “новия” продукт отслабва защитата растеж.на растението или неговия Още повече, че няма пълно съответствие между теорията и практиката. Често без видима причина новият ген проработва за определен период от време, след което остава “безмълвен”. Обаче, такова нещо не би могло да се установи предварително.
Мен да ви кажа кажа повече ме притеснва света, в който живеем. Свят без морал, в който парите са преди всичко, а бързата печалба е над живота на хората. Тях едва ли ги интересува къде живеем ние и в коя градина копаем стига да не пречим на плановете им. А иначе жалко, че обезлюдяват по-малките населени места.
10.07.2008 :: 15:28 :: от APChih
#8
Re: Клонингите атакуват
Ето една биоложка!Познах ли?Това което пишеш е абсолютно вярно.И мене повече ме притеснява света в който живеем.А експериментите на генетично ниво-да,много бързаме да ги приложем в практиката-та ние все още прохождаме,хоро сме тръгнали да водим!
И да-и мен ме притеснява повече света в които живевем.
11.07.2008 :: 16:18 :: от nedij
#9
Re: Клонингите атакуват
мисля си аз - може би брънките са се объркали някъде далече в миналото - когато сме били толкова близко в природата, че само една крачка ни е разделила от нея. например при животните нещата са къде-къде по-добри - раждат толкова деца колкото могат да отгледат, продължават толкова животни от вид колкото са нужни и така взаимно са свързани и се регулират,
а човека благодарение на глупостта си се е отделил от природата и благодарение пък на алчността си е решил да се опита да я притежава - иска повече за себе си, повече деца, повече и за тях и т.н.
последните няколко хиляди години са явно поредния кофти опит за просъществуване на човечеца, ще трябва пак да се пробва ... т.е. надали ще се можем да се справим с повсеместното оглупяло, озлобено, алчно и немислещо по-далеч от носа си човече, а може би не това е целта?!
от друга страна човек какво произвежда - енергия и фекалии/ да не кажа л..на/ - и двете се предполага да се използват и да не се губят ей така в нищото. ако живота ни е простичък - подреден, разумен и съобразен с всичко заобикалящо ни, каква ли енергия ще произвежда човека?!?
ама много е хубаво човек да има избор и познания!
благодаря на екипа на горичка, че ни дарява с познания!
:)
13.07.2008 :: 21:21 :: от irina_st86
#10
Re: Клонингите атакуват
APChih
биоложка, по-точно еколожка. А екологията всъщност е комплексна наука, която включва биология, химия, преработка на отпадъци и много други дисциплини. Но от цялата работа разбрах, че в момента повече се говори за проблемите на околната среда от колкото реално да се решават. Пък еколозите как се реализират за сега е тайна за мен.
14.07.2008 :: 20:39 :: от APChih
#11
Re: Клонингите атакуват
Радвам се че най после в този форум се включи човек,които има идея за какво става дума.А че то сега си беше все едно аз ити да даваме съвети примерно на Блу как да води счетоводство и да спорим с нея за ДДС и тем подобни.
Да в момента повече се говори за екология и такива като тебе-колкото да са нахакани пак работят по строежи,пивоварни,козметика...Където съответно екологията е на заден план.
Важно е да имаш съзнанието,но по важно за мене е откъде си вадиш хляба.А като се замислиш там...
Успех,Рени.
11.01.2010 :: 17:15 :: от himalai
#12
Re: Клонингите атакуват
Помните ли тази среща... http://vbox7.com/play:1ce767e2
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg