Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
22.07.2008 :: партньор

На изток от рая

от Иван Димитров :: Коментари (5) :: (4670 прочитания)

Китай и Индия разполагат с едни от най-бързо развиващите се икономики в Азия. Хубаво е, че и двете страни вече работят за енергийна ефективност и устойчива енергия.
В рамките на следващите две десетилетия в Индия и Китай се очаква тройно увеличаване на енергопотреблението. Електричеството в голямата си част се добива чрез изгарянето на тонове въглища (и в двете държави над 50% от енергията се добива по този начин). Покачващият се жизнен стандарт означава и повече коли, повече боклук, повече въглероден диоксид, с други думи, по-западен начин на живот.

Заедно с другите развиващи се страни Китай и Индия неведнъж се противопоставят на предлаганите от развитите страни ограничения заради шока, който биха оказали тези мерки върху техните общества и икономика. В същото време те влязоха с по два града в класацията за най-замърсените населени места. Центърът на китайската въгледобивна промишленост Линфен е град, в който се произвеждат две трети от енергията в страната, с постоянно замърсяване от арсеник, въглероден моноксид, серен диоксид, олово, азотни окиси.

Доклад за главните замърсители с парникови газове изстреля Китай на първо място по отделяне на въглероден диоксид. Но средностатистическият китаец отделя 5.2 тона парникови емисии годишно, което съвсем не е много. Индивидуалната класация се води от САЩ. Американците се отчитат с 19.4 тона СО2 годишно, следвани от руснаците с 11.8 тона и от западноевропейците с 8.6 тона. В глобален мащаб обаче Китай е виновник за 24% от емисиите, а САЩ за 21%.

В последните няколко години китайските власти показват промяна на отношението си към заплахата от климатичните промени. В края на 2006 г. беше съставен доклад за въздействието на глобалното затопляне върху страната. Той предвещава намаляване на реколтата с между 5 и 10%, суши, наводнения, тайфуни и пясъчни бури. Това беше важна стъпка за Китай, защото предишното официално мнение беше, че глобалното затопляне би могло да донесе единствено ползи за земеделието.

В средата на миналата година и Индия изказа своето желание да предприеме мерки срещу промените в климата. Кулминацията дойде в края на миналия месец, когато индийският премиер Манмохан Сингх обяви пред обществеността новия национален план за действие. Той допълни, че постепенното преминаване към възобновяема енергия, и по-специално към слънчева ще даде възможност на Индия да "направи икономическото си развитие енергийно ефективно".

Възобновяемата енергия не вълнува само правителството, а и бизнеса. В момента индийската компания Suzlon Energy изгражда вятърен парк, който не само ще бъде най-големият в цяла Азия със своите 1100 мегавата, но ще е и един от най-големите в света.

Китай разполага с една от водещите соларни индустрии, осигуряваща топла вода на 35 млн. сгради, а Индия е сред пионерите в оползотворяването на дъждовна вода - по този начин тя доставя чиста вода на десетки хиляди домове.

Именно водата е общ екологичен проблем на Китай и Индия. Междуправителственият панел за промените в климата докладва, че хималайските глетчери се отдръпват с шеметна скорост. Много от тях могат да се разтопят напълно до 2035 г. Ако например глетчерът Ганготри, който осигурява около 70% от водите на река Ганг, изчезне по време на сухия сезон, твърде вероятно е Ганг да се превърне в сезонна река. А Ганг е само една от реките, водещи началото си от Тибетското плато, от което извират ключови за Китай и Индия реки, осигуряващи вода на около 1.3 млрд. души.

Според Института за международна икономика в Питърсън индийското земеделие ще пострада повече от това в която и да била друга държава. При възможно повишаване на температурите с 4.4 градуса до 2080 г. предвижданията за спад в индийското земеделие са за около 30-40%.

В началото на годината Китай обяви плановете си за борба срещу найлоновите торбички. От 1 юни тази година в магазините беше забранено раздаването на безплатни торбички. Посланието към потребителите беше просто: използвайте платнени торби или кошници. По този начин страната спестява по 37 млн. суров петрол годишно.

Китайска дилема

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (5)

22.07.2008 :: 09:33 :: от mitar
#1
Re: На изток от рая
Лично според мен цената на торбичките в супермаркета трябва да е много по- висока, не 10ст защото човек не я усеща. А на касите трябва на видно място да има приветливо обяснение защо е така. Когато обясних на една възмутена и видимо заможна купувачка защо плаща 10 ст касиерките ме изгледаха като току що паднали. А те със сигурност трябваше да са наясно и да дават пояснение. Никой не беше и чувал за европейски еконорми. Трябва някакво просто и приветливо обяснение, нищо повече. Нямам предвид да сложат снимка на бали боклук.
22.07.2008 :: 09:44 :: от mitar
#2
Re: На изток от рая
Още нещо. Не знам дали това е общо мнение, но аз си спомням с носталгия от химията българските думи въглероден окис и въглероден двуокис. Първото е сериозна и бърза отрова, а второто газира швепса и топи снежните шапки. Диоксида някак свикнах да го преглъщам, но от моноксида хълцам. :-))))
22.07.2008 :: 10:17 :: от spart
#3
Re: На изток от рая
В едно и също изречение има и оксиди, и окиси :)
Въглеродният монооксид също е чудесно постижение на преводаческата мисъл на автора.
Замърсяването с арсеник обаче ме хара да се смея до безумие. Дали автора знае, че арсен и арсеник не са синоними?
22.07.2008 :: 11:02 :: от mitar
#4
Re: На изток от рая
Е, не по- скоро бих благодарил на човек който е имал дързост и будна съвест и е написал нещо по важен въпрос. От повече сарказъм само ще се почувства неудобно,че е направил нещо добро. Мисля че в България трябва да се научим подкрепяме всеки, който е направил нещо добро. Така ще му се иска да направи още нали? ;-)))
22.07.2008 :: 12:21 :: от krem
#5
Re: На изток от рая
Аз пък имам спомен от училище, 6-7 клас някъде. Учителят каза, че окисите вече ще се произнасят оксиди, да не се бъркаме как ги пише в учебниците, това е остаряло. Обяснения защо е промяната не даде. От тогава като окиси съм ги срещала по-често разговорно, а оксиди в писмен вид.
Може грешката да е вярна ;)
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg