Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
21.08.2008 :: партньор

Моят град

от Надя Станчева :: Коментари (6) :: (4866 прочитания)

Виолета Керемидчиева е зелен активист, журналист с еко насоченост и собственик на бутик за предмети от естествени материали много преди зеленото да стане модерно. Според нея екологичната отговорност се възпитава още у дома.
От профила й във Facebook става ясно, че числото на живота на Виолета е 7, което я прави ревностен търсач на истината и познанието. Желанието да се занимава с журналистика напълно се вписва в нумерологичните предсказания, както и усилията й все повече хора да си търсят правата за живот с по-малко шум, прах и боклуци и повече зеленина. Освен многото изчетени книги на тема «как да спасим планената» и още толкова написани статии на тема екология в сайта zagrada.bg, Виолета може да се похвали и с много еко дела. Тя е една от виновничките за съществуването на магазин Артишок и на едноименния онлайн бутик, от където можеш да си купиш прекрасни, практични и екологични неща като предизвикателна пазарска торба от естествена материя (с която можеш да се разхождаш и из града) или диско чантичка, изплетена от найлонови торбички. На всичкото отгоре Виолета е само на 24 и говори и пише толкова интелигентно и приятно, че със сигурност ще запали още много хора с нейната вяра.

Какво правиш?
Уча журналистика в СУ, надявам се това лято да се дипломирам, работя в zagrada.bg, където пиша за проблемите на София и най-вече спасявам градинки и се занимавам с нещата около Артишок. Магазинът отвори през януари, а онлайн бутикът е от септември миналата година. Правим бижута от естествени материали, които са минали през минимална обработка, сега ще пуснем и едни плетени на ръка подложки за чаши.

От кога се занимаваш активно с екология?
Доста време бях доброволец към различни природозащитни организации, даже бягах от училище, за да ходя на акции. Много преди цялото това зелено движение да стане модерно. Но с времето малко се разочаровах, защото виждах как след поредния протест хората оставят боклуци след себе си или пък не бяха готови да жертват личното си време за някой проект. Общо взето по едно време много от тези организации съществуваха, за да могат да се пишат проекти и да се усвояват някакви европейски пари. Но въпреки това имам контакти с много сериозни хора от тези среди. Сега например едно момче има сериозен проект за цялостно решаване на проблема с боклука на София и аз се опитвам да му помогна този проект да мине през общинския съвет.

Как започна да се интересуваш от природата и вредата, която й причиняваме?
Така съм възпитана. С родителите ми винаги сме ходили на планина, научили са ме, че трябва да живеем в хармония с природата, да не се страхувам да бъда различна от останалите. В училище имахме СИП «Екология» и с учителката по биология ходехме да взимаме проби от водата. Беше ми страшно интересно. Децата ми се смееха тогава, че ходя с торбичка от плат, вместо с найлонова. Но сега виждам същите тези хора да се променят, да парадират с това, че са «еко», защото стана супер модерно. Но според мен преди да почнеш да правиш каквото и да е, трябва да почетеш малко, да се интересуваш.

Как си представяш «зелената революция»?
Не чрез акции, а по-скоро като постепена промяна в живота на всеки човек – да избираш по-малко пакетираните стоки, най-малко преработените, най-издръжливите. Да не се затрупваме с ненужни вещи, дори да претендират, че са «екологично произведени», защото и те генерират боклук. Всъщност според мен до голяма степен това с еко дрехите и другите продукти е чиста реклама. Нещо като благотворителните балове, на които се събират някакви средства, но за организирането на самите балове се изхарчват много повече пари.

Коя екологична катастрофа те мъчи най-много?
Най-емоционално преживявам изчезването на животински и растителни видове. Хората в града най-малко го усещат, ние се притесняваме повече за шума, въздуха и боклуците. Но е много тъжно като се замислиш, че след 20 години някои животни ще ги има само в зоопарковете. Ние хората си мислим, че сме най-важните, а всъщност сме единствените, които не се вписваме в природата. Всички останали си имат място там.

Най-големият дразнител в София е…?
Трафикът. Той замърсява най-много, руши улиците, пречи ни да дишаме. Но ми се струва, че нещата започват да се подобряват. Хората имат желание да си почистят градинките, искат зеленина. Забелязала съм, че когато в zagrada.bg пиша за разрушаването на някой парк, хората във форума полудяват. Мисля, че е много по-реалистично хората да са активните – да се интересуват, да се грижат за средата, да си разделят боклука и т.н, а след това да очакват и общината да се грижи и поддържа. Защото никой не става политик или общински съветник, за да е добър човек. Политиците никога няма да са перфектни и ще се извиняват, че не слагат кофи за разделно събиране, защото хората не си хвърляли боклука разделно. Хората трябва да започнат да си търсят правата, защото всеки има правото да иска да му е чисто.

Според теб на някой в общинския съвет пука ли му за този град?
Там има много хора с идеи, но не са започнали да ги изпълняват. Като питаш всеки поотделно ще ти каже какво трябва да се направи, но все още няма нищо предложено и гласувано. Има разбира се и напълно незаинтересовани. Правят се някакви бомбастични проекти, ние медиите ги обявяваме и после нищо не се случва. А хората имат слаба памет. След като нещо ти е обещано, трябва да си го искаш. Има обаче и идеалисти, които си търсят правата, съдят общината, четат проектите…и от тях започват да се движат нещата. Моята надежда е, че все пак има гражданско общество.

Проектът, с който най-много се гордееш?
Това, че направихме Артишок. Още не сме превзели мъжката аудитория, но е пълно с момичета, които носят нашите пазарски торби дори като чанти из града. Другото е спасяването на парк «Славейкови дъбове». Намира се на бул. Свети Наум и има много интересна история. Бил е собственост на Петко Славейков и любимо място за разходки на семейството. Тогава се е намирал извън града и от него се е виждала цяла София. В парка има 28 столетни дъбове, които са защитени като природни забележителности. Паркът беше частна общинска собственост и имаше опасност да бъде продаден и застроен. Но благодарение на натиска в медиите, включително моите статии в zagrada.bg, сега е публична собственост и дъбовете са спасени.

Освен в zagrada.bg, можете да четете Виолета и на www.kimglowfishinsider.blogspot.com

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (6)

21.08.2008 :: 14:58 :: от zvezdica
#1
Re: Моят град
ей, къде се намира този артишок? :)
22.08.2008 :: 14:31 :: от angelheart
#2
Re: Моят град
тук се намира - http://artishock.bg/address/
26.08.2008 :: 16:55 :: от eva.ot.raq
#3
Re: Моят град
Сега местят магазина си на ул. Мусала, пада се успоредна на Шишман - една мъничка и сладка улица. Във едно място, където беше 100 грама сладки.
26.08.2008 :: 21:03 :: от satansho
#4
Re: Моят град
аз се извинявам ама успоредните улици на цар Иван Шишман са ул Добруджа и ул.6-ти Септември и Преспа с/у седмочисленици..след това е Раковска
някой нещо ли не е разбрал или нарочно пускате дезинформация за да предивикате ефтин интерес ...
ненужно!

за тези които са отскоро в сф.- Шишман излиза зад опашката на коня сиреч пред народното събрание
27.08.2008 :: 12:21 :: от eva.ot.raq
#5
Re: Моят град
Мальовица 2, бившия магазин на 100 грама сладки
27.08.2008 :: 21:38 :: от APChih
#6
Re: Моят град
Аха,с Мальовица съм съгласен.Между другото -ето ви и нещо за подписване-ако желаете разбира се.Става въпрос за закона за лова.
http://forthenature.org/actions/150
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg