От 2003 година насам холандските предприятия са успели да икономисат около 2 процента годишно питейна вода. Холандските предприятия разчитат по-малко и на подпочвените води: употребата им е спаднала със 6 процента между 2003 и 2006 година. Земеделието – един от основните отрасли на холандската икономика, е извлякло с 14 на сто по-малко подпочвени води.

Холандската икономика се нуждае от все по-малко и по-малко вода. Населението на Холандия се увеличава от 90-те насам, но употребата на вода на глава от населението пада, при това значително. През 1990 година всеки холандец е потребявал 47,8 куб. метра вода, а през 2006 – 44,7 куб. метра. Това е спад със 7 процента за 16 години. През 2007 един холандец е използвал средно 127,5 литра вода дневно.

Режим на водата е непозната дума в Холандия. Употребата на по-малко вода не значи, че холандците се къпят по-малко. Напротив – взимат си по-често и по-дълги душове, но са намалили разточителното ползване на вана. Готвят с по-малко вода. Ето интересни данни за ползването на вода в дома от проучване на Сдружението на водните предприятия в Холандия:

Как става така, че холандците потребяват по-малко вода?

Първото обяснение е – по-добра техника: пестящи вода тоалетна, перални и миялни машини. Допреди три години миялна машина е изразходвала 18,1 литра средно, а сега – 16 литра на измиване. Пералните харчат със 7 литра по-малко вода – от 63,9 на 56,9 за пране. Водоспестяващите тоалетни са намалили ползването на вода от 42 на 37, 1 литра. И макар водата за взимане на душ да се е увеличила, и тук холандците пестят вода заради водоспестяващи слушалки за душове.

Намаляло е използването на питейна вода за поливане. Вместо чешмяна се използва дъждовна вода. Това пак е резултат от кампания с предоставяне на съдове за събиране на дъждовна вода.

"Пестенето на вода е на края на веригата от няколко неща," казва Йерун Ховенс от холандската консултантска компания Таофес (Taofes). "Новите технологии помагат, но трябва информираност за възможностите и целта. Когато отидeш в магазина, можеш да си купиш обикновена слушалка за душ, водоспестяваща или „дъжд” слушалка. Изборът зависи от това, кое намираш за важно – пестенето на вода, комфорта, вида и др. Ето защо информационните кампании за пестене на вода – а такива в Холандия имаше много, са важни".

Как се променят навиците? В Холандия вярват, че това става с четири средства: 

• информационни кампании,
• нови уреди,
• повишаване на цената на водата,
• регулации (например забраната за миене на коли със струя вода, само с кърпа).

Когато всички тези средства действат заедно, се стига до значителен резултат.

"През 2007 в България сме потребили около 100 литра вода на човек на ден и в това им водим на холандците, макар всъщност да харчим повече вода отпреди четири-пет години – през 2003-2004 сме потребили само 95 литра", казва Явор Димитров – консултант в проект на холандската фирма Роял Хасконинг (Royal Haskoning) за подобряване дейността на ВиК-Русе, "При нас обаче големият лост за икономии е от покачването на цената на водата и нестабилния жизнен стандарт."

 

У нас средната цена на 1 кубически метър вода е 1.04 лв. (преди последното увеличение през юли тази година), а у тях средната цена е 1.52 евро. В Холандия обаче се плаща още толкова за отвеждане и още толкова за пречистване на вода – така средната цена, която едно домакинство плаща за вода, става в пъти по-висока от тук.

В България има много загуба на вода – около 59% (2007), а в Холандия са допуснати само 9% загуби на питейна вода (2005).

Как холандците се справят със загубите?

Първо, решили са да окрупнят ВиК-тата си и от повече от 200 водни дружества през 1960 г. понастоящем имат само 11 – така постигат икономия от мащаба. 11 дружества могат много по-лесно да се мениджират от държавата, която им е собственик.

Второ – тяхното сдружение на водните дружества през 2000 г. е наложило редица мерки, при които чрез сравнителни показатели се регулира цялостното състояние на бранша и като последствие – ефективността му е нараснала с 15% оттогава насам.

Трето – стратегията им е да подменят цялостно амортизираните съоръжения, а не да ги кърпят и пригаждат както у нас. Тук ВиК-тата поддържат ремонтни групи – някъде около 20% от персонала у нас се занимава с това. Там ремонти почти не се правят – като се види, че един тръбопровод например почва да се „обажда” по-често, той просто се подменя с по-качествени материали.

Освен на скептици и оптимисти в България трябва да се разделим на жители с режим и без режим на водата. Това лято между 3 и 5 процента от населението на България бяха, а някои още са на режим на водата, а това прави стотици хиляди българи. В началото на септември в 24 от общо 29 ВиК-оператора с държавно и държавно-общинско участие имаше режим на водоснабдяването заради намалял дебит на повърхностните води и повишено потребление. Над триста селища бяха с вода само по няколко часа в денонощието, а 37 – на режим повече от денонощие.

Вече не важи нашенската поговорка „Вода гази – жаден ходи”, защото прогнозите не са много оптимистични: България е една от петте страни в ЕС, където има най-малко водни ресурси – годишният дебит е 15,7 млрд. куб. м.

Време е за промени, време е за водна кампания.

Фото кредит: Hernan Vargas