Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
28.11.2008

Аня и Дейв

от Апостол Дянков :: Коментари (2) :: (3816 прочитания)

Интервю с двама странджанци с подзаглавие "Ефектът на пеперудата или за бъдещето на юртите в Странджа".
 

Как размахването на крилата на пеперуда в Девън, Англия, може да преобрази лицето на селския туризъм в един малък кът от Странджа? Много просто: като вдъхнови повече хора да инвестират своето бъдеще в създаването на устойчив бизнес. Аня Боршия и Дейв ван Деудеком са родени в Холандия, но се запознават в Англия, където Аня работи в НПО, посветено на опазването на застрашените пеперуди, а Дейв следва магистратура по маркетинг. Преди две години те решават да комбинират разностранните си таланти и скромните си спестявания в създаването на нов туристически продукт с екологична насоченост в някоя уникална със своята природа точка на Европа. След „изключително щателен” подбор, в който претеглят всички неизвестни - от местната достъпност до глобалното затопляне, те се спират на Странджа. Срещаме ги в Бургас, по време на поредния им работен отпуск в България, където те се опитват да ни убедят в стойността на своя проект.

 

 

Кажете ни нещо повече за пеперудите?

Аня: От шест години работя по проект за опазване на пеперудите в Екзитър, в област Девън. Довършвам и обучението си – пак свързано с екологията на пеперудите. Разбира се, когато се преместим в България ще трябва да напусна (моля, не казвайте на началника ми!). Проектът се извършва около границите на два природни парка: говорим със собствениците на земя, които ни помагат да проследяваме популациите на пеперудите.

Защо собствениците на земя се вълнуват от това?

Аня: Става въпрос за специални пеперуди, които обитават влажните зони и английските мокри степи (moorlands). Вие също имате такива видове по поречието на река Велека. Фермерите ни не могат да „облагородят” тези влажни зони – не могат нито да ги пресушат, нито да практикуват интензивно земеделие, затова ние им даваме стимул да опазват застрашените биологичните видове, които още сe крепят върху останалата некултивирана територия. Всъщност фермерите трябва да се грижат тези места да останат степи като ги изпасват със стадата си и като премахват появяващата се дървесна растителност.

Това ли е вашият план за Странджа. Да се борите с дърветата, за да спасите природата?

Аня (смее се): Не бих го определила така. Всичко е взаимосвързано. Пеперудите са много важен елемент от екосистемата и хранителните вериги. Ако пеперудите и насекомите започнат да изчезват, това предвещава беда по цялата хранителна верига.

Дейв: Те са много важни като екологичен индикатор, но ние не идваме тук в Странджа само за да спасим пеперудите.

Поп куиз. Кажете ни името на едно растение от Странджа?

Аня: Rhododendrum Ponticum (Странджанска зеленика). Това всъщност е много интересен случай. Зелениката е внесена във Великобритания като градинско растение. Но е избягала от градините и расте в горите, където причинява проблеми. У нас имаме доста програми за унищожаванети й. Това май не е най-доброто послание за читателите на вашата уеб страница?

Няма проблем. Читателите знаят, че е един и същи вид може да бъде инвазивен и опазван на различни места.

Аня: Така е. Ние се опитваме да се отървем от зелениките, но смешното нещо е, че туристите са влюбени в тях. Намират цветята им за неустоми. Наистина е забавно, че започваме да работим в район, където това растение е икона.

Как за пръв път открихте България и Странджа?

Дейв: Това се случи преди няколко години. Започнахме активно да търсим място в Европа, където можем да се занимаваме с нещо различно. Аня работи в областта на екологията, аз в маркетинга. Но това не са професии, на които бихме искали да посветим целия си живот. Искахме да започнем собствен бизнес и да направим нещо хубаво за околната среда. Нещо позитивно...

Аня: Да, и когато станем старци на люлеещи се столове...

Дейв: ...да погледнем назад и да видим, че сме постигнали нещо добро. Аня го прави и в момента. Аз работя за компания, която продава рулетки за витрини. Работата ми е да продавам онези неща, които продавачите спускат върху прозорците на магазините си вечер.

От ПВЦ?

Дейв: Не, не! Не е толкова лошо, основно стомана. Също и малко алуминий. Но аз всъщност съм учил бизнес икономика, а специализацията ми е управление на околната среда. Това въобще не е сферата, в която съм сега, така че бих искал да работя в област, където мога да използвам това, което съм научил. Така че започнахме активно да търсим място в Европа, където да започнем собствен бизнес. Скоро разбрахме, че туризмът е нещо подходящо за нас, защото по този начин можем да достигнем много хора. Трябваше обаче да си дадем сметка, че още сме много млади. Добре де, сравнително млади. Нямаме много пари. Това, малко или много, изключи Западна Европа от плановете ни...

Аня: А и какъв е смисълът? Тук - в Източна Европа - има толкова много, което да се опази, толкова природна красота...

Дейв: Така че погледнахме картата в интернет и открихме района на Странджа в България. Дойдохме тук и веднага се влюбихме...

Аня: Тогава разбрахме колко трудно е всъщност. Разполагаш с всички прекрасни описания от "Lonely Planet", но нямаш непосредствени впечатления. Не знаеш точно къде да отидеш и кого да попиташ. Просто трябваше да дойдем тук. Когато минеш с кола през парка изглежда, че всичко е гора и няма нищо друго. На морето можеш да правиш много неща, но когато дойдеш тук няма кой да ти покаже нещата, които си струва да видиш.

Дейв: Наистина, това е невероятна възможност. От гледна точка на опазването на природата, тук е запазено толкова много от това, което е важно. И е важно то да се съхрани. Но това е и бизнес възможност. Туризмът е развит на брега на морето, но не и около парка. Ние събрахме две и две и решихме, че Странджа е мястото, където ще започнем нашия еко-туристически бизнес догодина...

Купихте ли земя?

Дейв: Да, купихме един много малък парцел. В началото мислехме, че ние ще управляваме бизнеса оттам сами, но сега това вече не е толкова важно за нас. Дори е по-добре да развиваме местния потенциал като агенти.

Аня: Идеите ни още са в процес на развитие и ще претърпят още промени в течение на следващата година. Отначало мислехме да предлагаме всички услуги сами, защото не знаехме дали в парка се предлагат достатъчно добри условия за посещение. Ние самите сме щастливи да пренощуваме навсякъде, но това невинаги се отнася за всички. Засега сме решили да започнем в село Кондолово, което е разположено централно в парка. Първата ни амбиция е да построим една къща, изцяло от екологични материали (Аня показва планове на еднофамилно сдание от гредоред и сламени бали). В допълнение към къщата ще разполагаме с две номадски палатки – ние ги наричаме юрти. Вие знаете ли какво представляват те?

Известни са ни.

Аня: Идеята е да работим с местните хора и да предлагаме нещо различно. Хората ще идват в парка може би за десет дни или за две седмици и ще нощуват на различни места. Например могат да прекарат два дни в село Бръшлян, два дни в село Стоилово, една нощ в нашата юрта близо до село Кондолово, два дни на морския бряг – така ще могат да обиколят и да видят всичко. Естествено бихме могли да предлагаме всичко сами. Но това ще бъде ужасно много работа за нас, а и знаем, че по този начин парите няма да отиват където трябва – в местната икономика. По-добре да работим като туристически агенти за местните хора...

Значи ще организирате местните жители да предлагат тази туристическа услуга като пакет?

Аня: Да, така ще го продаваме. Ще организираме пътуването и нощувките като предлагаме и портфолио с най-различни атракции – разходки с магаре, археологически пътешествия, исторически посещения – например до местността Петрова нива (интервюиращия се размърдва неудобно). Искаме да се опитаме да свържем всички тези дейности така, че да осигурим и доходи за хората, чийто поминък е гледането на животни и земеделието. Ще предлагаме на нашите туристи местни продкути – като сирене, наденици или мед. Но през следващата година ще се концентрираме главно върху планирането и задачата ни е да се установим успешно тук и да научим български.

Значи планирате да останете тук?

Аня: Да, ще се преместим през месец април. Смятаме да наемем къща в село Изгрев. Ще говорим с местните жители, за да изградим нашето портфолио с услуги и ще направим уеб страница. Искаме хората да дойдат тук. Трябва по някакъв начин да разпрострем мълвата за това място, да създадем и малко новини за себе си. Когато започнахме да осъществяваме плановете си се свързахме с много от активните в Странджа НПО – Зелени Балкани, WWF и ЕСЕАТ (Европейският център за еко-и агро-туризъм). Проблемът е, че много от хората, с които искаме да се срещнем не говорят англиийски, а ние не знаем български. Това е особено важно, когато комуникираме с местните хора, но вече разпознаваме около 15 букви на български. Приятели, с които се запознахме тук дори ни дават безплатно уроци – по Скайп.

Дейв: (с лек акцент) Говорим малко български, да.

Смятате ли, че българските НПО-та и другите организации, с които се свързахте ви бяха от помощ?

Аня: Да, много ни помогнаха. Получихме писма на подкрепа от всички тях на български и английски. Това наистина ни помага, когато трябва да лобираме с някои от общините тук. Имаме писмо от администрацията на парка, които също ни подкрепят. В тази връзка се обърнахме даже и към кмета на Царево.

Наистина ли?

Аня: Да, направихме го. Наистина се нуждаем и от тяхната подкрепа. Но освен него се свързахме също с директора на екологичния инспекторат (РИОСВ) в Бургас. Той първи ни написа писмо, с което после отидохме и при неправителните организации. Тогава те разбраха, че ние сме сериозни.

Други опитват ли същото?

Дейв: Не, според нас не. Свързахме се с хора от други региони – например Родопите, но те не се занимават със същински екотуризъм.

Аня: Говорим с хора, които се опитват да строят къщи от слама като нас. В крайна сметка ще трябва да получим и необходимите разрешителни за това. Във Великобритания тази технология вече е възприета и се е утвърдила. А нашата идея е дори замазката да бъде екологична – ако напуснеш къщата след десет години тя ще се превърне просто в купчина органична маса и всичко ще бъде наред.

Нещо, което няма да се случи с нашите бетонни хотели.

Аня (смее се): Не.

Един много важен въпрос: Какво в България НЕ ВИ помага? Законодателството, отношението на хората, липсата на комуникация...?

Аня: Всички се радват на проекта ни. За първи път се сблъскахме със законодателството ви през миналия месец ноември. Сега всичко е в процес на изчакване, но това зависи от приемането на общия устройствен план на общината (разговорът ни се проведе в началото на октомври, бел. Горичка). Надяваме се, че през декември т.г. ще получим разрешение за нашия проект.

Дейв: Не смятам, че има някакъв фактор в България, който да ни пречи в особена степен. Напротив, целият ни опит тук досега е позитивен. Разбира се, трябва да добавя, че ние сме много решени и мотивирани. Работим върху това от няколко години и преминахме през известен брой фази, в които бяхме почти готови да се откажем. Тогава изглеждаше, че предизвикателствата са твърде големи и няма да можем да ги преодолеем. Но получихме и много помощ от хората. Особено през изминалата година. Ако все пак мога да перефразирам въпроса ви и да се попитам какво възприемаме като заплаха за нашите планове – може да се каже, че начинът, по който българите като цяло възприемат туризма и природата може да се окажат заплаха за нас в известна степен.

Какво имате предвид?

Дейв: Хората в България се опитват да експлоатират морското си крайбрежие максимално и да вземат от него каквото могат. Когато дойдохме тук за пръв път вече имаше доста хотели, а сега те са навсякъде, което просто разрушава пейзажа. От една страна пред България се разкрива огромната възможност да се превърне в зелената дестинация на Европа. От друга, всички неща, които се случват по крайбрежието са насочени срещу това.

Аня: Не трябва да забравяме също, че туризмът е възможност за много хора да спечелят малко допълнителни пари, а това, което се случва тук е по-скоро обратното – малко хора правят много пари. Това само по себе си не е лошо. Но би било хубаво да се позволи и на останалите хора да спечелят част от тези пари и да не се разрушава техния потенциал да го направят.

Тоест техният поминък?

Аня: Точно така. Вземете например местността Силистар. Това е едно невероятно място. В момента е напълно запазена – когато си там, наистина чувстваш, че си сам. Можеш да посетиш едно място, което е напълно диво и недокоснато. Но ако сложиш дори един хотел там...(свива рамене). За това и за нас ще бъде трудно да продаваме парка Странджа като едно такова недокоснато място, ако всеки път трябва да изрязвам хотелите от снимките с Photoshop. Искаме да покажем на потенциалните си клиенти един недокоснат пейзаж и ако те дойдат и видят, че това не е така, ще трябва да им връщаме парите...

Читателите на Горичка са добре запознати и начетени по повечето екологични въпроси и проблеми. Сайтът ни съществува от две години и е в постоянен процес на развитие. Хората, които ни подкрепят внасят много малки и полезни промени в личния си живот, за да се намали вредното ни въздействие върху околната среда. Сега, обаче, за много от нас е време да се обърнем към следващото предизвикателсто. Очевидно вие вече сте го направили. Освен да спазваме всички малки правила, които ни позволяват да бъдем отговорни към природата и честни към себе си, какъв друг съвет бихте дали на нашите читатели относно нещата, които те биха могли да направят?

Дейв: О, да. От много време и ние минаваме през същия процес. Преди 5-6 години бяхме изключително пристрастни към всакакви инициативи на екологична тематика и се опитвахме активно да спечелим за каузата и да превъзпитаме нашите приятели и роднини. Разделяйте боклуците, купувайте биологични продукти, не карайте колата си и такива неща. Открихме, че много хора намират това за дразнещо и спряхме. Сега просто правим нещата.

Аня: Да, просто го правим. Например винаги сервираме органичен мармалад. Така хората възприемат по-добре. Не им проповядваме. Те сами опитват за себе си. Усещат, че вкусът е по-добър.

Дейв: Тенденцията, която наблюдаваме по-специално в Англия е, че младите хора купуват твърде много неща. Купуват нови телефони и нови компютри. Дори взимат заеми, за да го направят, а това е абсурдно – една от моите колежки в работата вече фалира само от купуване на дрехи – тя е на 22 години!
 

Аня: И нищо от всичко това не носи щастие...

Дейв: Това, което разбираме все повече е, че воденето на по-прост живот с по-малко нужда от скъпи неща е по-обогатяващо. По-лесно е и се намалява екологичният отпечатък върху планетата.

Аня: Това и искаме да покажем на нашите туристи. Те често имат някакви предварителни идеи и концепции за нещата – за това какво може да се прави и какво е възможно. Например къщите от слама – хората си мислят, че те ще се запалят. Но ако посетят нашата къща ще могат да видят истинска сламена стена с остъклен прозорец и истинска тоалетна с компостиране. Това вече няма да бъде някакво абстрактно еко-нещо.

Дейв: В Странджа хората наистина живеят просто. Те се изхранват от земята, често нямат телевизор, излизат сред природата. Това са неща, от които хората могат да се поучат.

Аня: Смешното е, че много хора в България искат това, което имат хората в Западна Европа, а хората от Западна Европа желаят съвсем прост живот сред природата. Българите искат да имат нови телевизори и нови телефони, а в Англия хората седят пред новите си телевизори и се депресират.

Искате да кажете, че българите могат да научат европейците на прост живот?

Аня: Защо не? Имат какво да покажат. Хората в Странджа са много доволни от живота си и му се наслаждават. Чист въздух, пеперуди, правене на собствен хляб, собствен мармалад... Европейците искат парче от това.

Обаче статистическите проучвания всеки път показват, че българите са най-малко щастливите хора в Европа. Преструват ли се?

Аня: Българите не са щастливи? Тези проучвания грешат.

Дейв: Вижте, къде се самоубиват най-много хора. В Швейцария, където са най-богати.

Има ли нещо, с което читателите на Горичка могат да помогнат на вашия проект?

Дейв: Да разпространят мълвата.

Аня: Да, разпространете мълвата. Такава красива страна имате, с толкова природа и възможности за опазване й. Мислете за малките неща, например за пчелите, които изчезват в Британия, но живеят тук. Говорете с другите българи за всички съкровища, които притежавате и как можете да ги съхраните. Но аз съм сигурна, че вече го правите.
 



CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (2)

01.12.2008 :: 17:34 :: от v.tsikalova
#1
Re: Аня и Дейв
Aплаузи за идеята. Дерзайте! Дано и българите, местните жители да си вземат поука.Поздравления и добре дошли.
12.12.2008 :: 10:48 :: от anelia
#2
Re: Аня и Дейв
За това, което прочетох в статията - споделям напълно гледните точки на Аня и Дейв. Бих искала да се запозная с тях.
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg