Зеленчуци с идеални форми и гигантски размери, устойчиви на всякакви климатични условия, отгледани за нула време и с гени от животинския свят - това не са картини от полетата край Чернобил или измислици на писател фантаст, а реалността, която се опитва да се намърда в менюто ни. Само че докато ядрената авария беше следствие на грешка и пробив в системата, генно модифицираните храни са плод на упорита и дългогодишна работа на стотици специалисти, подкрепени финансово от гигантски биотехнологични фирми като щатския монополист в биотехнологиите "Монсанто".

Историята

Опитите в тази област датират от десетилетия. През деветдесетте години, когато започва консолидацията на земеделските и фармацевтичните фирми, се усъвършенстват и технологиите, произвеждащи ГМО. В лабораториите се раждат формули за нови видове царевица, соя, пшеница и още много култури, плод на високите технологии. За разлика от традиционните селекции, хай-тек културите представляват съчетание на гени от съвсем различни видове. Раждат се немислими до преди години кръстоски, като целта е да се постигне максимална ефективност в земеделието. Благодарение на изкуствено променения генотип се получават растения, устойчиви на суша, на хербициди и пестициди. Опитите не се ограничават в растителния свят, появяват се риби, които растат много по-бързо, отколкото събратята им с традиционни гени, а също и крави, които дават повече мляко например.

Европа

От години в европейските страни се води дебат за ползата и вредата от генно модифицираните растения и храни (ГМХ). Старият континент е един от последните островчета в света, където тези култури са сравнително ограничени със закони. За сметка на това в САЩ няма сериозни колебания по въпроса и огромен процент от храните на пазара съдържат или изцяло са съставени от ГМО.

Миналия месец в „Индипендънт” съобщи за две тайни срещи на европейските лидери, в които се е дискутирало как по-бързо и масово да бъдат лансирани ГМХ в страните от съюза. Става ясно, че в излъскването на имиджа им ще се включат големите селскостопански производители и разбира се фирмите-монополисти на биотехнологичния пазар.
 

Защо точно сега

Смущаващото в новината е, че срещата е проведена тайно и че премиерите на ключови държави лобират активно за бързото лансиране на тези храни, едва ли не с цената на всичко. Можем да очакваме масови пи ар кампании, които да атакуват потребителя с послания, разкриващи генното инженерство с човешко лице.

Според много експерти, това е неизбежен процес, заради изчерпването на природните ресурси и финансовата криза, което се отразява негативно върху цените на храните. Постоянното им повишаване рано или късно ще принуди Европа да допусне в чиниите си генно модифицирани продукти. Нарастващото потребление на биогорива изисква все повече и повече площи с насаждения, които в крайна сметка почти 90% са генно модифицирани.

Така кръгът се затваря, Евросъюзът стимулира земеделието, захранващо производство на биогорива, същевременно фермерите страдат от липса на достатъчно площи и ресурси, които да обслужват едновременно индустрията с биогоривата и хранителната промишленост, а през това време цените на храните и фуражите нарастват.
 

България
България не остава в страни от въпроса - през 1999 г. още преди страната да влезе е Евросъюза и преди законово да е регламентирано GMO-то, са засадени хиляди декари генно модифицирана царевица, като според Министерството на земеделието, "количеството им намалява всяка година". В момента вече в страната действат разпоредби, които регулират и ограничават ГМК, но по никакъв начин не предполагат реален контрол върху етикетирането на вносните и родни продукти, както и на фуража за животните. С една дума, законът като цяло ограничава, но както в много случаи, вратичките му са широко отворени и на пазара ни се откриват много продукти, които са изцяло или частично направени от ГМО.

След множество проверки на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве става ясно, че редовно си похапваме сосове, шоколади, царевични изделия, тестени закуски и сладкиши с генно модифицирани съставки. Все неща, които за неотменима част от дневното меню на българина, и са на една ръка разстояние от всяко дете.

Големите производители на ГМХ и ГМР отдавна имат апетити към България - новоприета членка в Евросъюза с все още недоизградена законова база, където някои неща минават безнаказано и незабелязано, а други се прокрадват през дупките на закона. Точно в началото на ноември в интернет изтече информация, че швейцарската фирма „Синджента” е сключила договор за придобиване на българската „Агростар”, която се занимава с внос и дистрибуция на препарати за обработка и семена. Преди няколко години "Синджента" беше разследвана от Европейската комисия за незаконен внос на ГМО-царевица в държави от съюза.

За
Според защитниците на ГМХ, главно от научните кръгове, работещи за големите биотехнологични фирми и от правителствени представители, новите технологии ще нахранят милионите гладуващи в Третия свят и ще спестят на селските стопани куп традиционни проблеми, както и време. Храните ще са обогатени с необичайно много полезни елементи, които вместо в цял набор плодове и зеленчуци, ще се поберат в един--два продукта и освен това ще се подобрят вкусовите им качества. Както се казва – бързо, лесно и вкусно.
 

Против

Безплатен обяд няма. В пряк и преносен смисъл. Един от основните проблеми е, че няма достатъчно на брой подробни изследвания, проведени от независими източници, които да разглеждат влиянието на ГМО върху здравето на човека, екологичното равновесие, финансовия пазар на храните и развитието на селското стопанство в по-бедните райони по света.
 

И все пак вече има доста изследвания, свързващи тези храни с множество алергии и болести, не само за тези, които ги консумират, но и за хората, които обработват засетите площи. Теорията за края на глада се пропуква по шевовете, тъй като не е ясно с какви пари бедните фермери ще си купуват по-скъпите посеви и задължителните към тях химикали, които са монопол на няколко фирми в света.

Срещу генните мутанти се обявяват много учени от Европа, САЩ и Япония, сред тях и бащата на молекулярната биология Ъруин Чаргеф (Erwin Chargaff). Много общини, големи ферми и селскостопански райони се обединяват срещу нашествието на културите-мутанти и се обявяват за зони, свободни от ГМХ http://www.gmo-free-regions.org/.

Изследване, поръчано от Грийнпийс, показва, че мишки хранени 90 дни с генно модифицирани култури, влошават рязко здравето си, а пробите от черния дроб и бъбреците сочат повишено ниво на токсично натравяне.

Един куриоз от 1999 г. - тогава през месец декември информационната агенция Associated Press пуска новината, че кетъринг фирмата, обслужваща кафенетата в централата на Монсанто край Лондон, забранява предлагането на генно модифицирани продукти на служителите на фирмата. Това разбира се е малък пробив в имиджа на фирмата, който бързо е запушен с изявление, че забраната е несъстоятелна и служителите й нямат нищо против да похапват генни мутанти.

За почвата и културите

Почва, на която е отглеждана генно модифицирана култура, остава замърсена от тях и поставя в зависимост селските стопани. Поради лесното и неконтролируемо разпространение от вятъра, насекомите и животните, под заплаха е цялото екологично равновесие в районите, където се отглеждат ГМХ. В този смисъл отглеждането на ГМХ е бомба с часовников механизъм, която вече гръмна в Аржентина - там вид соя- мутант разруши еко-равновесието на огромни площи.

Растенията замърсяват съседните полета с полените си, те биват разнасяни от птици и насекоми, следи от тях се откриват и в най-отдалечените райони, раждат се бурени и растения с необикновени свойства и издръжливост. Употребата на пестициди и хербициди в никакъв случай не намалява, а напротив - етикетът на тези химикали започва да се променя масово, пръска се и се тори задължително само с продукти на въпросните биотехнологични фирми, които държат правата над хай-тек културите.

Днес се опитваме с цената на много средства да заличим ефекта от някои "гениални открития". Почвата, въздухът и водата са замърсени от "невероятните" постижения на химическата индустрия. Пазим децата си от неустоимите пакетирани лакомства и се опитваме да избираме природосъобразен начин на живот, поне там, където е останала все още природа. Само че какво откриваме, докато се опитваме. Възможно е вече да сме в мутирала „натурална” среда и да си купуваме домати с животински гени, с необикновени качества и с неясни последствия върху здравето ни, макар и да са от градината на милата баба от сегията в някое планинско село.

Редно е най-малкото да имаме избор и достъп до информация, независимо дали ГМО са вредни или не, дали ни харесват на вкус и цвят. Развитието на световната селскостопанска промишленост и действията на правителствено ниво обаче не оставят много съмнения. Нищо чудно след години да се окаже, че ще влагаме средства в развитието на технологии, които трябва да прочистят почвата, водата и въздуха от въпросните генни мутанти.