Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики /
19.01.2009

Обучението на един неохотен бизнесмен

от gorichka.bg :: Коментари (1) :: (8878 прочитания)

Продължаваме поредицата с избрани моменти от култовата книга "Пусни народа ми да кара сърф" на създателя на Patagonia Ивон Шуинар

Винаги съм избягвал да мисля за себе си като за бизнесмен. Бях катерач, сърфист, каякар, скиор и ковач. Просто ни беше приятно да правим добри джаджи и функционални дрехи, такива каквито ние и нашите приятели искахме. Единствените ни лични активи с Малинда бяха един очукан бус Форд и една тежко ипотекирана и обект на предстоящо събаряне колиба на плажа. Сега имахме една финансирана от заеми компания, в която служителите и техните семейства разчитаха на нас да успеем.

Кой казва, че костюмът и вратовръзката те правят по-добър работник? Един каякар, сърфист, каскадьор и монтажист за холивудския продуцент Боб Макдугъл на бюрото си. 1995 г., Рик Риджуей

 

След като обмислихме отговорностите и финансовите си задължения, един ден ми хрумна, че все пак аз съм бизнесмен и вероятно ще бъда такъв още дълго време. Беше също ясно, че за да оцелеем в тази игра, трябва да станем сериозни. Знаех, че никога няма да съм щастлив, ако играя по нормалните правила на бизнеса. Исках да се дистанцирам възможно най-много от тези костюмирани трупове с нездрав цвят на лицето, които виждах по рекламите в самолетните списания. Ако трябва да бъда бизнесмен, щях да го направя по свой собствен начин.

Една от любимите ми поговорки за предприемачеството е: Ако искаш да разбереш предприемача, изучавай малолетния престъпник. Той казва с действията си: “Това е тъпо. Аз ще правя нещо свое.” Тъй като никога не съм искал да бъда бизнесмен, имах нужда от няколко добри причини да бъда такъв. И най-вече, не исках да се променям, дори и ако трябваше да станем сериозни: Работата трябва да бъде приятна всеки един ден. Всички ние трябваше да идваме на работа в крак с промените и да взимаме по две стъпала наведнъж. Всички ние имахме нужда да бъдем заобиколени от приятели, които могат да носят каквито си искат дрехи, дори да бъдат боси. Всички ние имахме нужда от гъвкаво работно време, за да караме сърф, когато излязат добри вълни, или да се пускаме по ронливия сняг след голяма снежна буря, или да си останем вкъщи и да се грижим за болното си дете. Имахме нужда да заличим тази разлика между работа, игра и семейство.

Разчупването на правилата и създаването на моя собствена система на работа е онази творческа част от управлението, която особено много ме удовлетворява. Но аз не скачам в дълбокото преди да си напиша домашното.

Например през 1978 г. публикувах една книга за техниките на катерене по лед, чието написване ми отне дванайсет години, защото трябваше да пътувам, катеря и изучавам снежното и ледено катерене във всяка страна, където се практикува сериозно алпийско катерене в опит да изляза с унифицирана техника за книгата си “Ледено катерене”.

 

Демонстрация на френската техника pilot ramasse. В годините, докато работех по книгата "Ледено катерене", преподавах техники за катерене по сняг и лед заради необходимостта от доходи, но и защото смятах, че най-добрият начин да се научиш да представяш един занаят е да се опиташ да го преподаваш. С всеки урок успявах да описвам техниките с по-малко думи. Рей Конклин

 

В увода написах:

 До 1970 г. страните, в които се практикува снежно и ледено катерене, се деляха на тези, които използват само техниките за катерене с котки на цяло стъпало и тези, които катерят на предните зъби. И двете катерачни школи бяха еднакво напреднали, но никоя страна нямаше желание да признае достойнствата на другата. Възможно е да катериш само с една техника – както все още правят много хора -  но това не е най-ефикасният начин, нито пък е особено интересно преживяване. То е като да знаеш само един танц. Когато музиката се смени, продължаваш да танцуваш, но не съвсем в ритъм. Ето че, както обикновено става с тези неща, истината се оказва точно по средата. Сега най-добрите катерачи познават и прилагат и двата метода на катерене с котки. 

Направих същото и когато започнах да търся информация за бизнеса. През следващите няколко години прочетох всички книги за бизнес в търсене на философия, която би работила за нас. Особено се интересувах от книгите за японските и скандинавските стилове на управление, защото знаех, че американският начин да правиш бизнес е само един от многото възможни пътища.



Източник: из "Пусни народа ми да кара сърф" на Ивон Шуинар, издават Горичка и Сиела, цена 14 лв.

Фото галерия

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (1)

20.01.2009 :: 10:08 :: от SunSearcher
#1
Re: Обучението на един неохотен бизнесмен
Екстра, къде е формуляра за кандидатстване :) ?
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg