Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики / Боклук и рециклиране /
26.05.2008

Индустрия на бъдещето

от Силвия Тулева :: Коментари (3) :: (6967 прочитания)

Рециклиращата индустрия преработва над 600 млн. тона отпадъци годишно и  генерира приходи на стойност 160 млрд. долара.
Статията е публикувана в списание Мениджър.

Живеем в наистина удивителни времена. Популярният лозунг Reduce, Reuse, Recycle все повече се превръща в слоган на мащабната икономическа трансформация в използването на природните ресурси. Зад идеята за устойчиво екологично развитие вече стоят не само идеализмът и моралните ценности, а и фундаменталните движещи фактори на съвременния свят – пазарните интереси и финансовата печалба.

Причина за тази историческа промяна е безпрецедентният материален просперитет на човечеството през последните 50 години. Сега, на фона на високото потребление в богатите страни, стотици милиони хора в развиващите се държави влизат в редовете на световната консуматорска класа. Те започват да купуват неща, които техните предци никога не са можели да си позволят – от телешко месо за вечеря до автомобили и плазмени телевизори.

Това очевидно изисква нарастващо количество материални ресурси, включително храна, енергия и сурови материали. Проблемът е в това, че ненаситният потребителски глад на човечеството се сблъсква с ограничените природни ресурси. По дефиниция количеството на минералите в земната кора е крайно число, т.е. те са изчерпаеми и техният добив е еднократен акт. Ако темповете, с които човечеството изразходва ресурсите на планетата, се запазят, краят на някои от тях може би вече е съвсем близо. Италианският химик Уго Барди изследва световния добив на 57 минерала и стига до извода, че добивът на 11 от тях вече е достигнал своя пик и ще започне да намалява поради изчерпването на най-богатите и достъпни находища. Сред тези вещества са живакът, оловото, кадмият, телурият, калият, фосфатите, талият, селенът, цирконият, реният и галият. Голяма част от останалите минерали също ще достигнат своя пик в близко бъдеще и техният добив ще започне постепенно да спада.

Според немския изследовател Армин Релър медта ще бъде изчерпана след период между 38 и 61 години, цинкът - след 34 до 46 години, златото - след 36-45 години, калаят – след 17-40 години, оловото – след 8-42 години, а уранът – след 19 до 59 години. Сред малкото добри новини е прогнозата, че алуминият ще стигне за още 500-1000 години. Най-добрата новина обаче е, че споменатите мрачни прогнози не включват в сметките рециклирането и намаляването на т.нар. ресурсен интензитет (количеството материали, влагани в продуктите и услугите).

Като цяло рециклирането изисква по-голяма първоначална инвестиция, защото очевидно е по-евтино да изхвърлиш нещо, вместо да го преработиш. Повторната употреба обаче е много по-изгодна в икономически смисъл, защото съкращава разхищаването на ценни ресурси и осигурява по-евтини материали в сравнение с извличането им от природата, по-нисък разход на енергия, както и не на последно място – намалени щети върху природата. Чистата и ненакърнена природа е безценен икономически актив, защото осигурява например здравословни условия на живот, добри условия за развитие на туризъм и висока стойност на недвижимите имоти. Към всичко това трябва да добавим и прекия икономически ефект от рециклирането. Според данни на американската федерална агенция за опазване на околната среда EPA рециклирането на еднакво количество отпадъци създава шест пъти по-голяма икономическа активност в сравнение с изхвърлянето им в сметище.

Повторната преработка на материалите играе сериозна роля в световната икономика. Според химика Армин Релър днес рециклирането осигурява 72% от световното производство на олово, както и 49% от алуминия, 43% от златото, 35% от никела, 26% от калая, 25% от хрома, както и 16% от среброто. Към това по данни на организацията BIR (The Bureau of International Recycling) трябва да добавим и 45% от стоманата, както и 40% от медта. Дори при тези сериозни нива на преработка е очевидно, че индустрията за рециклиране има огромен потенциал за развитие.

Преди всичко поради споменатите тенденции в добива и потреблението дългосрочно все по-голям дял от минералното богатство на планетата ще бъде въплътено в продуктите и отпадъците вместо в рудните находища. Най-очевидният пример за това са нарастващите количества „електронни отпадъци”. Всяка година само в САЩ от употреба излизат между 14 и 20 млн. персонални компютъра, като над 10 млн. от тях се озовават директно на сметищата. Тези купища от изхвърлени машини съдържат над 135 хил. тона ценни материали, включително олово, злато и мед. Тяхното рециклиране не само предотвратява замърсяването на природата с токсични отпадъци, но и осигурява добри възможности за печалба. Ценните метали в сметищата са в значително по-чиста форма, отколкото в природата и поради това техният добив е изключително рентабилен. Например за извличането на 1 тон мед трябва да бъдат добити, транспортирани и преработени около 1000 тона скали. За същото количество ценен метал са необходими едва 14 тона старо електронно оборудване.

Допълнителна екологична и финансова изгода идва от сравнително ниския разход на енергия при рециклирането. Например за добива на алуминий от скрап се изразходва едва 5% от енергията, необходима за извличане и преработка на алуминиева руда. По същата логика рециклирането на хартия не само спасява гори от изсичане, но и спестява 64% от необходимата енергия в производствения процес.

Един от най-интересните примери за прехода от традиционен рудодобив към рециклиране е Noranda, една от най-големите минни компании в Канада. В средата на 80-те години тя проучва възможностите производството й да стане по-доходно. Направените тогава проучвания показват, че от компютрите и електронната техника могат да бъдат извлечени поне два пъти повече метали, отколкото от рудите. В резултат Noranda започва да обработва малки количества електронни отпадъци още през 1984 г. През 1999 г. вече е най-голямата компания в Северна Америка, която се занимава с рециклиране на електронен боклук и разполага с над 300 доставчика от 18 страни. Noranda е сключила договори за доставка на остаряла техника с компании като Hewlett-Packard, които й осигуряват месечно по 1400 тона стари компютри и устройства.

Технологичните компании вече не само имат програми за рециклиране, но и използват повторно голяма част от компонентите на продуктите. „Синият гигант” IBM например поддържа десетина преработващи предприятия по света, като по този начин успява да рециклира над 90% от върнатата от клиентите техника. В началото на 2007 г. японският производител Canon пусна на пазара нов принтер, направен от 83% преработени части. От компанията твърдят, че използват повторно впечатляващите 89% от върнатата от клиентите техника.

Една от най-големите американски технологични компании - 3М, дава добър пример за това как бизнесът може да печели от собствения си боклук. През 2003 г. 3М прибира в касата си 20 млн. долара само от това, че продава на други компании повече от 300 хил. тона от собствените си отпадъци – хартия, метали, пластмаса, химикали. Компанията спестява още няколко милиона чрез рециклирането на други 120 хил. тона отпадъци в продуктите си. Интересното във всички посочени примери е, че те не са продиктувани от идеализъм или от грижа за природата, а от възможностите за добра печалба.

Друго доказателство за това, че рециклирането е безотказен източник на пари, е американският производител на облекла Patagonia, чиито продажби за миналата година са на стойност 275 млн. долара. Основните суровини, използвани от компанията, са пластмасови бутилки от безалкохолни напитки, старо бельо и дрехи от полиестер. Този бизнес, създаден от катерача, сърфист, каякар, пътешественик и предприемач Ивон Шуинар, превръща синтетичните отпадъци в качествени високотехнологични спортни дрехи. Амбициозната цел на Patagonia е до 2010 г. всички дрехи на компанията да бъдат произвеждани от рециклирани материали.

Един от най-вдъхновяващите примери за бизнес потенциала на рециклирането е историята на Жанг Йин – една от най-богатите жени в Китай и в света. „Изхвърлената хартия е като гора. Може да се рециклира поколения наред“ - вслушвайки се в тези думи, през 1990 г. Жанг заедно със съпруга си създава в Хонконг компанията за събиране и обработка на хартиени отпадъци. Фирмата на Жанг Nine Dragons Paper събира отпадъчна хартия от САЩ и Европа и я транспортира с кораби до Китай, където отпадъците се рециклират в опаковъчен картон. Направените от него кутии с печат Made in China пътуват обратно през океана към западните потребители със своя товар от играчки, електротехника или мебели. Когато кашоните бъдат освободени от съдържанието си, те отиват за рециклиране, цикълът се затваря и Nine Dragons Paper добавя още няколко милиона в банковата си сметка. Този гениален бизнес е възможно най-близо до определението машина за пари. Затова не е изненада, че след първоначалната инвестиция от 3800 долара в момента пазарната капитализация на Nine Dragons Paper е около 3,5 млрд. долара. В момента компанията е най-големият производител на хартия в Китай, а наскоро списание Forbes провъзгласи Жанг Йин за най-богатата жена в света, изкарала сама парите си.

Ценни суровини може да бъдат открити не само в боклука, а и на най-неочаквани места, например в прахта по улиците. Геологът от Университета на Кардиф (Великобритания) Хейзъл Причард твърди, че всяка година по улиците и магистралите се разпръскват тонове платина. Платината е важен компонент от катализаторите на автомобилите и поради това заедно с отработените газове през ауспусите излизат и микроскопични частици платина, които постепенно се наслагват в прахта. Според Причард концентрацията на платина на някои места е достатъчно голяма, за да превърне рециклирането на уличната прах в  рентабилно начинание.

Ако тази идея изглежда налудничава на пръв поглед, си струва да си припомним, че платината е най-редкият сред ценните метали. Годишният добив е в размер на едва около 130 тона, а за производството на 1 унция (31,1 грама) чиста платина е необходимо да се преработят 10 тона руда и 5-месечен процес на обработка. Наскоро цената на платината постигна нов исторически рекорд от 1550 долара на трой унция.

Въглеродният двуокис вероятно е най-често споменаваното газообразно вещество, макар и в негативна светлина – като един от парниковите газове, причиняващи глобалната промяна в климата. Именно този газ е ключовият ресурс, който американската компания Novomer използва за производството на напълно биоразградима висококачествена пластмаса. Използването на отпадъчен СО2 изглежда като успешен двоен удар. По този начин компанията Novomer, която е създадена от американския университет Корнел, заобикаля използването на скъпия петрол, който е традиционният ресурс за производство на пластмаси. При това според президента на компанията Чарлз Хамилтън едва ли може да се намери по-евтина суровина от въглеродния диоксид, тъй като, притиснати от екологичните регулации, компаниите си плащат, за да се отърват от него. Засега от Novomer използват СО2, който се доставя с цистерни, но за в бъдеще планират изграждането на инсталации в близост до източника - например завод за цимент или ТЕЦ на въглища.

Органичните отпадъци също е възможно да бъдат превърнати в източник на финансова печалба. Ярък пример за това е американската компания TerraCycle. Нейният създател и изпълнителен директор Том Заки си е поставил за цел да промени органичното земеделие, като продава евтина биологична тор. Производствените мощности на TerraCycle се състоят от червени калифорнийски червеи, които се хранят с органични отпадъци и по естествен начин ги преработват в пълноценна и висококачествена тор - основния продукт на компанията. Произведената от TerraCycle органична тор се предлага в някои от най-големите търговски вериги в САЩ като Wal-Mart и Home Depot, като цената й обикновено е с няколко цента по-ниска от тази на изкуствените торове. Гениалната идея на Том Заки да предлага на потребителите техния собствен боклук в преработен вид е безценна. В годината на създаването си - 2005, TerraCycle осъществява продажби за 461 хил. долара, а през 2006 г. продава тор на стойност 2,5 млн. долара. Един чудесен пример за успешен екобизнес, особено ако имаме предвид, че всичко започва от един проект, който 19-годишният Заки представя на ученически конкурс.

Интересното в случая е, че подобна идея вече е осъществена и в България.  През 2001 г. инж. Цонка Празова и Йордан Кавръков създават екоферма за производство на биотор (лумбрикал) чрез червеи в с. Костиево, близо до Пловдив. Капацитетът на фермата в момента е 1,600 млн. литра тор на година. Освен чрез използване на червеи органичните отпадъци могат да се превърнат в тор и чрез компостиране. У нас промишленото компостиране е все още в зародиш, но световната практика показва, че това е един доходен и устойчив бизнес, а органичният боклук е евтин и възобновяем ресурс.

Все повече български компании обръщат поглед и към различни безотпадни технологии. В много случаи това е свързано със сериозни инвестиции, но пък е гаранция за конкурентно предимство и добри печалби. Един подобен пример за българска фирма с ясен поглед към бъдещето е „Фазерлес”. През 2005 г. силистренската компания, произвеждаща плочи от дървесни влакна (фазер), изгражда инсталация за оползотворяване на дървени отпадъци, в която са инвестирани почти 2 млн. лева. Предвижданията са тези средства да се възстановят за около 3 години вследствие на икономии на близо 6 хил. тона мазут годишно. В резултат на тези инвестиции през 2006 г. са преработени 12 хил. тона дървени отпадъци, а през 2007 г. количеството е два пъти по-голямо. В момента „Фазерлес” може да се похвали с безотпадна технология, като ефективно преработва не само своите, но и отпадъците на дървопреработващите фирми от региона.

Всички данни сочат, че повторното използване на материалите е част от бъдещето на световната икономика. По данни на BIR (Bureau of International Recycling) световната рециклираща индустрия преработва над 600 млн. тона отпадъци годишно, генерирайки приходи на стойност 160 млрд. долара. Тези числа със сигурност ще растат със стабилни темпове в обозримото бъдеще. Причината за това е дългосрочната тенденция за поскъпване, породена от нарастващото потребление и изчерпващите се природни запаси от суровини в глобален мащаб. Според UNCTAD (United Nations Conference on Trade and Development) от 2002 г. насам цените на металите и минералите са нараснали с 265%, като тази тенденция ще се запази в средносрочен и дългосрочен план поради очаквания растеж на развиващите се икономики, особено в Азия.

CC Лиценз: Признание - Некомерсиално - Без производни произведения

Назад | Горе

Коментари (3)

27.06.2008 :: 17:11 :: от earth's friend
#1
Re: Индустрия на бъдещето
Енергиен клас А+ пести енергия и пари и щади околната среда, тъй като използва 25% по-малко ток от обикновените модели от клас А.

07.09.2008 :: 11:35 :: от Paola
#2
Re: Индустрия на бъдещето
Dano tazi ferma v Kostievo da e edna ot mnogoto za v budeste.
07.09.2008 :: 11:35 :: от Paola
#3
Re: Индустрия на бъдещето
Dano tazi ferma v Kostievo da e edna ot mnogoto za v budeste.
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg