Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Чупещи новини /
16.05.2008 :: Източник: kapital.bg

Коментар на Капитал: Деграленът и има ли той почва у нас

Коментари (5) :: (3495 прочитания)
Борислав Кандов от вестник Капитал е публикувал онлайн много подробно описание на дегралена направено от читател, обозначил се като М. Георгиев.

Деграленът се разгражда на два етапа:

1-вият етап е чисто химически, под действието на кислорода от въздуха и слънчевата светлина. Помага им вятъра, който причинява механични колебания в торбичките. В резултат дългите полимерни молекули се накъсват на по-малки парчета;


2-рия етап е биологичен. При него микробите се хранят с по-малките молекули, отделяйки въглероден двуокис, вода и биомаса.

Обърнете внимание, че условията в двата етапа съвпадат с обичайните условия на изхвърлените неправилно торбички в природата. Торбичките, разнесени от вятъра или изхвърлени през прозорците не се заравят веднага в пръста. Те престояват между 5 и 10 месеца средно на повърхността, а понякога и много повече.

Правилно изхвърлените, попаднали в сметище торбички, заровени на дълбоко, не се разграждат в отсъствието на кислород. Това е предимство, а не недостатък. Разграждането в отсъствието на кислород се нарича анаеробно разграждане и то винаги е съпроводено с отделянето на метан. Метана има 26 пъти по-голям парников ефект + разрушаващ ефект за озоновия слой. В България, както и целия ЕС има изискване за намаляване на депонираните биоразградимите отпадъци.

Интелигентността на дегралена идва от следното поведение:
- ако попадне на депо за отпадъци и бъде затрупан, той се държи като не-биоразградим (както е изискването на ЕС)
- ако попадне в природата, както е по снимките на всички статии свързани с торбичките, той се държи като биоразградим;
- ако попадне в жълтите кофи за рециклиране, той се държи като рециклируем полиетилен. В действителност, той влошава UV стабилността на рециклирания полиетилен, но от рециклиран полиетилен (при това, от битов отпадък) и без това не се произвеждат UV-стабилизирани продукти.

Експериментите, които съм виждал с оксо-разградими торбички, обикновено са с поставянето на торбичката на открито, например телена ограда и закрепването и с допълнителна мрежа.

В условията на закрито помещение, е необходимо много по-дълго време за разграждане. Опитът ни сочи, че за една година при правилно съхранение механичната здравина намалява с 7% -12%, което е границата на използваемост за торбичките.

P.S. По отношение на съставът на дегралена:
Състои се от два основни компонента: полиолеифин и TDPA.

В последните години, полиолефинът в основата на дегралена се произвежда от отпаден природен газ, а не от петрол. Всички сме виждали по телевизията как при петролните рафинерии в по-топлите места има комини от които излиза голям огън. Тези огньове осветяват целия Персийки залив и вкарват в атмосферата огромни количества парникови газове. Този природен газ е не-транспортируем на големи разстояния, а в топлите страни нямат нужда да се отопляват с него. След 2000 г. няколко фирми направиха заводи за полиолефини базирани на този отпаден газ.

Другата съставка на дегралена е ТДПА. Тя е разработена от канадска фирма и в основата и е същият атом, който е в основата на витамин B12. Това е и причината дегрален да има сертификати за контакт с хранителни продукти, както по US стандарт, така и по EU стандарт.
По света, (а скоро вероятно и в България) има конкурентни на дегрален материали, които имат друга химическа формула, не винаги напълно безвредна.


Вижте и следете и найлоновия експеримент на вестник Капитал.



Фото галерия

Назад | Горе

Коментари (5)

16.05.2008 :: 12:42 :: от nedij
#1
Re: Коментар на Капитал: Деграленът и има ли почва у нас
мога само да се възхищавам на умението на хора/предимно умните глави/ които при измислянето на дадено решение на проблем създават още няколко проблема - невероятно!!
и всичкото това вместо торбичка от плат ...
прочие в цялата Европа с изключение на нашата страна и предполагам на още 1,2 кандидат членки се използват максимално ефективно отпадъците като цяло - разбирайте и лошия метан, отделян при гниенето, се превръща в ток и топлина и т.н.
дори ние, като живеещи на място където има всичко и е лесно достъпно вече се замисляме и не си позволяваме да изгаряме, камо ли да изхвърляме метана!
а в-к Капитал може да си направи притурка Еко Капитал.
:)
18.05.2008 :: 08:38 :: от Whiskey
#2
Re: Коментар на Капитал: Деграленът и има ли той почва у нас
А може ли някой да коментира за новите 9 автобуса, които били на 100% метан? http://www.kamioni.bg/76/article/92/devet_metanovi_avtobusa_po_linija_No9_v_sofija.html
Ако наистина е толкова вреден, защо все повече и повече производители почват да прилагат метанови хибриди, твърдейки, че са доста по-екологични и не отделят въглероден диоксид, а пък са 26 пъти по-опасни от него? Защо никой не обръща внимание на това, а се преминава масово към метан?
19.05.2008 :: 10:23 :: от nedij
#3
Re: Коментар на Капитал: Деграленът и има ли той почва у нас
здравей Whiskey,
доколкото знам, фирма Тедом се занимава изключително с двигатели работещи на метан, пропан, бутан. сметищните газове са с високо съдържание на метан /40-60%/, останалото е СО2 и други, газовете от водопречиствателни станции са с по-високо съдържание на метан/65%/, като останалото съдържимо е почти същото. метан се съдържа в подобно количество и в газове от въглищни мини. изпускането на газове съдържащи метан в атмосферата се санкционира и заради това новите сметища, направени със средства от "Сапард"/дано не се бъркам/ имат система от тръби за събиране на тези сметищни газове и съхраняването им. газовите двигатели, използвани в автобуси, камиони и генератори/когенератори/ могат да работят, с малки технмологични изменения по тях, със различни горива - природен газ, пропан, биогаз, пиролизни газове/от дървени и растителни отпадъци/. горивата съдържат различно количество метан, етан, пропан, бутан и др., като съответно всяко гориво има специфично метаново число, определящо неговата енергийност и последващи консумация на въздух/кислород/ за нормален горивен процес, а емисиите садържат съответно значително по-ниски съдържания на СО2 и азотни окиси, като е препоръчително да се използват по ниско енергийни горива/биогаз, нискоенергиен природен газ/ с оглед по-високата им ефективност в сравнение с по-високо енергийните/природен газ/, пиролизните газове са въглеводородни/НС/ и са най-ниско енергийни.
трудностите при използването на подобни горива са от различно техническо същество, което съответно води и до по-висока себестойност на двигателите, в сравнение с дизеловите и бензинови такива.
надявам се да започнат да внасят и камиони за боклук с газови двигатели, още повече, че горивата им идват от сметищата, ... или с хибридни двигатели/ток/.
19.05.2008 :: 22:57 :: от Василена
#4
Re: Коментар на Капитал: Деграленът и има ли той почва у нас
Точно това му е хубавото на метана като гориво - че може да се добива от боклук, а не само от растения, които иначе биха служили за храна, както е примерно с етанола или биодизела.
Питайте общината в София защо не се интересува от офертите, с които я ухажват от години скандинавски фирми, предлагащи изграждане на именно такъв завод за преработка на боклука.
21.05.2008 :: 18:53 :: от solexs
#5
Re: Коментар на Капитал: Деграленът и има ли той почва у нас
В магазините на М-ТЕЛ в цяла България от вчера вече се предоставят на клиентите само деграленови торбички, с разяснителен надпис относно този материал :)
А най-отдолу пише : Да запазим природата на България чиста!
Много са cool :)))
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg