Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики / Бизнес /
10.01.2009

Философия на финансовото управление

от gorichka.bg :: Коментари (1) :: (7718 прочитания)

Откъс от книгата "Пусни народа ми да кара сърф" на Ивон Шуинар, създател на Patagonia. Книгата е издадена от Горичка и Сиела.

В Горичка отдавна искаме да ви представим избрани откъси от книгите, които издаваме и които харесваме. В контекста на финансовата криза избираме да започнем с погледа на един "неохотен", но страшно успешен бизнесмен и неговата гледна точка за финансите.

 

 

"В мисията на нашата компания не се казва нищо за реализиране на печалба. Всъщност двамата с Малинда смятаме, че когато теглим чертата в края на годината, най-важно е извършеното от нашия бизнес добро. Но за да остане в бизнеса и да осъществява всички други свои цели, една компания трябва да бъде печеливша, и ние гледаме на печалбата като на вот на доверие, т.е. че нашите клиенти одобряват това, което правим.

Третата част от мисията ни - “използвай бизнеса, за да вдъхновяваш и осъществяваш решения на екологичната криза”, директно ни вменява отговорността на лидери. Ако искаме да предвождаме корпоративна Америка с примера си, трябва да бъдем печеливш бизнес. Никоя компания няма да ни уважава, колкото и дарения да раздаваме или колкото и да пише за нас в медиите, че сме една от “100 най-добри компании”, ако не сме печеливш бизнес. Няма проблем да си ексцентричен, стига да си богат. Иначе си просто луд.

В “Патагония” реализирането на печалба не е целта, защото зен учителят би казал, че печалбата идва тогава, “когато правиш всичко според правилата.” В нашата компания финансите са нещо много повече от управление на парите. Това е най-напред изкуството на лидерството чрез баланс между традиционните финансови подходи в бизнес, който е всичко друго, но не и традиционен. В много компании опашката (финансите) върти кучето (корпоративните решения). Ние се стремим към баланс между финансирането на екологичните дейности с желанието да продължим да сме в бизнеса през следващите сто години.

Във философията ни не се казва, че финансите са коренът на целия бизнес. По-скоро те допълват другите сегменти на компанията. Приемаме, че печалбите ни са директно свързани с качеството на работата и продуктите. Компания, която не гледа сериозно на качеството, ще се опита да увеличи максимално печалбата, като ореже разходите, увеличи продажбите, създаде изкуствено търсене на стоките си и като натисне редовите служители да работят още по-усилено.

Ние сме частна компания и нямаме желание да продаваме компанията или да продава акции на външни инвеститори, и не искаме да се финансираме със заеми. Освен това нямаме желание да разширяваме “Патагония” извън специализирания пазар на спортно-туристически стоки. Как тогава реагират финансите на тези така ясно формулирани предписания?

Първо, като растем само с “естествен темп”. Когато клиентите ни се ядосват, че не могат да си купят наши продукти, поради изчерпани наличности, тогава се налага да произвеждаме повече и това води до “естествен растеж”. Ние не създаваме изкуствено търсене за стоките си, като рекламираме във “Ванити Феър” или “Джи Кю” или по автобусите в центъра на града с надеждата да зарибим децата да си купят черните пухени якета от нас, вместо от “Дъ Норт Фейс” или “Тимбърланд”. Искаме клиенти, които се нуждаят от дрехите ни, а не просто ги желаят.

Не искаме да бъдем голяма компания. Искаме да бъдем най-добрата компания и е по-лесно да се опиташ да бъдеш най-добрата малка компания, отколкото най-добрата голяма компания. Трябва да упражняваме и самоконтрол. Понякога растежът в една част на компанията може да се пожертва в името на растеж в друга част. Важно е да имаме ясна представа къде са границите на този “експеримент” и да живеем в рамките на тези граници, защото колкото по-бързо ги прескочим, толкова по-бързо ще загине желаната от нас компания.

Бавният растеж или липсата на растеж означава, че печалбите идват от увеличаването на ефективността ни с всяка изминала година. За разлика от правителството не можем да разчитаме на растяща икономика, за да “изгорим ненужните тлъстини”. За една компания е по-лесно да прави печалба, когато расте с 10 или 20 процента на година. Ние сме реализирали печалби в години на много слаб растеж, като повишаваме качеството на продукта, оптимизираме ефективността на производството и живеем според чергата си.

Поради песимизма ни за бъдещето на световна икономика, която се основава на ограничени ресурси и безкрайно консумиране и изхвърляне на стоки, често пъти не се нуждаем (не само че не искаме да се финансираме от заеми), но целта ни е да нямаме дългове.

Компания с малък дълг или с пари в банката може да се възползва от възможностите в момента, щом те се появяват, или да инвестира в нов бизнес, без да се налага да взима по-голям заем или да търси външни инвеститори.

***

Същият този стремеж към прозрачност определя и отношенията ни с правителството. Ние не играем игрички с данъчните или одиторите. Данъчната ни стратегия е да плащаме своя дял, но нито пени повече. Не разработваме сложни схеми, с помощта на вещи съветници, които да потулват данъците ни. Същото важи и за счетоводните ни процедури. Известни са ни законови възможности, с които можем да променим начина, по който осчетоводяваме парите си, в инвентар или разходи, например, които биха дали далеч по-различни приходи от оповестяваните. Всъщност бихме могли, в рамките на приетите и легалните счетоводни практики, подобно на много публични компании, да представяме печалба на всяко тримесечие. Но нашата счетоводна стратегия е да използваме само тези методи, които, по преценка на главния ни финансов директор, представят най-точната и последователна картина на реалното ни финансово състояние.

Почти всяка седмица ни търсят прозорливи купувачи и намерението им винаги е едно и също. Те виждат една компания, оценена на по-ниска от реалната си стойност, която бързо могат да развият и да продадат на борсата. Но ако станем публична корпорация или дори влезем в партньорство, това ще сложи окови на начина, по който работим, ще ограничи възможностите ни да се разпореждаме с приходите си и ще ни вкара в самоубийствения път на растежа."

 



Източник: из "Пусни народа ми да кара сърф" на Ивон Шуинар, издават Горичка и Сиела, цена 14 лв.

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (1)

15.01.2009 :: 11:23 :: от dve3
#1
Малко извън темата, но на място
http://www.newscientist.com/article/dn16419-top-7-alternative-energies-listed.html?DCMP=OTC-rss&nsref=online-news
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg