Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Рубрики / Бебета и деца /
01.07.2008

Излизане на светло

от Василена Доткова :: Коментари (11) :: (5393 прочитания)

Всички знаем, че кърменето е най-доброто. Защо тогава пред младите майки има толкова много пречки да започнат да кърмят и какво да променим, за да им помогнем?
Статията е публикувана в списание "Жената днес".

Първото кърмене никога няма да го забравя – радостта от гушкането с бебето, любопитството, силното физическо усещане, не точно като целувка, както може би съм си го представяла, а като нещо много по-сериозно, на живот и смърт се впива малката устичка и ето, аз може да не знам какво да правя, но бебето дето ей сега се е родило очевидно знае всичко, което му трябва, за да суче от мен и да оцелее.

Е да, ама защо нямаше кой да ми каже да се оставя на това чувство от самото начало – но не, нали бяхме в болница, всичко беше уж научно и имаше строги правила. Бебето трябваше да се храни точно на три часа, само и единствено след преобуване, и да стои по пет минути на всяка гърда, след което останалото мляко да се доизцежда. Вземаха ми детето в полунощ, “за да си почина от него”, а в шест сутринта включваха ярката болнична лампа над главата ми и ми го носеха почервенял от рев с шише адаптирано мляко в кошчето, което да му дам, след като се опитам да го нахраня с каквото там имам в гърдите си.

През следващите три месеца разбрах защо толкова жени въобще не успяват да кърмят или се отказват след известна борба. Така ми се спеше, че бях на някаква друга планета, а бебето все плачеше. Беше гладно, болеше го коремът, беше нещастно. След шишетата в болницата вече не можеше да суче така добре и кърменето стана много трудно. И дори когато с големи усилия се справихме с този проблем, продължих да се разкъсвам между убийственото желание да му дам това, което иска, и старанието да изпълня съветите на лекаря.

Старателно момиче съм аз. Изпадах в ужас, когато синчето ми почваше да плаче час и половина след храна, а според правилата това означаваше, че го чакат още час и половина рев, докато настъпи моментът за следващото кърмене. И дали пък не реве толкова често, защото млякото не му достига, защото е рядко, гъсто, кисело, горчиво, миризливо или по някаква друга причина негодно за употреба? Нощем не трябваше да го храня, затова с баща му се завивахме презглава в леглото и мрачно слушахме бебешки писъци, вместо да спим. Трябваше да му бутам някаква вода, някакви биберони, ама то не ги искаше и по този начин отблъскваше жалките ми опити да го утеша, макар и със заместител. Направо без малко да почна вече на него да му се ядосвам – на него, който жадуваше да се сгуши на гърдите ми и да пие от там единственото нещо, което го поддържа жив, и който е бил толкова малък и крехък, че просто и аз не знам как съм могла да го оставям да плаче за храната си.

Когато всъщност трябваше да се ядосвам не на него, а на тези, които ми пречеха да се отдам на майчинството без притеснения и да се доверя на бебето – нали то още първия ден ми беше показало, че знае как се правят нещата?

Не помня вече как точно настъпи обратът, но прочетох тук-там и разбрах. В града имаше само един лекар тогава, който съветваше майките да кърмят когато бебета им поискат и ние отидохме при него. Изхвърлихме шишето с водата и бибероните. Забравихме часовника и бебешкото кошче и гушнахме дребното да спи при нас, да си суче в просъница колкото ще, при което се наспахме. Постепенно се успокоихме и така хубаво тръгна всичко, че не спрях да кърмя цели две години, честно, даже напук малко на тези, които ми се бъркаха, и просто защото на детето и на мен ни харесваше така.

Обаче всичко това не ми беше достатъчно, за да мирясам. Не само защото аз, дето се оказа че мога безпроблемно да си кърмя до откат, за малко да се проваля в началото, а и защото около мен беше пълно с толкова много жени, които са искали да кърмят, но не са успели. Не е ли странно – всички знаят, че кърменето е най-доброто, всички опитват (аз поне такива, дето от самото начало да не са искали да кърмят, почти не познавам), кой тогава прави така, че да им е толкова трудно? Ето само някои от най-очевидните неща, които би трябвало да се променят, за да се помогне на повече жени да кърмят бебетата си.

Здравеопазването
Всичко започва в родилните отделения на болниците. Но в повечето от тях отношението към кърменето е като към нещо, което или става, или не, без значение какви усилия ще се положат. Като добавим факта, че почти сигурно всички болници получават адаптирани млека на преференциални цени от някой производител, както и че самите лекари и акушерки често имат негативен личен опит с кърменето, не е чудно че адекватна, организирана подкрепа за жените, които желаят да кърмят, на практика липсва.

И понеже успехът на кърменето съвсем не е “божа работа”, по света отдавна са измислени и въведени различни политики за подпомагането му в болничните заведения – съществуват например едни 10 правила на СЗО и УНИЦЕФ, съвсем простички и лесно приложими, които дават страхотни резултати навсякъде, където се спазват. Според тези правила персоналът в родилните домове просто трябва да се обучава да помага на начинаещите кърмачки, на бебетата да се “позволява” да сучат веднага след раждането, да не бъдат разделяни от майките си по време на болничния им престой, да не бъдат дохранвани без нужда с адаптирани млека, да не им се дават шишета с вода и биберони.

Тъй като количеството мляко, което ще произвежда майката, се определя от това колко суче нейното бебе, всяко даване на заместител рискува да наруши този баланс и в повечето случаи облагодетелства единствено производителите на адаптирани млека, като им осигурява клиенти. Освен това, предлагането на шишета и биберони на бебетата обърква начина им на засукване и създава допълнителни проблеми като разраняване на зърната на майката, риск от инфекции и нежелание на бебето да се храни от гърда. Всички тези проблеми се влошават при разделянето на майките и бебетата в родилните отделения, което предполага кърмене само в определени часове – нещо напълно неестествено за новородените и водещо до безброй неудобства като препълнени гърди и мастити, невъзможност да се нахрани бебето с кърма за краткото време, в което е при майката, и дохранването му от персонала, особено в нощните часове.

Съществува и терминът “изключително кърмене”, въведен от СЗО, с който се обозначава отпималният начин на хранене на бебето до 6 месеца – ще рече, че при идеални условия до тази възраст то трябва да се храни единствено с майчино мляко и да не приема никакви допълнителни течности и храни.

Като се разрових, се оказа, че българското министерство на здравеопазването препоръчва същите тези неща в свое указание към семейните лекари и педиатрите още от 2000 година, както и в прословутия си национален план за действие “Храни и хранене 2005-2010”. Българското здравеопазване обаче се оказва крайно консервативна среда или просто комуникацията между министерството, болниците и семейните лекари никаква я няма, защото и до ден днешен има твърде много медицински лица, които не само не се съобразяват със споменатите предписания, но дори нямат представа какво значи “изключително кърмене”. От такива лекари кърмещата майка често може да чуе потресаващо ненаучни твърдения за качеството и количеството на млякото си и способността си да кърми като цяло.

Медиите
Отношението на медиите към кърменето за съжаление е болна тема и отразява отношението на цялото общество по начин, който щеше да бъде комичен, ако не ставаше дума за нещо толкова сериозно.

Повечето телевизии например имат дежурни кадри от някой родилен дом, които показват винаги, когато стане дума за бебета. Дори ако темата е кърменето, пак изникват лицата на същите познати акушерки, които бутат в устичките на същите бебета същите огромни биберони. Глас зад кадър обяснява как кърменето е най-хубавото нещо и как здравното министерство и педиатрите от родилните домове за пореден път са се съгласили по този въпрос. Пред камерата се мярка горд надпис “Детско отделение”. В това време гласът евентуално обяснява как СЗО съветва бебетата да не бъдат отделяни от майките в родилния дом, а също и в никакъв случай да не им се дават шишета и биберони. Следва кадър от самото детско отделение – дълга редица очукани боксове с ревящи бебета, наблюдавани от усмихнати акушерки. Кърменето не се вижда никъде наоколо, след като вместо майки имаме болничен персонал, а майчината гръд е представена единствено чрез дискретната метафора на шишето. Това разбира се не значи, че женски гърди не се показват по телевизията. Просто те се появяват обикновено в друг контекст и от тях се очаква да създават други асоциации.

В печатните медии ситуацията не е много по-различна – кърменето е табу или в най-добрия случай екзотика. Журналистка от един голям всекидневник, с която контактувах във връзка със световната седмица на кърменето, дори използва случая да ми се накара – беше възмутена, че някой насърчава жените да кърмят на обществено място. Според нея майките би следвало да се прибират у дома винаги, когато децата им огладнеят, защото кърменето в парка е недопустимо. Същият вестник тогава все още публикуваше снимка на гола жена във всеки свой брой.

При тази нагласа някак си не е чудно, че масовото съзнание възприема женските гърди като атрибут с преди всичко сексуално предназначение и не им се доверява особено за изхранването на децата. Нито пък, че жените се оказват толкова неподготвени и неосведомени по отношение на кърменето – аз например никога не бях виждала истинска кърмеща жена, преди да ми се наложи да кърмя собственото си бебе за първи път.

Затова пък оттогава съм кърмила къде ли не, главно защото ми е много удобно, но също и от желание гледката на сучещо бебе да стане нещо по-обичайно. Кърмила съм в безброй заведения, летища, хотели, магазини, на плажа, в Софийския университет и дори в министерството на външните работи. Междувременно вече кърмя второто си бебе. Малкото ми момиченце не познава шишета и биберони, нито друг вкус освен този на майчиното мляко, а отглеждането й още от първите дни е спокойно и блажено за цялото семейство. Искам все повече майки и бебета да могат да изживеят това.

CC Лиценз: Признание

Назад | Горе

Коментари (11)

01.07.2008 :: 15:18 :: от snujolin
#1
Re: Излизане на светло
Все едно ,че чета моята история.Ние също се измъчихме когато се роди синът ни -следене на часът за кърмене,дълги часове на плач и безсънни нощи в желание да спрем нощното хранене и да приучим детето на режим.Но добре ,че се намеси моята майка - тя ме е кърмила 1,5 г. колкото и когато поискам,така че след като приех нейните съвети драмата ни свърши бързо.Послушах и вродената интелигентност на бебо ,който отказваше да пие вода и да смуче заместители и спеше най-спокойно гушнат до мама.
Поне в болницата където раждах,макар и провинциална оставяха бебетата в стаята при майките и така можехме да ги кърмим и гушкаме когато заплачат.
Сега с появата на дъщеря ми се чувствам толкова по-спокойна и уверена в себе си.Вслушвам се повече в нйните желания и в майчиния си инстинкт и се радвам на едно щастливо,здраво и усмихнато бебе.Няма по-интимен момент за нас от този в който я поставям да суче.С баткото се кърмихме 1 год., но с нея вярвам ,че ще продължим още по-дълго.
Благодарна съм ,че има хора като теб които да подкрепят родителите, които искат да гледат децата си естествено с любов.Дано и институциите скоро да заработят в услуга на нас и бъдещето поколение.
01.07.2008 :: 16:07 :: от Belka
#2
Re: Излизане на светло
И аз имах малко трудности в началото, но за мой късмет, тогава бях по-малко организирана и подредена в живота си та детето ми се хранеше когато и колкото поиска, после разбрах че е било за добро. И на мен ми казваха не трябва да му даваш, ще ти се качи на главата, но не слушах особено :)
За късмет още в началото в първите седмици след раждането попаднах на една книга за кърменето на една френска авторка и това много ми помогна!!! Понеже в началото нямах кърма и в болницата ми казаха да си правя топли компреси и да изцеждам, но не ми казаха че когато започне да тече достатъчно да спра с това, та се бях докарала дотам, че имах твърде много мляко, което детето не може да изпие. Направо се среснах от резултата и отидох до една книжарница и там намерих тази книга.
Излезе, че нещата са много прости и не е сложно да отгледаш дете :)
Кърменето - с три ръце ЗА!!!
01.07.2008 :: 16:30 :: от Belka
#3
Re: Излизане на светло
За кърменето на публични места: и аз мисля че трябва да се случва дискретно. Може да се използва шал или по свободна блуза.
Като вида майка как си е надигнала прилепналия потник и е дала на детето да суче докато си приказва с приятелка, някак не гледка. Поне не за мен.
За мен кърменето е интимен момент, напълно естествен, но много личен и не мисля че трябва да се натрапва когато се случва.
01.07.2008 :: 22:26 :: от ludmilana
#4
Re: Излизане на светло
Ние също се кърмим под път и над път, когато си поискаме. Синът ми, Мариян е на 2,5 год и преди седмица бяхме на море. Кърмих го на плажа, на няколко заведения, дори на ЖП гарата в Бургас.
Кърмя го с гордо вдигната глава и съм много доволна от себе си.
Статията много ми хареса, съгласна съм с всичко казано. Недоумявам как могат да задължат всички педиатри да се отчитат за ваксините, например, а е толкова трудно да ги изконтролират какви съвети дават, дали спазват препоръките на МЗ.
Белка, не мисля, че жена, която кърми детето си(т.е. храни го) се натрапва по какъвто и да било начин на другите. Както казваш, това си е лично техен момент, никого не ангажират.
А това, че на теб не ти харесва такава гледка е на мен пък ми е странно.
Аз пък се умилявам, жалко, че съм виждала някой друг да кърми само веднъж. Бих насърчила всяка жена и си пожелавам повече такива гледки.
03.07.2008 :: 01:28 :: от Василена
#5
Re: Излизане на светло
Или както казват лактивистки от други краища на света: "If my breastfeeding offends you, feel free to put a blanket over your head." :-)
Благодаря ви много за споделените лични истории и за положителните коментари.
03.07.2008 :: 09:58 :: от pstj
#6
Re: Излизане на светло
Казваш че няма писъци и сренощни кошмари с тотално недоспиване? Дори и преди 6тия месец?! Уау! Чул те господ!
03.07.2008 :: 10:23 :: от Сребърен облак
#7
Re: Излизане на светло
Напълно си права, Василена! Чудесна статия!
И аз кърмя детето независимо от мястото. Съобразявам се единствено с нейните нужди. Кърмила съм и на пресконференцията за флуора, докато задавам неудобен въпрос :) просто в момента това беше единствения начин да си осигуря минутка тишина и спокойствие от поизнервено и уморено кърмаче. Това е единствената форма, под която проявявам "кърмаческа агресия". Все пак правя го с мисълта, че хората трябва да свикнат да виждат кърмещи майки, и идеята за това колко е нормално кърменето да навлезе в ежедневието и мисленето им.
Тепърва навлизаме в интересен период: странно е да четеш "шарената крава вкусно мляко дава, има за теленцето, има за детенцето" на дете, което пие само мляко от мама и вече разбира, че млякото на кравата си е основно за теленцето :)
03.07.2008 :: 10:49 :: от Василена
#8
Re: Излизане на светло
pstj,
Децата не са еднакви и причините за писъците могат да бъдат най-различни, но при здраво бебе и релаксирани, уверени родители едва ли може да се говори за кошмарни месеци, особено пък 6. Все пак факт е, че в култури където бебетата се гледат хармонично, коликите са непознати.
Много ме дразни този мит, че бебетата непременно трябва да ни разказват играта през първите месеци и че от родителите нищо не зависи, а недоволстващото бебе просто "им се е паднало" такова.
07.07.2008 :: 04:10 :: от APChih
#9
Re: Излизане на светло
Здравейте отново
След като зададох въпроса с какво наистина се занимават горичковците,сам си направих труда да прегладам профилите на повечето от вас.И наистина съм очарован.Архитекти,юристи,инженери,ИТ специалисти, учител по аеробика и какво ли не, но...Наистина ли всред тази толкова заинтересувана за околната среда и здравеопазването група аз съм единствения,завършил нещо свързано с биологията?
Е,добре-сега по отношение на статията.Точно като лекар ви казвам-кърмата и кърменето са най домрата храна и най добрия начин за хранене на децата.На всеки бозайник/за това сме бозайници/.Освен всичко казано по-горе,ще добавя чисто научни факти.Млякото е специфично за всеки вид,съставът му се променя с времето,така че да съответства на всеки етап от развитието на детето.И освен това с него майката предава антитела-естествена имунна защита.Твърди се че има и стимуланти за развитието на мозъка и интелекта и какво ли още не.
А колкото до гледкат на кърмеща майка-стига тя да не се притеснява от мене,аз не съм против и не я смятам за нещо неприлично,но мисля че е редно жената да има възможност да кърми на спокойствие.
Така че майки-стискам ви палци.
04.09.2008 :: 18:40 :: от DiyanaChar
#10
Re: Излизане на светло
Статията е чудесна. Минахме през почти същото с мъжа ми и детенцето ни като родители за първи път и съвестно доверяващи се на "професионалистите". След една безсънна нощ, чудейки се трябва ли да е толкова жестоко родителството, решихме да извършим нередност и да дадем на детето да суче. По същия начин пренебрегнахме и съвета да оставяме детето "да си поплаче", а винги решавахме да потърсим причината за плача. Такава наистина имаше винаги и след отстраняването й, плачът веднага секваше. Водейки се по строгия тричасов режим за малко да остана и без кърма, наливайки ревящото детенце с вода и чайове, броеки минутите, оставащи до заветното хранене. Зарязах и този закон и сега храня на поискване. За тази цел детенцето е почти винаги с нас. Научих се да кърмя дискретно и спокойно и за мен и за детето и за околните дори.
Съжалявам, че рожбата ми трябяваше да изтърпи тези брутални неудобства, докато майка й реши да я слуша за всичко. Защото никой не знае по-добре, кое е най-добро за едно бебенце от самото бебенце, в което природата е заложила съвършената програма за оцеляване.
13.02.2009 :: 12:53 :: от BerendBotje
#11
Re: Излизане на светло
аз искам да ви благодаря, тъй като вашата книга е едно от нещтата, кото ми помогнаха да кърмя без особени проблеми вече 6 месеца, да спя като новородено, бебето ми почти никога не реве и както казва мъжът ми, ако е толкова лесно може да отгледаме още 5 преди да се усети, че имаме деца. Единственото което не правим е даходим на кино и то само защото звукът е прекалено силен, не е кой знае каква загуба обаче :)
Още веднъж едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Ако искате да добавяте коментари към статиите, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
Назад | Горе
Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg