Gorichka.bg


Публикации (RSS 2.0)
Начало / Разни /

Как да си отгледаш гора?

от Теодор Тодоров
Инициативна група „Витоша”



Защо гора?
Естествената гора е идеално балансирана система, която се нуждае единствено от спокойствие, влага и светлина, за да си изпълнява задълженията – все прости неща като пречистване на въздуха, осигуряване на вода, опазване на почвата, поддържане на стабилен климат, предоставяне на билки, гъби и горски продукти, както и осигуряване на подслон за хиляди живи организми. Накратко – имаме нужда от гори, за да дишаме, да разполагаме с вода и храна, да строим и обзавеждаме домовете си... И тъй като поради човешкия натиск горската покривка в световен мащаб непрекъснато намалява, ние трябва да поемем отговорността за опазване на останалото зелено богатство и създаването на нови гори.

Защо не оставим природата да си върши работата?
Един от любимите термини на консервационните биолози е „естествени условия” и голяма част от тях считат, че възстановяването на горските екосистеми трябва да става без външна намеса. Но поради засилващото се човешко въздействие върху планетата, естествени условия едва ли вече съществуват - все повече дървета се изсичат, все повече замърсители се отделят в атмосферата, все по-силно се изменя режимът на валежите и температурите, а климатът става по-непредсказуем от всякога. Все повече имаме нужда от гори днес и сега. И докато в естествени условия възстановяването на една опожарена, унищожена от болести, природни бедствия или изсечена гора отнема стотици години, човешката грижа и намеса може да съкрати процеса многократно.

За създаването на гора може да се работи чрез разпръсване на семена, засяване на жълъди или залесяване с фиданки. И тъй като използването на семена и жълъди е доста по-лесно, но по-несигурно (не всички покълват, а голяма част от тях служат за храна на различни видове) по-долу ще говорим единствено за залесяване.

Как да подготвим залесяването
След като вече сме решили да залесяваме, остава да намерим подходяща площ, да си осигурим информация, посадъчен материал и инструменти. За целта е най-добре да се свържем с държавното лесничейство или друга структура, стопанисваща горите в съответната територия. Те със сигурност няма да откажат и ще помогнат при определянето на дървесния вид и най-удачния период за работа, осигуряването на фиданки (в повечето случаи безплатно), инструменти, напътствия и помощ при самото залесяване. При определяне на видовия състав, трябва да се стремим към използване на местни видове и осигуряване на видово разнообразие, което ще гарантира по-голямата устойчивост и жизненост на младата гора. Следва определяне на посадъчната схема (гъстота на засаждане) и подготовка на площта посредством почистване и оформяне на тераси или площадки. Това ще улесни дръвчетата в борбата им за оцеляване и е особено наложително за каменисти или стръмни терени, застрашени от ерозия. При подготовката и самото залесяване трябва да се стремим към подпомагане на естествените възобновителни процеси като опазваме вече поникналите дръвчета в избраната площ.

С какво, кога и как се залесява
За разлика от градските паркове, залесяването в горска среда се извършва с двугодишни фиданки, които са лесно приспособими към почвените и климатични условия, поради което имат по-добър шанс за оцеляване в сравнение с по-големите си събратя. Обикновено фиданките са високи едва 7-8 сантиметра и са доста крехки, което налага да се работи внимателно. Първо, в предварително подготвените площадки или тераси се правят дупки с използването на специализирани инструменти (като „меч на Колесов”).

Добре е засаждането да се извърши веднага след направата на дупката, за да не изсъхва пръстта в нея. В процеса на залесяване, самите фиданки се транспортират в специално сандъче или друг съд, позволяващ покриването на корените им с почва или навлажнена слама, което ги предпазва от изсъхване (ако дупката или корените изсъхнат, дръвчето няма голям шанс). Следва внимателно поставяне на дръвчето в дупката, като се стремим да не увреждаме или прегъваме корените. При заравянето е важно добре да се уплътни пръстта (останалият въздух отнема влагата от корените) като фиданката се заравя до кореновата шийка или мястото, докъдето е била заровена в разсадника.

Около посаденото дръвче може да се оформи леко понижение, но не и „кратер”, тъй като при обилни валежи той се пълни с вода и може да причини изгниване на корените. При залесяване в горска среда обикновено не се полива, така че се работи напролет и наесен (преди началото и след края на вегетацията), когато в почвата има достатъчно влага. Ако фактът, че се засажда в редици ви притеснява, имайте предвид, че опазването на естествения подраст, използването на фиданки от различни видове, тяхното групиране и различната им скорост на растеж ще ви дадат възможност да създадете гора със структура, близка до естествената.

Трябва ли да се полагат грижи за младите гори?
Организацията, подготовката и провеждането на едно залесяване не е лесна работа, затова е важно да се уверим, че целият ни труд не е бил напразен. Ако след няколко месеца отново посетим залесената площ, ще намерим една поляна, обрасла с буйни треви, храсталаци и бурени, сред които трудно се забелязват засадените дръвчета. Те обаче са там, притиснати от по-бързо растящите тревни и храстови видове, които ги конкурират за хранителни вещества, влага и светлина.

Ако искаме дръвчетата ни да оцелеят е необходимо отново да положим грижи за тях чрез окопаване и разчистване на подтискащите ги треви и бурени. След като свършим тази нелека дейност (т.нар. „отглеждане”) трябва отново да засадим дръвчета на мястото на изсъхналите, каквито със сигурност ще има (понякога загубите достигат 40-50%). Този процес се нарича „попълване” и освен че е задължителен за оцеляването на гората, ни дава още една възможност да разнообразим нейния видов състав.

В България се прави отглеждане и попълване на младите гори през първите 3 години след залесяването, ако територията е под 1500 м. н.в. и съответно за 5 години, ако се залесява над тази височина. В най-добрия случай, отглеждането се извършва 3 пъти годишно, а попълването – веднъж. Подобни грижи са необходими, докато дръвчетата укрепнат, преодолеят конкуренцията и започнат да растат устойчиво, формирайки истинска гора.

В заключение
Процесът по създаването на млада гора изисква много усилия, грижи и всеотдайност. Ако се захванете с подобно начинание със сигурност ще срещнете редица трудности, пречки, липса на разбиране, недоверие или критики от страна на различни хора и институции. И въпреки всичко, не бива да се отказвате, защото дори и да оставим настрана значението им за климата, въздуха, водата, ерозията и т.н. създаването на гори е наистина важно за нас самите... Представете си, че, след цял ден ровене в пръстта и борба с камъни, коренища, бурени и треви се изправите и плъзнете поглед по стотиците малки рошави дръвчета, които някак объркано са се сгушили сред новия си дом - благодарение на вашите усилия. Чувството, което ще изпитате, едва ли подлежи на описание и честно казано наистина си заслужава.

Залесяване на сечището в местността „Момина скала”

Вход

Влезте, за да коментирате статиите
в Gorichka.bg